Двама души са загинали след сблъсък на товарен влак и автобус в Мексико

Борис Джонсън: Великобритания не трябва да става „васална държава“ на ЕС

Доналд Тръмп: Китай е конкурент на САЩ

Екстремист наръга с нож двама датчани в Габон

Коя зодия ще срещне любовта през 2018-та

„Левски“ става атакуващ в Малта

Роналдо е във форма – три бебета за пет месеца!

На 17 декември 2017 да почерпят

Влак прегази мъж, седнал на релсите край гара „Искър“

Фрапиращи грешки в работата на машинистите показа проверката за Хитрино

Извадиха отбор за година от футбола

Близки на убит за 50 ст. искат по-високо наказание

Петиция от Банско за втори кабинков лифт Най-големият ни зимен курорт откри новия ски сезон

Министрите на туризма и спорта пожелаха на Банско добър зимен сезон

Стотици домакинства в столичния квартал „Младост“ останаха без парно и топла вода заради авария

Гласуваме задължително, ако искаме

Задължителното гласуване няма да се санкционира и избирателите ще се редят на опашките пред секциите само ако искат. Снимка БУЛФОТО

Омбудсманът атакува и ограниченията във вота в чужбина
За първи път Изборният кодекс се занимава и с правата на гражданите

На изборите гласуваме задължително, но само ако искаме. Това следва от решението на Конституционния съд, с което бе отменена санкцията за негласуване.

Съдът бе сезиран от омбудсмана Мая Манолова. В мотивите си тя изтъкна, че конституцията провъзгласява гласуването за право, а не за задължение, т.е. гражданинът има пълната свобода да реши дали да участва в изборите.

Юристи коментираха, че Манолова не е атакувала текста от Изборния кодекс, с който се въвежда задължителното гласуване – чл. 3. Тя е поискала отмяната само на чл. 242а, който предвижда, че заличаване от списъка на всеки, който не е гласувал на два поредни вота от един и същ вид.

Поради тази причина Конституционният съд не е отменил самото задължително гласуване, а само санкцията за негласуване.

Мотивите за решението ще станат ясни във вторник.

Задължителното гласуване и санкцията бяха приети през май миналата година по настояване на Патриотичния фронт.

През юли миналата година омбудсманът Мая Манолова изпрати жалба до КС. В нея тя заяви следното: “Конституцията от 1991 г. не възприема избирателното право едновременно като субективно право и като публична функция на гражданина, поради което не въвежда юридическо задължение за упражняване на основното политическо право – избирателното право. Основният закон никъде не предвижда санкция за доброволно въздържане на носителите на избирателното право от гласуване.” Заличаването от избирателните списъци Манолова определи като “гражданска смърт”.

“Включването в избирателния списък легитимира гражданина като избирател, но не поражда неговото избирателно право”, твърди още омбудсманът.

В жалбата се казва още, че сегашният Изборен кодекс допуска да не се гласува по “уважителни” причини, но без да е обяснено как точно се доказва наличието на въпросните “уважителни” причини.
Манолова е категорична, че Изборният кодекс се занимава само с организацията и реда на провеждането на изборите, но не и с правата на гражданите.

Омбудсманът атакува с жалба пред КС и ограниченията за гласуване на българските граждани зад граница.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.