Възрастните хора не са бреме

Населението в Европа застарява и става резерв за трудовия пазар

Демографските тенденции в съвременния свят са резултат от изцяло променения живот на хората в индустриалната и постиндустриалната епоха. Обществените отношения, представите за живота, както и традиционните стереотипи се видоизменят в унисон с навлизането на 3-та и дори 4-та индустриална революция. Тези процеси се определят като риск или възможност, в зависимост от способността на публичните власти, бизнеса и гражданите да се приспособят към новите изисквания за повишаване на трудовата квалификация, практически резултати, социално-иновативна дейност, оптимално използване на трудовите и др. ресурси. Провеждането на ефективни политики, приложението на мерки и общностните инициативи ще определят националния капацитет за приобщаване към този нов и изпълнен с предизвикателства и възможности свят.

В цялата човешка история, независимо от обществено-политическите системи, хората са имали сходни демографски и репродуктивни модели. Те са били свързани от една страна с висока раждаемост и многодетни семейства, от друга - с висока смъртност, особено детска, и от трета - с изключително ниска средна продължителност на живота. Това е в резултат от тежките условия на живот, липсата на достъпно и качествено медицинско обслужване, здравна култура и силно занижени санитарно-хигиенни условия, които са били повод за масова смъртност при пандемии.

В рамките на 100 години това се промени напълно. Продължителността на живота нарасна над 2,5 пъти и масово в Европа прехвърля 80 г. Дори демографските прогнози за някои европейски държави са тя да достигне 90 г. в обозримо бъдеще. Това променя както демографските представи, така и социалните модели в обществата.

В последното десетилетие се наблюдава безпрецедентно застаряване на хората и то най-вече в Европа. Промяната във възрастовата структура на населението води до промяна в пенсионната, здравната, образователната и социалната система, пазара на труда и др.

Налага се да променим отношението си към възрастните хора – най-вече към тяхното място и роля в обществения, социален и икономически живот. Все по-често се споделят в публичното пространство термини като „учене през целия живот“, „активно стареене на населението“, „участие в трудовия процес и пазара на труда и след навършване на пенсионна възраст.“ По тези теми трябва да говорим все повече, за да се променят обществените нагласи. Особено при сегашната демографска ситуация в България възрастните хора са много ценен качествен резерв на пазара на труда.

България вече сериозно страда от остър дефицит не само на високо, но и на средно или ниско квалифицирана работна ръка. Работодателите настояват за внос на работници и специалисти от страни в Азия. Но преди да преминем към внос на работна ръка, трябва да се обърнем към нашите вътрешни резерви. Един от тях безспорно са хората около и след пенсионна възраст. Първо, те имат натрупан солиден потенциал от квалификация, знания и опит и второ - те са активни и могат да останат такива до и над 70-годишна възраст. От друга страна, могат да предадат опита си на младите в производствена среда.

В България все още бягаме от тази реалност и считаме, че хората в пенсионна възраст трябва да се отдадат на заслужена почивка. Но много от тях искат да работят, да се чувстват полезни, да предадат своите знание, квалификация и опит. Във всички европейски страни се провеждат политики за ангажиране и използване на уменията на хората в пенсионна възраст. Те продължават да се чувстват полезни, ценени, активни и да предават своя опит, като ефектът е двоен - и за тях, и за обществото, което може да продължи да ползва техния потенциал и натрупан професионализъм.

Отношението към възрастните хора е изпит, пред който се изправя всяко общество. Ако бъдещето на една нация са младежите, то бъдещето на всеки млад човек е да остарее достойно. Преди повече от 30 години германската държава се обръща към висококвалифицираните немски специалисти, приключили с активната си кариера, които са здрави и искат да продължат професионалния си път, като им предлага да бъдат отново активни и полезни с огромния си професионален опит и знания. Наемат хиляди пенсионери за консултанти, медиатори и учители, насочвайки ги към подпомагане на малкия и среден бизнес, подкрепени от държавата и индустрията.

Българските пенсионери са потенциал, а не бреме. чрез своя трудов опит, натрупани знания и професионални умения са резерв, който трябва да бъде усвоен. Правото на пенсиониране не трябва да ограничава и отрича правото на труд.

Имаме нужда от адекватни решения за справяне с демографската ситуация. Застаряването на населението е необратим процес. Всички остаряваме бавно, но е важно да живеем достойно – без поколенческо делене, чрез достоен труд и справедливо заплащане.

 

Българският демографски парадокс

Демографското състояние в България е подобно на това в Европа. Но при нас е налице един странен демографски парадокс. Имаме сравнително ниска за Европа средна продължителност на живота – 74,8 г. ( при 80 г. за ЕС) , а сме едно от най-застарелите в съюза населения - поради постоянната емиграция на млади хора. Все пак и при нас, както в цял свят, средната продължителност на живота, само в рамките на половин век е нараснала с около 20 години.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи