На 20 февруари 2019 да почерпят

Кирил Домусчиев купил Нова телевизия Това съобщи сайтът Топновини, позовавайки се на неофициална информация

Унгария с нова кампания срещу миграцията Акцията е под мотото „Вие също имате правото да знаете какво ви готви Брюксел!”

Карл Лагерфелд починал от рак на панкреаса Модният свят скърби за легендарния дизайнер

„Фейсбук“ и „Туитър“ срещу изборните измами в Европа

Лавина затрупа скиори в Швейцария

Правят аутопсия на Шабан Шаулич Има неяснота около смъртта му

Парламентът пред политически колапс От БСП искат рестарт с ново Народно събрание

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 20 февруари 2019

Икономът на Ким пратен във Виетнам Подготвя срещата САЩ-КНДР

Четирима ранени при нападение с нож в Марсилия

Над 700 аптеки в страната няма да работят утре в знак на протест

Затварят за ремонт улица „6-и септември“

Двама кредитори искат фалит на „Евроманган“ Работници настояват за прекратяване на концесията на неработещата мина

Пишат нов вариант на „бонус-малус“ Шефът на КФН Карина Караиванова отива в ЕБВР

Георги Неделчев: Всеки може да стане фотограф, но не всеки може да е Паганини в снимането Шедьоврите са толкова добри творби, че комерсиалният им успех става задължителен

Основният критерий за изкуство е въздействието върху зрителя

Най-важен за успеха е разпознаваемият стил

За първа година Фото Форум и Про Фото Форум организират конкурс за фотографи – професионалисти и любители. Победителите в различните категории ще бъдат отсявани от престижно жури от 30 изявени експерти в областта. Вестник „Труд“ е медиен партньор на събитието, а член на престижното жури е и един от най-добрите фотожурналисти у нас – колегата ни Цветан Томчев.

Целта на конкурса е да подпомогне развитието на фотографската среда у нас. Освен бронзовата статуетка на победители заелите първите места в 12-те категории ще станат по-лесно откриваеми от клиенти и агенции. Всички победители и техни подгласници ще получат и по-добро позициониране в ректорията за професионални фотографи https://pro.photo-forum.net.

На лаишките ни въпроси за тайните на фотографията, специално за „Труд“ отговори един от членовете на престижното жури – Георги Неделчев. Той се занимава професионално с фотография от 1990 г. Има особен интерес към студийната фотография – основно предметна и портретна. За него фотографията е изкуство и въпрос на личностно възприятие, а не състезание.

– Г-н Неделчев, кое прави една снимка продаваема и успешна?
– Правят я продаваема две основни неща. На първо място трябва фотографът да има ясно разпознаваем стил, дори и от хора, които не се занимават професионално с фотография. Второто задължително условие е да има някой – познавач, ценител, който да разпознае конкретната фотография като наистина стойностна творба, да разчете посланието в нея и това да го мотивира да я направи достояние и на други, да я сподели, като се ангажира с нейната презентация. Това може да бъде галерист с необходимите контакти или просто меценат. Интересното е, че изобщо не е необходимо снимката да има художествена стойност – спорна или безспорна. Разпознаваемият стил е напълно достатъчен!

– Комерсиална лошо определение ли е за една фотография?
– Зависи кой какво влага в определението „комерсиална“. Възможните тълкувания са две. Негативно е значението на думата ако авторът е направил компромис с художествената стойност за сметка на търговската реализация. Позитивно е когато творбата е толкова добра, че комерсиалният й успех е безспорно задължителен!

– Как да не залитаме при снимането в изкуство „ала черен квадрат“, което никой не разбира?
– Ами, просто … не залитайте! Всъщност, в изкуството най-важно е човек да е честен пред себе си. Ако авторът е убеден, че черният квадрат най-добре го изразява, чe изразява неговата естетика, неговата сетивност в определен момент, то дали хората ще го разберат, е проблем на самите хора… Една от задачите на изкуството е да събира сродни души.

– Защо е важно провеждането на конкурс като Годишните фотографски награди, в който сте част от журито?
Защото всяко изкуство, включително и фотографията, отправя послания, провокира обратни връзки, то е един особен език, чрез който хората общуват и затова изисква да стигне до повече хора. То не изразява само фотографите, които създават фотографския продукт. То изразява по специфичен начин и тези, които го възприемат – зрителя в най-общ смисъл, чрез оценката, която му дават посредством приемането или отхвърлянето му. Затова са конкурсите, а не просто съревнование между фотографи.

– С какво този конкурс ще помогне за развитието на фотографията у нас?
– С това, че ще се появят много нови снимки, някои наистина много добри, което ще вдъхнови и мотивира и други фотографи. Говоря за ефекта на снежната топка – колкото повече фотографски събития, толкова по-добре за българската фотография и за нейната аудитория.

– Кое е най-голямото признание за един фотограф?
– Хората да разберат посланието на снимката, тя да ги вълнува, да провокира размисъл, емоция. А когато става дума за портретна фотография, най-голямото признание за работата ми е клиентът да каже: „ На тази снимка съм аз! Тя ме изразява най-добре. Харесвам се!“

– Учи ли се фотографията?
– Самият факт, че този въпрос се задава често, означава, че в обществото има известно неразбиране на фотографията като сериозен и продължителен процес на натрупване на специфично знание. Защо никой не пита пианото учи ли се? Същото е.

– Всеки ли може да стане добър фотограф?
– Всеки може да стане фотограф, но не всеки може да бъде добър. Точно както всеки може да стане цигулар, но не всеки може да е Паганини…

– Как може един фотограф да прецени сам възможностите си?
– Като сравнява работата си с най-добрите и като има чувствителност към реакциите на аудиторията. А кои, според него, са най-добрите, е въпрос на личен вкус, естетика и ниво на духовно осъзнаване.

– Допустима ли е прекалената обработка на снимките? Тя изразно средство ли е или фалшификация?
– Отговорът се съдържа във въпроса. Щом е „прекалена“, значи не е допустима или поне не е желана. Разбира се, понятието „прекалена“ е предмет на субективна преценка. Изобщо, изразните средства са винаги субективна величина. Кога те се превръщат във фалшификация зависи от гледната точка на възприемащия.

– Доколко е важна техниката за една снимка?
– Често задаван въпрос. И за децата е ясно, че фотографът работи с фотоапарат, обективи, светкавици. Очевидно е, че техниката е важна за фотографа. Но тя е точно толкова важна, колкото са и идеята, и художествената стойност. Никога не съм отдавал приоритет на едното или другото.

– Това, че всеки вече има достъп до професионална техника помага или пречи на развитието на фотографията?
– Не съм съгласен, че всеки има достъп до професионална фотографска техника, защото тя е изключително скъпа. Говорим за десетки, понякога стотици хиляди левове. Ако става дума за фотографска техника, която обществото смята за професионална, то не мога да дам еднозначен отговор.

Понякога лесният достъп до такава техника пречи – хората си мислят, че добрата техника сама по себе си ще им осигури високо качество. Тогава резултатът е негативен. Първо, защото очакваното високо качество се оказва илюзорно, и второ, някъде някой професионален фотограф, който може да даде наистина високо качество, е загубил една възможност за професионална реализация.

В този казус обаче, има и положителен елемент. Хората рано или късно осъзнават, че техниката сама по себе си не гарантира добър резултат и се обръщат към професионалиста.

– Кои са най-важните качества на добрия фотограф?
– Да е честен, преди всичко със себе си. Постоянно да се развива и да не се колебае да реализира идеите си, независимо дали това ще доведе до комерсиален успех на продукта му или не.

– По какво се преценява дали една снимка става или не става?
– Като цяло дали изпълнява предназначението си или напротив. Ако една репортажна снимка трябва да отрази конкретно събитие, достатъчно е зрителят/читателят да получава необходимата вярна информация за това събитие. Когато говорим за изкуство, въздействието на снимката върху зрителя е основният критерий. Разбира се, често репортажни снимки имат огромно емоционално въздействие върху хората. Например, снимката на бягащото виетнамско момиченце, горящо от напалм, която става причина за прекратяването на военен конфликт.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.