Възгледите на една “мисирка”

Докъде падна реномето на професията?

„Вие като някакви мисирки тичате след мен да ме питате...“

Министър-председателят към ресорните репортери

Как можа Бойко да ни нарече така? Да бе казал поне фитки, биби, пипи... В Уикилийкс пише, че така казвали на пуйките, а той избра най-обидното. А защо да е толкова обидно? Произходът u е от Америка. Едно време са ги почитали, не са ги яли. Тя е най-едрата домашна птица. Има развита гръдна мускулатура. Угоява се бързо и натрупва качествени мазнини. Бъбриви са. Също като нас, репортерките.

Защо толкова се обидиха колежките? С тях по-добре да не говориш. Кажеш им нещо за някой от парламента и те веднага тичат след него да го питат това, което сме споделили. Също като... опс..., и аз щях да кажа същото.

Нямах никакво намерение да ставам репортерка в парламента. Когато завършвах журналистика, на изпита ми се падна да пиша нещо за френската революция. Подсказаха ми едно име и аз написах Робес Пиер. Професорът, елегантен мъж, пуши с лула и след него мирише на хубав тютюн, беше недоволен. Това било едно име. Откъде да знам? Ти какво знаеш за френската революция, пита ме той. Нищо, отговарям искрено. Не си ли учила - в училище, в университета? Не си ли чела някоя книга, не си ли гледала някой филм, някоя пиеса? Не съм, отговарям невинно. Боже, а как си стигнала до четвърти курс! Сам да си отговори, аз не знам какво да кажа. Дава ми нов шанс. Като в „Стани богат“. А за Октомврийската революция знаеш ли нещо? Не, отговарям, може да е някаква уловка. Нямам жокер. Добре, за Ленин чувала ли си, знаеш ли кой е? Знам, викам радостно. Бил е президент на Русия. Той ме гледа тъжно. Добре, все пак си близо до истината. Изкарах и ме изпратиха на стаж в международния отдел на една телевизия. Пускахме новини от света. Харесаха ме и ми предложиха да остана при тях на постоянна работа. Но аз отказах. Много скучно ми беше там, не се срещах с никакви известни хора. А ти къде искаш да работиш, попита ме шефът на телевизията, много готин. Гледала съм го във „ВИП БРАДЪР“. Мулти яко! Много си падам по това предаване, научаваш много за известните хора, какво обичат, какво - не. В културно предаване, изповядах се аз. Да правя интервюта с известни хора. С кои хора на изкуството, кои са ти интересни. Ами-и-и, с Ники Кънчев, Криско, Тита, Орлин Павлов... И с тоя... Блатечки май беше. Справих се, с една дума. Разбрах, ще те пратя там, където има много известни хора, ухили се той. Яко, изкъртих мивката. Е, малко се минах. Изпрати ме в парламента. Познавах някои депутати по лице от телевизията, и те са хора. Известни, имам предвид. Реших този път да не изпускам шанса. Като се издигна, може да ме изпратят и в културния отдел, при звездите.

Тук не е много по-различно от „ВИП БРАДЪР“, най-важното е да знаеш за какво се карат и какви са отношенията им. Президентът се кара с Борисов. За какво точно се карат, не е много ясно - май за всичко. Очевидно и тук играе завистта, нали и двамата са генерали. Толкова са ядосани сега, че можеш и да не им задаваш въпроси. Само трябва да държиш микрофона до устата им, те сами си говорят. Но защо този път Борисов се заяде с нас? Не му отива, той е хубав мъж. Малко е наедрял, не му оставят време да спортува. Ето за какво ще го питам някой ден, за футбола, за тениса. По-добре само за тениса, защото футболът стана неудобна тема покрай Васил Божков и феновете на „Левски“. Ще го пипна и аз Бойко по мускулите, харесва му. А президента е най-интересно да го питам за жена му, но трябва да в добро настроение. Сега ще го приеме за заяждане. Те от ГЕРБ и без това го дразнят.

Лошото на парламента е, че тук мисирките... пст... ресорните репортерки сме много и всички са измислили един и същи въпрос и затова тичаме вкупом. Може и нищо да не сме измислили, те политиците само се правят на сърдити, мислят, че са по-мъжествени така, затова и ни се карат- вижте ни колко сме строги и как строяваме журналистите. А ние, вместо да се свием и да се направим все едно нищо не е станало, питаме защо ни обижда. Виж ги големите хиени, водещи на сутрешните блокове. Борисов често се заяжда с тях- какви опорни точки са им дали, кой им е написал въпросите, защо не го оставят да говори, какви заплати взимат, по-високи от неговата... Но водещите си мълчат, на тях им е добре, защото излиза, че са били много строги с властта. Само в БНТ решиха да се разправят със Сидеров, нали бе вън от коалицията вече. Изгониха го, забраниха му да говори по тяхната телевизия... Дали още го спазват?

Някои от нас предложиха да се опълчим срещу обидата за „мисирките“. Да бойкотираме премиера. Да, да, сигурно ще ни похвалят в телевизията. Дръжки, ще ни изритат като... като... толкова други. И тогава - сбогом на моята мечта да разговарям с артистите. Е, може и да е с Евгени Минчев, и това е нещо, нали е известен. Това е моето призвание. Иначе ще си остана една нереализирана... мисирка.

 

Херо Мустафа - новата медийна звезда

Само чакаме някой добронамерен дипломат да покаже интерес към страната ни и го правим медийна звезда. Толкова е крехко националното ни самочувствие. Така стана и с Херо Мустафа. Особено след като не се ограничи само с разходката с премиерския джип, а надникна навсякъде в нашия бит и душевност. Но сега чакахме от американския посланик една новина, която според очакванията можеше да се окаже решителна за посоката, по която поемаме. Ако се сбъднеше това очакване, Херо Мустафа трайно щеше да ни завладее. Не се получи.

Прекъсвам рубриката за две седмици поради заслужена творческа почивка. Зимата се завърна.

Коментари

Задължително поле