Огнището в съседна Румъния определя сеизмичността на цяла Северна България
Силно земетресение, регистрирано в ранните часове в петък в планината Вранча в съседна Румъния, стресна хората в Шумен и Свищов. Било е усетено и във Велико Търново и Русе. По данни на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН магнитудът му е бил 5,4 по скалата на Рихтер, а според Европейския сеизмологичен център – 5,1 по Рихтер.
Земетресението е усетено леко и няма данни за материални щети, но в 3,26 часа сутринта то разбудило шуменци. Усетили са го, както живеещи по високите етажи в блокове, така и хора в едноетажни къщи в околните села. Трусът е стреснал и жителите на Свищов. Десетки живущи в крайдунавския град са излезли от домовете си, но паника не е имало. Там помнят трагедията от разрушителния земен трус преди 43 г. На 4 март 1977 г. земята потреперала, а природният катаклизъм отново бил с епицентър Вранча и с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер. При бедствието загиват над 120 човека.
“Това земетресение е малко по-силно и затова са го усетили у нас, но не е разрушително. Било е дълбоко, на около 100 км. Това означава, че ще се усети на по-далечно разстояние, това е причината да се усети чак в Русе. Вранчанското огнище е характерно с това, че има едно земетресение, след което замълчава. За съжаление не можем да кажем какво предстои”, посочи пред “Труд” проф. Николай Милошев, директор на Геофизичния институт към БАН.
По думите му България не е на границата на плочи, така както Гърция и Турция, но Вранча е постоянно сеизмично огнище, което няма как да бъде избегнато и влияе върху сеизмичността на цяла Северна България.
Проф. Милошев уточни, че няма връзка между това земетресение и силните трусове, които разлюляха Турция преди няколко дни и отново бяха усетени у нас.
Той уточни, че в момента се изготвя точен кадастър, чрез който ще се направи пълна оценка на сеизмичните качества на вече построените сгради в страната.
АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com