В ложата на Лорда: От Петрарка до Петранка и обратно

За някои Кафка е поетеса

Разбираме от Тръмп до асфалтовата настилка в Трапоклово

С повече от 30 години опит в модата и живота на висшето общество, Евгени ще отразява за вас горещите моменти от живота на богатите и известните. Лорд Минчев ще се изказва по злободневни теми, ще посочва модните личности на деня, ще бъде в началото и края на червения килим...

Най-умен е българинът, най-надарен е, най-хубав е, най-бабаит е, най-най-най, та чак до безкрай. Колкото и да си мерим чурките със света, все ще го превъзхождаме, защото изглежда цялата вяра в качествата ни е генетично обусловена.

Аз не зная да има по света толкова специалисти и критици по футбол и тенис, колкото нашенци, дъхът ми спира от толкова модна култура, че един пазар Илиенци не може да я побере. Толкова лъскави анцузи и толкова златни ланци, толкова литри парфюм и толкова маркови коли с газови уредби.

Разбираме от Тръмп до асфалтовата настилка в Трапоклово, където някога минаваше пътят за морето. Макрон мира не ни дава, защото невеста му не е 18 годишна попфолк певица, а дама над неговата възраст.
Думата ми, братя и сестри е за друго. Думата ми е, че всеки един от тези пренаситени от собственото си превзъходство симпатяги мисли, че Петрарка е испанска писателка или някоя друга мадама, за която е чул, чел или му е бръмнала в главата като муха от селски клозет. Може нашенецът да бърка Петрарка с Петранка от съседния вход, с Петранка от РЕП-а, с Петранка, дето била на леля му на син втора братовчедка и дето сега е жене/т/а за грък и имат бунгало в Аспровалта.

Петранка е звукът на онази тънка струна на българина, която изповядва цялото му невежество и трениран непукизъм към нещата, които не ще да усвои, запомни и приложи.

Нека бъда честен - аз нищо не помня от Петрарка, но знам, че е мъж поне. В родословието ми няма Петранка, което ме успокоява по различни генетично-следствени причини. Въздухът между Петрарка и Петранка е онова бойно поле на флуиди, които ни държат в турбуленцията на безтегловността и спретнатото самочувствие.
Флуиди и заблуди, които ни държат в имагинерната си люлка, от която или можем да излезем кьопави и улави, или да порастем, да раздвижим мускули и мозък, и да еволюираме докъдето ни стигнат желанията. Защото след Петрарка идва друга “мадама”, а именно Кафка. Каква е тая Кафка бе, чета в очите на повечето, с които съм говорил за писателя, роден в Прага, тогава в Австро-Унгарската империя.

“Тази” Кафка уважаеми, претенциозни и занемарени интелектуално сънародници, е написал Метаморфозата, Процесът, Замъкът, посочен е като един от най-значимите немскоезични писатели на 20-ти век. А Петрарка, роден през 1304 г., е бил посланик на Папата, автор е на Сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура, има житие и битие, което не ни касае лично, но поне заслужава името му да бъде третирано с паметта и уважението, което заслужава.

Изводите са право за всички, а за някои са дълг. Най-вече за боравещите с дипломи по изкуство, за болните от логорея, за телевизионните дежурни и дълг за преподаващите, за възпитаващите, за отговорните за духовното повдигане на това поколение. Защото от него ще зависи и следващото. А алегорията Петранка-Петрарка може да бъде съотнесена и в други области.

Fashion idol

Моника Белучи

Тази рокля откроява смуглите черти на актрисата Моника Белучи. Приказката е осъществена, светлините спомагат за магията, малко свенливост допълва иконата. Италианката блести с най-високите ноти на естетическия си глас, избиращ красиви октави в пространството. Щедрото деколте би могло да бъде смущаващо, ако не беше славата є, но то сякаш разкрива дълго таени богатства.

Добре подбраните бижута гарнират с още естетика тази гръд, а над тях с макар и с износено великолепие, са чертите на едно лице, което не спира да очарова. Прическата смъква до известна степен помпозността на роклята. Виждате как в долния си край това модно великолепие се разкроява със самочувствие и пищност. Чантичката, избрана от Белучи е царствена и напълно подходяща към облеченото.

Изложба в София

Панайотов излага пандемични платна

Рицарят на ексцентричната четка Николай Панайотов откри нова изложба в София. След успеха на последната му експозиция, където абстрактното доминираше с жаждата на една неприкрита тайнственост, настоящата говори по-достоверно за живота, описвайки го с конкретни, доколкото изкуството допуска, портрети на действителността.

Комфортните образи на Панайотов отразяват състоянието на планетата по време на пандемия, а изопачените пропорции сякаш казват, че човек може да надмине сянката си, такава, каквато я познава. Момичетата на мечтите, както е озаглавена изложбата, изтичат направо от платната си в аристократичния амбианс на галерия Нирвана, където Николай излага за втори път в рамките на година. Причината за тази жизненост художникът обяснява с присъствието на своята малка дъщеря и на съпругата си Лариса.

Семейно тържество

Мариана Печеян празнува ЧРД с внуците

Носителката на големия приз Бизнесдама на годината 2019 Мариана Печеян отпразнува рождения си ден в Дряново. В компанията на цялото си семейство и внуците, желязната лейди на машиностроенето вдигна тост за здравето на всички, а за себе си изслуша благопожеланията на поканените, концентрирани в писмо от дъщерята си и сина си. Празничната вечеря се състоя в ресторанта към притежавания от нея хотел ВСК Кентавър в китния град, а местни бизнесмени, политици и партньори є изпратиха цветя. В рамките на добрия вкус звучаха песни в различни стилове, в които се включиха и малките наследници.

Миналата година Печеян стана почетен гражданин на Дряново, за изключителните си заслуги в обществената и стопанска дейност и за прославата на общината в България и по света.

Коментари

Задължително поле