Все по-малко българи задлъжняват, но за все по-големи суми. Това съобщи председателят на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) и управител на EOS за България Райна Миткова. Тя представи годишен доклад на асоциацията за дълговете на българите.

С 22% нараства средният лош дълг в страната за 2016 г., спрямо 2015 г., като стига сумата от  912 лв. при 747 лв. година по-рано. През 2014 г. размерът на дълга е бил 485 лв.

По думите на Райна Миткова намаляват хората, които не са погасили вноската по дълга си заради забавено възнаграждение от работодател, въпреки това има тенденция потребителите да забравят, че трябва да внесат сума по задължението си.

Случаите, по които работят колекторските фирми, също намаляват, спрямо година по-рано, като общият брой случаи са 1,831 милиард, показват данни от годишния доклад на асоциацията. 

По думите на Александер Грилихес, член на УС на АКАБГ през 2016 г. се формират три основни типа дългове за събиране от колекторските фирми - банки, телекоми и микрокредитиращи компании.

"Най-много кредити българите взимат за мобилни телефони, компютри и луксозни стоки (бяла техника). Добра тенденция е, че почти не се теглят нови кредити за покриване на стари задължения", добави той.

Статистиката показва двоен ръст в продажбата на дългове през миналата година. Прехвърлените към колекторски компании необслужвани заеми са в размер на 900 млн. за 2016 г., при 456,7 млн. лева за 2015 г. При продаването на дълг първоначалният кредитор прехвърля своите вземания на агенция, която става новият им собственик.

Според Милена Виденова, зам.-председател на асоциацията над 50% от фалитите на фирмите през 2016 г. са в секторите на търговията, строителството, недвижимите имоти и транспорта. По нейни данни от около 400 хиляди действащи фирми в България, 440 компании са обявили новооткрити процедури по несъстоятелност през 2016 г., а обявилите фалит 381.

Асоциацията прогнозира, че през 2017 г. банките ще останат основен възложител, но с намаляващи обеми дългове за събиране. Очакванията им са, че ще нарастне продадения дълг вследствие на новите ниши: обезпечени и корпоративни портфейли.