Борисов и Заев: Договорът за добросъседство гарантира приятелски отношения между България и Македония

Момченце обгоря при игра с огън

Чипровци търси дарители за музея на килимарството

Премиерът Борисов: Категорично осъждам убийството на Оливер Иванович

Прокуратурата атакува сделката за имота на бул. „България“, на който НИКМИ иска да строи небостъргач

Премиерът Бойко Борисов кацна в Страсбург (СНИМКИ)

43-годишен мъж загина в София след падане от 15-я етаж

Министърът на екологията оттегли своя заповед

Националният военен университет обновява базите си с 16 млн. лв. Това ще са първите мащабни ремонти от 10 години насам

Стивън Сегал с ново обвинение в сексуален тормоз по време на филмови репетиции

Полицаи иззеха над половин килограм кокаин в Пазарджик Задържан е дилър с множество регистрации за блудство, изнасилвания и наркотици

Евакуираните заради вулкан на Филипините са вече 15 000

Контрабандист на цигари опита да прегази полицай и да избяга край Харманли

Шофьор с 1,6 промила алкохол в кръвта помете спирка в София

Лидер на косовските сърби беше показно разстрелян

Все повече българи не умеят да използват правилно майчиния си език

Снимка: Pixabay

Все повече българи не умеят да използват разнообразието от думи на български език – тази тенденция се забелязва от публикациите в социалните мрежи, разказа пред „Дарик“ проф. Светла Коева, директор на Института за български език към БАН.

Другият проблем с езиковата грамотност на хората е съзнателното избягване на правилата за писане, включително и чрез писане на така наречената шльокавица. Според проф. Коева тези тенденции не застрашават българския език от опростяване или обедняване. Колкото до езика на българските политици, тя открои засилваща се агресивност в подбора на думи и в тона, който използват.

Липсата на умения за изразяване на български език е най-тревожният проблем, който забелязва проф. Светла Коева в публикациите на хората в социалните мрежи. А там пишат най-вече хора на възраст до 25 години, повече от половината са момичета и голям процент – ученици.

„Това дали човек пише, използвайки правилно пълен член, е важно, но по-тревожното е, че има една неграмотност, която издава, че човек не може да си служи с думите-не знае как да ги употреби“, коментира проф. Коева. Според нея тенденцията за избягване на правилата за писане може да се дължи на демонстрация на криворазбрана свобода, години след налагането на всякакви правила в живота на българите. Като особено важен тя открои езика на политиците, които трябва да са модел за поведение и начинът им на говорене може да се отрази върху възпитанието на децата.

„Политиците говорят в една официална среда и човек действително трябва да преценява какви думи и какъв стил на изказване да използва. Официалната среда изисква по-различен, умерен, доброжелателен тон, с разбиране, с ясно изразяване на становище, без допускане на грубости и обиди“, посочи проф. Коева.

От института за български език поддържат фейсбук страницата Езикови справки, където всеки от нас може да зададе въпрос и ще получи отговор в рамките на час.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.