В навечерието сме на избори за кметове на 264 общини и няколко хиляди кметове на населени места, райони в големите градове и общински съветници. Но като че ли тези важни за всекидневието на хората избори остават в сянката на предстоящия преди това избор на главен прокурор. В медийното пространство и в някои от „махалите“ във фейсбук тази тема се хиперболизира до крайност. Твърди се даже, че „гражданското общество“ било срещу избора на кандидата за главен прокурор Иван Гешев. Точно тази претенция на група хора и неправителствени организации да говорят от името на всички ни, без да имат каквото и да било право и основание да смятат, че представляват целокупното „гражданско общество“, ме кара да взема отношение. Посветил съм немалка част от времето и енергията си на граждански инициативи – социални, екологични, благотворителни. Сдружение „Активно общество“ е една от най-големите граждански структури в Северозападна България. Има десетки проекти и доброволчески инициативи. И сме част от гражданското общество. Именно от тази позиция прочитът на полемиката около избора на главен прокурор за нас е еднозначен – свидетели сме на сблъсък между обществения интерес и коалиция от частни интереси.
Общественият интерес повелява институциите на съдебната власт да служат на закона. Да следват стриктно предписаните процедури. Да не се поддават на политическо и корпоративно вмешателство и лобизъм. Когато се правят избори и назначения в системата, това да става на базата професионални критерии и при гарантирана прозрачност. Точно такива изглеждат дотук действията на институциите. След вътрешна дискусия прокурорите са се обединили около кандидат с впечатляваща професионална кариера. Тяхната кандидатура е получила широка подкрепа от следователи и представители на други държавни органи, които имат отношение към правоприлагането, от академични среди от БАН и университетите, от водещи имена в правото. Преминала е вече, както изискват правилата, през ситото на две комисии при Висшия съдебен съвет, които са дали положително становище за професионалните и етични качества на кандидата.
Защитен ли е обществения интерес дотук. Поне според мен – категорично да.
Какво стои насреща? Няколко извънпарламентарни политически партии и граждански групи и организации, които не крият своите преки или косвени връзки с група лица със сериозни икономически възможности и собствен кръг от медии. Последните, освен всичко друго, са и подсъдими.
Всички те претендират, че те и само те трябва сочат и одобряват „правилни“ кандидати. Това, разбира се, е тяхно право. Но без всякакво съмнение е и израз на техните частни интереси – партийни, търсещи власт; персонални, стремящи се да избегнат правосъдието; и други, които просто имат друг политически и експертен възглед за прокуратурата и фигурата на главния прокурор. Това са все частни интереси. Единствените им аргументи са персоналните нападки и политически атаки към една кандидатура, която е издигната и подкрепена по съответния законов ред. От улицата тези частни интереси искат да диктуват решения на прокуратурата и на ВСС. Това, че кандидатът е неудобен за тях съвсем не означава, че те трябва да надделяват над обществения интерес. Защото главният прокурор трябва служи на закона и на обществото, а не да е удобен на частните интереси.
Защо чакахме досега?