Труд
Автор:
Д-р Илия Илиев
Западът категорично не желае да се дискутира по какви причини Русия влезе и воюва в Украйна
На 25 юни украинският президент Зеленски обяви началото на 40-дневна „операция за оказване на влияние“ върху Русия. В геополитиката лоши съветници са и страхът, и еуфорията, често накрая струват скъпо. Но европейските медии преоблякоха икономическите и психологическите трусове от атаки с дронове в омръзналата мантра: „Украйна побеждава, Русия губи“. Бяха поразени няколко големи заводи, 18 от тях за преработка на петрол, в страната има криза за горива. Дронове удариха редица складове на най-големия руски маркетплейс Wildberries. Резултатите, макар болезнени икономически и психологически, имаха предимно имиджов характер.
На 4 август 40-дневният срок свърши. Ескалацията закономерно породи ескалация. Руските войски продължиха постъпателно и методично да напредват. Градовете в Украйна критично губеха инфраструктура. Обекти с военно и двойно предназначение, индустриални предприятия, бензиностанции, мостове, транспортни средства и складова база се превръщаха в развалини.
Жизнено важните за страната черноморски пристанища след непрестанните атаки с различни ракети и дронове са много близо да пълно блокиране. Предстои да бъдат ударени и тези в устието на Дунав, както и жп линиите. Около 1/3 от локомотивите вече са унищожени.
Руското общество се укрепи във възгледите си за войната като отбранителна срещу НАТО. Не прокле Путин, не започна наново да вярва на Запада. За украинците юли се превърна в най-смъртоносния месец от войната от април 2022 г. Русия постепенно увеличи интензивността на своите удари, те ставаха все по-разрушителни.
Стана видимо, че очакването Русия да бъде фатално наранена се изпарява. Чрез военен, икономически и политически натиск единствен изход да ù остане мир чрез капитулация. По всичко личи, че Москва покачва досегашната си Специална военна операция (СВО) на ниво „Принуждаване към нужния ни мир“. Но все още не към пълноценен военен разгром.
Имиджът на Зеленски забележимо потъмня още покрай корупционните скандали с негови най-близки сътрудници и въхвалата на „герои“ от нацисткото минало. Допълнително покрай загубите на фронта, постоянните удари с дронове по невоенни обекти и мирно население на руска територия. Става все по-малко полезен на западните си покровители, но е късно и няма време с кого да го сменят. Разпореждайки удари избирателно по граждански цели в Русия, той съзнава, че Украйна ще получи в отговор много по-болезнени.
Но пък така шантажира евронатовците, които още не отстъпват от заплахата да поддържат Украйна „колкото и докогато трябва“. Тоест, докато украинците не огладнеят, а и докато на европейците им привършат парите. И вече Зеленски провокира навсякъде - наоколо в Полша, Румъния, Молдова и Прибалтика, също в Иран и Турция с поразяване на техни кораби. Отчаяние!
Появява се шанс украинците в мнозинството си да започнат да проумяват, че само Русия има интерес от съществуването на страната им, макар и в умален вид, защото иначе Западът ще ги попилее след като прибере западните ù части. Отношението към украинците не само в Полша, а и въобще на запад всъщност е по-лошо, отколкото даже към руснаците.
Европа безотговорно спрямо себе си наруши препоръката „ Ако живееш в стъклена къща, не хвърляй камъни по съседите!“. Че долитат вече и „черни лебеди“ - адска жега с пожарища, водната магистрала Дунав пресъхва! Тези дни в Сеута болезнено и го напомниха. Европейските граждани, притиснати от климатични аномалии и миграционен натиск, ще намалят подкрепата си към властите за продължаването на войната в Украйна. Случилото се там показа какво могат да причинят враговете на побърканата в мултикултурието и позитивната си дискриминация Европа.
Вътрешните напрежения в страните от ЕС препятстват категорично създаването на здрава вътрешноевропейска военна коалиция за действия вътре в Украйна. Логично все повече „желаещи“ се засъмняваха, други направо станаха нежелаещи. Почти всички европейски лидери са политически случайници, които са на външно управление от Лондон и Вашингтон.
По предписание е недопустимо да бъдат политици-личности, ангажирани поне да се съобразяват с интересите на своите народи и държави. Не ги ли изберат на поредни избори, идват нови като тях. Както при обезглавяването на змей - поникват нови глави. И се надяват, че докато има война с Русия, управленското гниене в Европа ще продължава. А с „несистемните“ партии и лидери разправата ще бъде свирепа.
Украйна формално не е в НАТО, но НАТО е в Украйна с две ръце и един крак. И я ползва немилостиво като прокси, като полигон, като филиал на спецслужбите си. Интеграцията е факт, но ползи за Украйна няма, само загуби. Зеленски е полегнал на тази практика в ЕС и продава надежди - на украинците едни, на Запада други. Под лозунга „На всичко срещу Русия съм способен и готов, само дайте пари!“.
В тази война Европа вече е вложила всевъзможни средства, направила е огромни разходи и е в ужас пред варианта да ги загуби безнадеждно, ако не нанесе стратегическото поражение на Русия. Десетки години влагаха големи пари в проекта „Конкорд“, но щом през 2003-а разходите стигнаха критичната граница, се отказаха от него. Все пак при международните конфликти финансовата подкрепа обикновено продължава, докато цената на спирането ù се смята за по-висока от цената на нейното продължаване.
Украйна е държава завладяна от нацистки режим. Именно срещу него воюва Русия. скоро ще го обяви и за терористичен. Засега настоява за искането си от началото на 2022 г.: демилитаризация, денацификация и отказ от НАТО. Западът категорично не желае да се дискутира по какви причини Москва навлезе в Украйна. Затова в ЕС е наложена най-тежка цензура по темата, най-жестоки санкции и канцелиране на Русия. И пълен отказ от дипломатическо уреждане на конфликта.
Защото ще трябва да се припомни превратът на майдана през 2014-а с главните призиви: „Московците - на въже!“ и „Руснаците - куфара, на гарата и към Москва!“. За пренебрегването на положението в Констититуцията, според което Украйна е неделима и неутрална страна и не участва във военни съюзи. С което Русия беше съгласна по време на Минските споразумения. Както и с влизането на Украйна в Евросъюза.
За забраната на руския език в Украйна и жестокото преследването на православните, вярващи според каноните на Московската патриаршия. За причините за създаването на Донецка и Луганска републики, които дълги месеци очакваха светът, Европа да ги защити от нападенията на украинските въоръжени сили. Русия ги призна едва два дена преди да влезе с войски да спасява силно преобладаващото там руско население.
Но Брюксел и фон дер Лайен са решили да превърнат Украйна в гривесто бодливо свинче (Hystrix). В бодлив гризач, вредител в селските градини и ниви, където похапва зеленчуци. За да гризе и боде руския си съсед.
Какви са шансовете за успех?
Четем в American Thinker от 3 т. м. заглавие „Заради корумпирана и деспотична Украйна не струва да се започва Трета световна война“: „Конфликтът в Украйна продължава не заради демокрация или суверенитет, а изключително за пари и запазване на властта на западните елити. Украйна ще бъде разграбена, разпарчетосана и продадена на части. Самите украинци ще живеят в други страни. Там ще доведат чужденци от Азия, Африка и Близкия изток.“
На този фон Путин тези дни очерта евентуален, макар и неофициален сценарий за изход от войната, подходящ за Запада: взимате западните области на Украйна, обявявате това за победа, а Русия взима другите на изток. Днес все още изглежда нереалистично, в далечината се забелязват още „черни лебеди“, а и реалните разходи стават значително повече от желаните приходи.
