Празнично шествие изпълни улиците на Свищов по повод 24 май По традиция денят започна с поклонение на гроба на д-р Георги Атанасович

Над 3 000 шуменци на празнично шествие Кметът Любомир Христов поздрави съгражданите си

Юнкер: Истината е, че Гърция влезе в еврозоната с фалшива статистика

Българска парламентарна делегация e на аудиенция при папа Франциск

Учителката Красимира Бакалова получи наградата на името на Аргира Жечкова

Министър Красимир Вълчев: Азбуката, езикът и книжовността са спойката и опората на националната ни идентичност

Тереза Мей обяви, че ще подаде оставка на 7 юни

Фестивалът „Софийски музикални седмици“ представя уникалния културен живот на София

Половин век от първата си лекция отпразнуваха в същата аудитория възпитаници на Стопанска академия Участниците в срещата учредиха нов алумни клуб с името „НОУД ’73”

Йорданка Фандъкова: Невежеството ражда страх, а страхът – омраза и конфликти

Генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле: Честит празник и да живее България!

Президентът Радев: Българската писменост е наш щит

Най-бързите нокаути на профиринга

Риболовен турнир ще зарадва великотърновските деца

Вечната и святата… и… Навършиха се 28 г. от смъртта на Елисавета Багряна

Гладиатори се сражават в центъра на София Амфитеатърът на Сердика е бил един от най-големите в Европа

Част от амфитеатъра на Сердика

Хипотезата е, че там през 342-343 г. е проведен прочутият Сердикийски църковен събор

През 1919 г. България току-що е излязла от ужаса на Първата световна война. Икономиката е съсипана, стотици хиляди мъже са загинали по бойните полета. Точно тогава на ул. “Сердика” № 5 в центъра на София започват да правят изкоп за нова сграда. Неочаквано под кирките на работниците се показва ъгъла на масивна каменна плоча. Когато я разчистват, се появява великолепен релеф, представящ гладиаторски борби. Учените са на мнение, че това е своеобразен афиш, чрез който гражданите на древна Сердика са канени по трибуните на амфитеатъра. Сцените представят напрегнатата обстановка на арената. Вижда се борбата на хора с мечки, лъвове и крокодили, както и на животни с други животни. Точно както съвременната компютърна анимация ги пресъздаде в нашумелия филм “Гладиатор”. В долната част на стелата пък танцуват клоуни с маски на маймуни. Но учените забелязват в левия край и нещо особено интересно. Това е изобразена схематично сграда, на която се долавят арки и правоъгълни ниши за статуи. Няма съмнение, че каменоделецът е загатнал за самия амфитеатър на Сердика, където са провеждани кръвопролитните състезания. Никой обаче не предполага къде е той.

Годината бе 2004-а и в центъра на София пак се строеше. На ул. “Будапеща” се издигаше нов хотел и изкопът бе само на стотина метра от местонамирането на плочата. Този път греблата на багерите попаднаха на останки от голяма обществена сграда. Собственикът на хотела финансира разкопките, а с тях се зае археологът Жарин Величков. След няколко дни той разчиства зидовете и разбира, че е попаднал на източната част на дълготърсения амфитеатър на Сердика.

Археологическите разкопки в оживена градска среда са нещо невероятно тежко. Можеш да работиш само там, където се строи и то бързо, за да се спазят сроковете. В хода на проучванията се промени целият проект за хотела. Днес софиянци и гостите на столицата могат да видят експонирания в подземието на хотела открит тогава дял от амфитеатъра. Съвсем закономерно той получи името “Арена ди Сердика”.

Но истинските трудности настъпиха през 2005 г. Тогава на Величков се отдаде възможността да се разкрие западния сектор на амфитеатъра зад Младежкия театър. На дълбочина започна да излиза подземна вода, която винаги е проблем при разкопките в София. Допълнително изкопите се пълнеха от спукани водопроводи и дори от канали за обратни води. За да се свърши максимално работа, се копа до ноември, когато образувалите се езерца започват да се покриват с лед.

Накрая обаче усилията на археолозите бяха възнаградени и те можеха да разкажат за амфитеатъра на Сердика. Той е от т. нар. гало-римски тип и е бил един от най-големите в Европа. Негов близнак е амфитеатърът на древния Париж. Елипсовидната му арена е с размери 60/42 м и е само с десетина метра по-малка от тази на великия Колизеум в Рим. До момента са открити 26 седалки от жълтеникав пясъчник. В западната част на трибуните се запазени дори арките на проходите, свързващи коридорите между отделните сектори. На някои места са оцелели петите на сводовете, покривали помещенията и коридорите. От изток и от запад се очертават входове към арената. Вероятно единият е бил за бясно препускащите колесници, а другият за разярените диви животни. Главният вход е бил от юг откъм днешната ул. “Московска”. Там по естествения склон са били подредени най-много редове седалки и в центъра се извисявала императорската ложа. От север трибуни са липсвали или са били изградени от нетрайни дървени конструкции. Тази практика е характерна за края на ІІІ в., когато е издигнат Сердикийският амфитеатър. Тя се налага от икономическите проблеми на Римската империя и обедняването на градовете. Още при император Константин Велики през ІV в. съоръжението е разширено с нови редове седалки. Като амфитеатър то престава да функционира по времето на император Валент (364-378).

Плочата-афиш дава възможността да си представим провежданите там борби на гладиатори с диви животни. Сградата е създадена в епохата на най-големия гонител на християните, император Диоклециан. Тогава наред с робите често сред гладиаторите се срещат професионалисти, участващи срещу пари в страшните битки. Този император нарежда сред зверовете на арената да бъдат хвърляни почитателите на новата вяра и това вероятно се е случвало на амфитеатъра в Сердика. Константин Велики променя всичко като въвежда християнството като основна религия в империята.

Жарин Величков изказа хипотезата, че в тази най-голяма обществена сграда през 342-343 г. е проведен прочутият Сердикийски църковен събор. След забраната на гладиаторските борби в края на ІV в. помещенията на амфитеатъра са превърнати в нещо като съвременен жилищен блок. Археолозите откриваха отоплителни пещи и кладенци за вода. В малките стаички са живели по-бедни хора, а към VІ в. и новодошлите пришълци-славяни. Изоставено за няколко века, съоръжението отново е обитавано през Х-ХІ в. Находките показват, че в останките от амфитеатъра е била разквартирувана военна част. След ХV в. неговите руини са използвани за хановете, строени край главния път от София за Филибе, минавал под днешния бул. “Дондуков”. Най-сетне в ХІХ в. върху древните зидове са издигнати царските конюшни на владетелите от Третото българско царство.

 

Как е било в древен Рим

В древен Рим гладиаторите обикновено са престъпници или роби, макар да са известни случаи на доброволци. Отначало това е наследено от етруските ритуално убийство на роби и до III в.пр.Хр. гладиаторските борби са съпровождали погребенията на знатни римляни. Към І в.пр.Хр. тези битки стават забавление за тълпата. В 65 г. пр. Хр. Цезар устройва гладиаторски борби на 320 двойки. Гладиаторите са обучавани в специални училища със суров режим. Често в тях избухват бунтове, като най-известно е въстанието на Спартак. В императорската епоха гладиаторските игри са духовна храна за плебса и съпровождат всички триумфи по повод на военните победи. При император Марк Аврелий в края на II в. битките между хора са забранени, но синът му Комод ги въвежда отново. През III в. вече се провеждат само схватки между гладиатори и диви животни, които окончателно са отменени при император Теодосий I в края на IV в.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Господа соросоиди , това тук не е на баща ви чифлика !
    Земята е на българския народ ! Вашите ценности изобщо не ни интересуват!
    Няма значение какви извращения сте правели преди !
    Няма да може да покажете за симпатични вашите попове ходжи султани халифи гладиотори царе царици и т.н.
    Няма кой да излъжете в тази география !
    Няма да ви станем роби !
    Взимайте си фалшивите ценности и се разкарайте от живота ни !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.