Сред най-младите е най-голям делът на хората, които искат да живеят в чужбина

Над 775 хил. души може да се преселят за постоянно в друга държава

Търсят по-висок жизнен стандарт

Всеки осми българин може да напусне страната и да се премести за постоянно в чужбина. За 11,9% от хората в страната на възраст между 15 и 74 години е много или донякъде вероятно да се преселят да живеят в чужбина. Това показват резултатите от паралелно изследване за “Миграция и миграционно поведение”, което е направено заедно с преброяването на населението през 2021 г., обявиха от НСИ.

Населението на страната е 6,519 млн. души, показа последното преброяване. Това означава, че над 775 хил. души може да емигрират и да се преместят за постоянно в чужбина. В сравнение с предходното преброяване през 2011 г. се увеличава делът на потенциалните преселници както сред мъжете (от 7,7% на 12,9%), така и сред жените (от 6,2% на 10,9%).

Като цяло сред младите хора се увеличава нагласата за емиграция в чужбина, показват данните на НСИ. Емигрирането на млади хора от страната води до намаляване на раждаемостта. В бъдеще това би могло да окаже негативно влияние върху броя и застаряването на населението в нашата страна.

Потенциалните преселници са най-много във възрастовата група 20-29 години, показват данните на НСИ. 23,4% от хората в тази възрастова група, или всеки четвърти млад човек, може да се премести за постоянно в чужбина. На следващо място са младежите на възраст 15-19 години, като 21,3% от тях може да се преселят в друга държава. Немалък е и делът на потенциалните преселници и сред хората на възраст 30-39 години (17,3%). С напредване на възрастта делът на хората, които са готови да емигрират, намалява.

Икономическият фактор е водещ по отношение на причините за заминаване в чужбина на потенциалните преселници. Повече от половината от тях (57,5%) отговарят, че основната причина за заминаването им е да живеят и работят в условията на по-висок жизнен стандарт. Да получават по-високи доходи (да спестят пари) е причината за 21,9% от хората да искат да напуснат страната, а за 4,7% - за да се реализират професионално. Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са 3,2% от потенциалните преселници на възраст 15-74 години. Това означава, че останалите биха останали, ако доходите и стандартът на живот в страната са по-високи.

За установяване на нагласите на хората към това за пътуват, да работят или да се преместят в чужбина, участниците в анкетата са разделени на пет групи. Тези групи са следните: потенциални преселници - хора, за които е много или донякъде вероятно да се преселят да живеят в друга страна; трудови емигранти - много или донякъде вероятно е да отидат в чужбина да работят или учат за повече от една година; краткосрочни емигранти - много или донякъде е вероятно да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, но за не повече от една година; туристи - хора, които смятат да отидат в чужбина за кратко като туристи, на гости при близки и роднини; и непътуващи в чужбина - това са хората, според които е малко вероятно да осъществят пътуване в чужбина през следващите няколко години.

Промяната на местоживеенето от страната в чужбина може да се осъществи още тази година за 13,9% от хората, за които е много или донякъде вероятно да се преселят да живеят в друга страна, а за 37% от тях - това може да стане през следващите две-три години. В по-далечно бъдеще (следващите 3-5 години) може да се преселят 49,1% от включените в групата на потенциалните преселници.

Образованите най-често емигрират

Много хора заминават на гурбет за повече от година

Висшистите пътуват повече като туристи

Намаляват хората, които са готови да работят няколко години в чужбина и да се върнат. Повечето искат да останат зад граница за постоянно.

Освен хората, които са готови да напуснат завинаги страната, има много, които смятат да отидат да работят в чужбина за дълъг период от време (над една година), но след това да се завърнат. Такива потенциални трудови мигранти са 3,3% от хората, сред които преобладават мъжете (3,8%). В сравнение с 2011 г. тази група намалява и за двата пола.

Това означава, че хората, които искат да работят продължително време в чужбина, но след това да се върнат в страната, намалява. Много повече са тези, които ако намерят работа зад граница, са готови да останат там за постоянно.

Много или донякъде вероятно е да отидат в чужбина да работят или учат за няколко месеца, но за не повече от една година, 4,7% от населението на възраст 15-74 години, показва анкетата на НСИ.

Има съществени различия в нагласите за пътуване в чужбина в зависимост от степента на образование на хората. За високообразованите е значително по-вероятно през следващите няколко години да пътуват в чужбина като туристи - 33,6% от хората с висше образование и 17,4% от тези със средно. Въпреки това, именно сред най-образованите е най-голям делът на тези, които може да се преместят в чужбина за постоянно.

Сред хората с начално и основно образование по-голям е делът на тези, които биха се преместили за постоянно в чужбина, от тези, които биха пътували само като туристи. Делът на трудовите емигранти (които смятат да работят в чужбина повече от година) е най-голям сред хората с начално и по-ниско образование (4,5% от тях).

Хората най-често се местят, за да имат прехрана

Работата измества брака

Има съществена промяна през годините

През последните години има съществена промяна по отношение на причините хората да се местят от едно населено място в друго в страната, показва изследването на НСИ. Данните показват, че 52,4% от жените и 47,6% от мъжете в страната са променили поне веднъж през живота си населеното място, в което живеят.

Без да отчитаме кога са се преместили от едно място на друго, водещата причина хората да се преместят в ново населено място в страната е “встъпване в брак/съжителство” (за 28,3% от анкетираните). Следващите по важност причини са “работа” (21,1% от хората) и “по-добри условия на живот” (17,8%). Има съществена разлика по пол в причините хората да сменят населеното място, в което живеят. Докато за 35,3% от жените встъпването в брак/съжителство без брак е причина за промяна на местоживеенето, то за мъжете основен фактор за миграцията в страната е работата (27,6%). Търсене на по-добри условия за живот е довело до установяване в настоящото им населено място за 19,1% от мъжете и 16,9% от жените. Образованието е причина за текущото местоживеене на 13,4% от мъжете и 13,6% от жените, мигрирали поне веднъж през живота си.

Но ако разгледаме преместванията на хората, които са направени само през последните десет години в периода между преброяванията от 2011 г. и 2021 г., се оказва, че водещата причина хората да сменят населеното място вече не е бракът, а работата. Заради работа 22,9% от хората са сменили населеното място след 2011 г. Втората по важност причина за миграцията в страната през последните години е образованието (19,1% от анкетираните) и едва на трето място е встъпването в брак/съжителство (18,7%).

Най-съществено е намалението на дела на жените, мигрирали за последно през периода 2011-2021 г. заради встъпване в брак (23,5% от жените). При мъжете също има такова намаление до 12,7%. Същевременно значително е увеличението на хората, за които основната причина да сменят населеното място е образованието.

По отношение на миграцията във вътрешността на страната хората са разделени на няколко групи: с вече взето решение за миграция; без решение за миграция - възнамеряват в близко бъдеще да се преселят, но още не са взели окончателно решение; със слабо изразено решение за миграция - колебаят се дали да се изселят и още не са взели окончателно решение; както и без желание за миграция.

Данните от изследването показват, че с вече взето решение за промяна на текущото си местоживеене в страната са 2,4% от хората на възраст 15-74 години, а 2,9% възнамеряват да се преселят, но все още нямат окончателно решение. Най-голям е делът на хората с взето решение за миграция вътре в страната сред младите на възраст 15-19 години (7,1% от тях) и 20-29 години (6,1%). С нарастването на възрастта делът на потенциалните мигранти намалява.

Правителството предлага дневните да нараснат от 20 лв. на 40 лв.

Дават двойно повече пари при командировка

По желание на шефа командированите ще могат да получават по 80 лв.

Двойно ще нараснат дневните пари при командировка в страната.

Дневните пари, които фирмите дават на служителите си при командировки в страната, ще бъдат увеличени двойно.

Размерът на дневните пари, на които командированите имат право при пренощуване в друго населено място, ще нарасне от сегашните 20 лв. на 40 лв. за всеки ден от командировката. Това предвижда проект за промяна в Наредбата за командировките в страната, който е пуснат от служебното правителство за обществено обсъждане.

Ако служител бъде командирован за по-голяма част от работното време в друго населено място, но без преспиване, ще има право на 50% от дневните пари при пренощуване, или трябва да получи от работодателя 20 лв. Както и досега, командированите служители няма да имат право на дневни пари, ако за тях е осигурена безплатна храна.

По преценка на шефа на командирования служител или когато това е уговорено в колективен трудов договор, дневните пари при командировка ще може да не са по 40 лв., а до двойно по-голям размер, тоест до 80 лв. на ден, предвиждат още промените.

В момента дневните пари може да са в двоен размер само в няколко конкретни случая, свързани с посещения на чужденци. С предложените промени шефовете на фирми ще имат право по своя преценка да определят по-високи дневни пари при командировка в размер до 80 лв.

Друга предложена промяна е свързана с разходите за гориво, ако командированият използва лично моторно превозно средство.

В действащата в момента наредба е предвидено разходът на гориво да бъде определен според “най-икономичния режим на движение” на автомобила. С промените служителите ще получават пари, изчислени на база разход на гориво на колата при “комбиниран режим на движение (градско и извънградско)”. Така командированите ще получават повече пари за гориво, в размер близък до действително похарчените за зареждане с бензин или дизел.

С промените в наредбата специално ще бъде записано, че когато пътуват снабдители, доставчици, куриери и други, чиято работа е свързана с пътуване между различни населени места, това няма да се счита за командировка. Освен това заповедите за командировка на служител вече ще може да бъдат и електронни, а не само на хартия.