Свищовски общественици и академични преподаватели поднесоха цветя и се поклониха пред делото на възрожденците, учредили преди 165 години първото българско народно читалище. Паметната плоча е поставена в бащиния дом на първия български финансов министър Григор Начович, където е подписан учредителния протокол и проектоустава. На 30 януари 1856 г., учителите Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и Александър Шишманов се събират в дома на Димитър Начович и учредяват „Читалище с музеум“. Емануил Васкидович, поради това, че е бил най-начетен, е играл много важна роля. Той е написал учредителния протокол и проектоустава на читалището, подарява и личната си библиотека от 800 книги, създавайки по този начин основата на библиотечния фонд на новия културен институт.

 Читалищното настоятелство и културни дейци от ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ с председател Пламен Александров първи отдадоха почит към светлата годишнина, последвани от общински съветници, представители на обществени институции, училища и граждани. От академична фондация „Проф. д-р Минко Русенов“ бяха поднесени цветя от проф. д-р Андрей Захариев, проф. д-р Стоян Проданов и доц. д-р Анелия Радулова, които споделиха своето вълнение, заставайки пред святото историческо място, където една възрожденска сграда в Свищов е роден дом на читалищното дело в България и на първия български финансов министър – Григор Начович. От състава на свищовската финансова катедра вече над 20 години проф. Стефан Симеонов е активен член на читалищното настоятелство и подпомага финансовото и бюджетно осигуряване на разнообразната дейност на този първи за страната читалищен институт.

 Настоящата сграда на свищовското читалище носи името на видните дарители Еленка и Кирил Д. Аврамови. Инициатор за дарението е роденият в Свищов търговец Кирил Д. Аврамов (1850 –1904). Той учи в училището при църквата „Св. Преображение“ в родния си град. На 16 години остава сирак и поема семейната търговска фирма. Поддържа търговски контакти с Румъния, Австрия и други страни и натрупва голямо състояние от търговия със сол. Членува в Либералната партия и през 1889 г. е избран за народен представител. Оженва се за своята съгражданка Еленка Караначева (1861 – 1902). След ранната кончина на съпругата си К. Аврамов решава да увековечи своята семейна памет с дарителен акт от 22 март 1904 г. като дарява на Свищовската община 200 хил. зл. лв., които да бъдат използвани за „благотворителна, народополезна и народообразователна цел“. Волята на дарителя е да бъдат построени театрален салон и читалище, наречени „Театър и читалище Еленка и Кирил Д. Аврамови“, като построяването на сградата и нейното мебелиране да се извършат само със средствата на дарението.

 За изпълнители на завещанието и управляването на фонда К. Аврамов назначава пожизнено настоятелство от 9 души: Никола Константинов (председател), Апостол Николаев, Владимир Божинов, Атанас Ц. Буров (касиер), Кръстю Цоков, Киро Абаджиев, Атанас Велев, Атанас Махлев и Станимир Караначев. Към този състав влизат трима членове, избрани в началото на всяка година от състава на Свищовския общински съвет. На 8 апр. 1904 г. са утвърдени настоятелството и правилникът на фонда. Дарението на К. Д. Аврамов се приема от кмета на Свищов с всички задължения по него от страна на общината, съгласно законите на страната.

Жестът на дарителя е високо оценен от тогавашния министър на просветата д-р Иван Д. Шишманов, който в благодарственото си писмо поставя К. Д. Аврамов сред видните „ревнители на българското просвещение“.
 Волята на дарителя се изпълнява веднага след като основите на театър-читалището са положени още на 11 май 1904 г. Сградата е построена по план, изработен от виенския архитект Паул Бранк. На 11 март 1908 г. за мебелирането на театралния салон са поръчани във Виена 100 стола-кресла и 300 обикновени стола. Проектирано е и осветлението на салона. През 1908 г. сградата е напълно готова. Читалището разполага с читалня, библиотека, канцеларии, казино, театрален салон и гардероб. На видно място са поставени портретите на К. Д. Аврамов и съпругата му Еленка.

 Новопостроената сграда става материално звено за обединението на съществуващите по това време две свищовски читалища „Св. св. Кирил и Методий“ и „Просвещение“. За увековечаване паметта на родолюбивия дарител, на 20 юли 1908 г. настоятелствата на двете читалища подписват Учредителен протокол, с който те се сливат под общо название „Ученолюбиво и просветително дружество (читалище) Еленка и Кирил Д. Аврамови“.

Съгласно дарителния акт доходите от сградата се ползват от Свищовската община. Това продължава до 1926 г., когато на извънредно заседание, проведено на 11 февруари, общината отстъпва завинаги приходите от експлоатацията на цялото здание на „Ученолюбивото и просветително дружество (читалище) Еленка и Кирил Д. Аврамови“. За себе си общината запазва собствеността на зданието, както и неговата застраховка.
 Пионер на читалищното дело в България, свищовското първо българско народно читалище „Еленка и Д. Аврамови“ и днес е средище на многостранна културно-просветна дейност. Настоящият председател на Съюза на народните читалища Николай Дойнов запазва живата връзка с културно-образователния принос на Свищов, заемайки втори последователен мандат позицията на председател на Настоятелството на СА „Д. А. Ценов“.