Проф. Тодор Кантарджиев: Ситуацията с коронавируса не е толкова страшна, но никой не слуша

Премиерът е разговарял с Кириакос Мицотакис за ситуацията с мигрантите

Българи дариха 178 000 евро за бебето Анди Чернодробната трансплантация ще е в Германия, някой от родителите ще е донор

Младен Маринов: Предприемаме всички мерки за засилена охрана на границата

Борисов към Шарл Мишел: Безопасността на външните граници има пряко отношение към общата сигурност на ЕС

Борисов и фон дер Лайен обсъдиха проблема с мигрантите в Турция

Първите тестове за коронавирус в отбора на „Лудогорец“ са отрицателни

Турция пусна бежанците (обзор) Премиерът Борисов прати армия и жандармерия по границата

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Ангела Меркел разкритикува нападението срещу турски войници в Сирия

Турция е поискала от Русия незабавно да спре огъня в Идлиб

ВМА: Всички проби, изследвани за коронавирус днес, са отрицателни

В Ямбол договориха участъците, за които няма да се искат винетки

130 млн. лв. за битката с коронавируса (обзор) Премиерът призова фирми да пренастроят машините си и да произвеждат маски

Мицотакис: Няма да толерираме незаконно влизане на мигранти в Гърция

Вулканична почва прави кенийските кафета едни от най-ароматните Два местни сорта привличат търговците

Първата реколта местните добиват през 1896 г.

“Труд” представя поредица от публикации “Тайните на кафето”. В нея ще ви запознаваме с любопитни и малко известни факти за любимата на милиони гореща напитка. Ще има място и за новости относно добива, преработката, пазарите и модерните трендове и рецепти при консумация и сервиране на кафе. Следващата статия – идната събота!

Въпреки факта, че съседна Етиопия се смята за дом на кафето, Кения съвсем не изостава в търговията с кафеените зърна. Първата кенийска реколта – най-вероятно на сорта Бърбън – е добита през 1896 г.

Африканската страна предлага сортове с едни от най-интензивните аромати в света, според кафе пекарите.

От регион до регион те се различават, но като цяло кенийското кафе е известно със своите уникално сложни плодови, предимно цитрусови, нотки, богати на киселинност и с плътна текстура.

Първоначално кафето в Кения се произвеждало в големи имения под британското колониално управление, а получената реколта била продавана в Лондон. През 1933 г. Кенийският борд за кафе премества продажбата на кафеените зърна обратно в страната.

Първоначално кафето в Кения се произвеждало в големи имения под британското колониално управление, а получената реколта била продавана в Лондон. През 1933 г. е приет Закон за кафето, който създава Кенийски борд за кафе и премества продажбите обратно в Кения. През 1934 г. е създадена тръжната система и тя се използва и до днес, като година по-късно са разписани протоколи за класифициране на кафето, с цел да се подобри качеството му. Малко след въстанието на движението Мау Мау в началото на 50-те години на миналия век е приет колониален акт за насърчаване на селското стопанство, известен като План Суинертън, наречен на длъжностно лице от Министерството на земеделието. Чрез подобряване на пазарите и инфраструктурата, този акт предвижда създаването на семейни стопанства, които могат да се самоиздържат и съчетават животновъдството с производство на култури за допълнителен доход. С това се поставя началото на прехвърлянето на производството на кафе от британците към кенийците. Ефектът от Плана Суинертън върху производството на малките стопанства е значителен, като общият доход нараства от 5,2 милиона паунда през 1955 г. на 14 милиона паунда през 1964 г. По-специално производството на кафе представлява 55% от това увеличение.

Кения придобива независимост през 1963 г. и сега произвежда множество изключително висококачествени сортове кафе, които постоянно се подобряват. Голяма част от фермерите са високо квалифицирани. Целта на кенийската аукционна система е да поощрява ориентираните към високото качество производители с по-добри изкупни цени, но докато купувачите плащат високи цени за отличните кафета, корупцията в системата може да попречи на тези премии да стигнат обратно към фермерите.

 

В страната

Малките стопанства имат най-хубавата реколта

Кафето в Кения се отглежда както в големи имения, така и в малки стопанства, които продават кафето си в местната преработвателна станция. Това означава, че е възможно да се проследи откъде идва всяка реколта.

През последните години кафетата в африканската страна с по-високо качество все повече идват от дребните стопанства. Например, определен лот от преработвателна станция, класифициран по размер като АА, ще съдържа партида от добива на неколцина до няколкостотин фермери. Тези преработвателни станции (или миални фабрики, както са известни) играят роля в качеството на крайния продукт, така че тези кафета определено си струва да се търсят.

 

 

Производителите са предимно малки ферми

Регионите за отглеждане

100 хиляди гледат кафе в района на Муранга

В Кения има няколко региона за отглеждане на кафе, които са популярни сред търговците.

Ниери

Централните райони на Ниери са дом на угасналия преди години вулкан. Червените почви в региона произвеждат едни от най-добрите кафета в Кения. Земеделието е изключително важно за района, а кафето е една от основните култури на местните. Кооперациите от дребни производители са често срещани, за разлика от по-големите имоти в региона. Кафе дърветата в Ниери произвеждат две реколти за годината, но с висококачествени партиди.

Надморската височина, на която дърветата растат, е 1200-2300 метра. Беритбата е между октомври и декември, има и вторична между юни и август. Сортовете, които отглеждат, са SL-28, SL-34, Ruiru 11, Batian.

Муранга

Близо 100 хил. земеделци произвеждат кафе в района на Муранга. Това е друг регион, който се възползва от вулканичната почва и също така има повече малки производители, отколкото крупни. Надморската височина за отглеждане на кафе е 1350-1950 метра, а беритбата се извършва през същите месеци.

Кириняга

В източната съседка на Ниери – Кириняга почвата отново е вулканична почви, а условията са същите като тези в Муранга. Кафето обикновено се произвежда от малки стопани, а от преработвателните станции излизат едни от най-висококачествените партиди, които си струва да се опитат.

Ембу

Близо до планината Кения се намира регионът Ембу. Приблизително 70% от населението са дребни земеделски стопани. В сортовете, които отглеждат, освен традиционните SL-28, SL-34, Ruiru 11, Batian, се появява и K7.

Меру

Кафето в този регион се отглежда по склоновете на планината Кения и в хълмовете Нямбене, предимно от дребни стопани. Името се отнася както за региона, така и за жителите на Меру. През 30-те години на миналия век те са сред първите кенийски производители, които се възползват от Бялата книга от Девъншир от 1923 г. – документ, приет от Виктор Кавъндиш – херцог на Девъншир и колониален губернатор на Кения, в защита на интересите на местните производители.

Киамбу

Производството на централния регион е доминирано от големи имения.
Урбанизацията обаче намалява броя на обработваемите площи, тъй като собствениците намират за по-изгодно да продават земята си за благоустрояване.

Много от имотите са собственост на многонационални компании, което означава, че селскостопанските практики се механизират за по-високи добиви, а това се отразява на качеството. В региона има и доста на брой малки собственици. Надморската височина, при която се отглеждат дърветата, е 1500-2200 метра.

Мачакос

Това е сравнително малък окръг в центъра на страната, а производството на кафе тук е смесица от големи имения и дребни стопани. Надморската височина, нужна за кафеените зърна, е 1400-1850 метра, а сортовете им са SL-28, SL-34.

Накуру

Едни от най-високо отглежданите кафета в Кения са тук – от 1800 до 2200 метра. Но голямата надморска височина се отразява зле на някои дървета и те спират да раждат. Кафето там се произвежда също смесено от по-големи имения и от дребни стопани, но производството в региона е сравнително ниско.

 

Система за сортиране

Класифицират зърната по размер и качество

„АА“ са най-скъпи

Кения използва система за класификация за цялата си изнесена реколта, независимо дали партидата е проследима или не.

Кения използва система за класификация за цялата си изнесена реколта, независимо дали партидата е проследима или не. Както в много други страни, системата за класифициране използва комбинация от размер и качество на зърното. Определението ясно дефинира размера, защото до известна степен се приема, че качеството е свързано с размера на зърното.

Какво включва системата?

“АА” партидите са най-добрите кафета. Това е по-често срещан клас кафета, съответстващ на по-големи размери на отсяването, над размер на сито 18 или 7,22 мм. Обикновено те са и с най-високите цени. “АА” се смятат за най-класните кафета, но не са малко и случаите, при които партидите “АБ” са по-комплексни и с по-високо качество от много от дадените “АА” партиди. “Е” са така наречените “слонски” зърна, най-големият размер, но партидите са сравнително малки.

AB – Този клас е комбинация от A (размер на ситото 16, или 6,80 мм) и B (размер на ситото 15 или 6,20 мм). Той представлява около 30% от годишното производство в Кения. “PB” или класът “Пийбери” – при него кафееното зрънце съдържа едно закръглено семе, вместо обичайните две.

“C” е класът, обозначаващ подкатегорията “AB”. “TT” е по-малък клас, обикновено включващ по-малките зърна, отстранени от степените “AA”, “AB” и “E”. “Т” е най-малката степен, често съставена от счупени парчета кафеени зърна.

МН/ML – са инициали, които обозначават “Mbuni Heavy” и “Mbuni Light”. “Mbuni” е име, използвано за естествено преработени кафета. Те се считат за нискокачествени, често съдържат недозрели или презрели кафеени зърна и се продават на много ниска цена. Те представляват около 70% от годишното производство.

 

Те са наречени SL-28 и SL-34

Кенийските топ сортове

В Централна Кения се произвеждат по-голямата част от зърната

Два конкретни сорта привличат голям интерес от индустрията на специалното кафе. Те са наречени SL-28 и SL-34 и са сред четиридесетте експериментални сорта, произведени като част от изследванията, ръководени от Гай Гибсън от Scott Laboratories. Съставляват по-голямата част от висококачественото кафе от Кения, но са податливи към болестта “ръжда на листата”.

Кения много години е разработвала сортове, устойчиви на ръждата по листата. Ruiru 11 е бил първият сорт, считан за успешен от Кенийския борд за кафе, въпреки че не бил топло приет от купувачите на специално кафе. Съвсем наскоро те пуснали друг сорт, наречен Batian. Кафе пекарите са леко скептични към неговото качество.В Централна Кения се произвежда по-голяма част от кафето на нацията. Най-добрите кафета идват именно от тази част на страната. Но междувременно нараства интересът към кафетата, които се произвеждат в Западна Кения, в регионите Кисий, Транс Нзоя, Кеуйо и Мараквет.

 

 

*Материалът е изготвен с помощта на COFFERO

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.