Том Джоунс идва в Пловдив през юни Легендарната британска звезда с концерт на 24 юни

В Испания с критики към Кабаков

Снишаването на орела

МЗХГ: 4000 горски пазят държавните гори денонощно Колите на всички стопанства са оборудвани с GPS и във всеки един момент се знае къде са дежурните екипи

ЕС застана срещу решението на Косово за създаване на собствена армия

Протест срещу присъдата за убийството на варненския балетист на пътя

Вижте най-ярката комета за 2018 г. (СНИМКИ и ВИДЕО)

Фенове на „Бешикташ“ искат чистка

Познавате ли този грабител? (СНИМКИ) Нападнал жена в Шумен

Спипаха трима рецидивисти след грабеж и отвличане в столицата

Откриха нарушения в 17 обекта на стоковия базар Илиянци

Ненов Димов: През 2020 г. ще има регламент за отоплителните уреди на твърдо гориво

Авария остави без ток град Септември и шест села в общината

Приказни пътешествия с коледен автобус зарадваха стотици деца в Търново

Нено Димов: През 2020 г. се предвижда въвеждане на регламент за подмяна на уредите на твърдо гориво с по-екологични

Гласуваме задължително, ако искаме

Задължителното гласуване няма да се санкционира и избирателите ще се редят на опашките пред секциите само ако искат. Снимка БУЛФОТО

Омбудсманът атакува и ограниченията във вота в чужбина
За първи път Изборният кодекс се занимава и с правата на гражданите

На изборите гласуваме задължително, но само ако искаме. Това следва от решението на Конституционния съд, с което бе отменена санкцията за негласуване.

Съдът бе сезиран от омбудсмана Мая Манолова. В мотивите си тя изтъкна, че конституцията провъзгласява гласуването за право, а не за задължение, т.е. гражданинът има пълната свобода да реши дали да участва в изборите.

Юристи коментираха, че Манолова не е атакувала текста от Изборния кодекс, с който се въвежда задължителното гласуване – чл. 3. Тя е поискала отмяната само на чл. 242а, който предвижда, че заличаване от списъка на всеки, който не е гласувал на два поредни вота от един и същ вид.

Поради тази причина Конституционният съд не е отменил самото задължително гласуване, а само санкцията за негласуване.

Мотивите за решението ще станат ясни във вторник.

Задължителното гласуване и санкцията бяха приети през май миналата година по настояване на Патриотичния фронт.

През юли миналата година омбудсманът Мая Манолова изпрати жалба до КС. В нея тя заяви следното: “Конституцията от 1991 г. не възприема избирателното право едновременно като субективно право и като публична функция на гражданина, поради което не въвежда юридическо задължение за упражняване на основното политическо право – избирателното право. Основният закон никъде не предвижда санкция за доброволно въздържане на носителите на избирателното право от гласуване.” Заличаването от избирателните списъци Манолова определи като “гражданска смърт”.

“Включването в избирателния списък легитимира гражданина като избирател, но не поражда неговото избирателно право”, твърди още омбудсманът.

В жалбата се казва още, че сегашният Изборен кодекс допуска да не се гласува по “уважителни” причини, но без да е обяснено как точно се доказва наличието на въпросните “уважителни” причини.
Манолова е категорична, че Изборният кодекс се занимава само с организацията и реда на провеждането на изборите, но не и с правата на гражданите.

Омбудсманът атакува с жалба пред КС и ограниченията за гласуване на българските граждани зад граница.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.