Глътна ли падналият вертолет “Пантер” коледните пенсии?

Властта реагира нелепо след трагичния инцидент

Нека бъдем пределно честни и ясни - някои от реакциите на властта след трагичния инцидент миналия петък, когато наш боен вертолет „Пантер“ от състава на ВМС падна в морето по време на учение, а командирът му капитан Георги Анастасов, повишен посмъртно в чин майор, загина, бяха в известен смисъл нелепи.

Новината за трагичната вест ни свари неподготвени и имаше шоков ефект в края на миналата работна седмица. В ден, в който хората се гласяха за поредния юнски уикенд. В този смисъл е разбираема поредицата от неадекватни изказвания на политици и управленици. Но пък особено учудващи са някои грешки, които допусна премиерът. Може би са спорни неговите думи, че е познавал загиналия пилот. Лично аз се съмнявам в това.

Но дори и да е така, какво отношение има този факт към инцидента, разиграла се в Черно море. И президентът Румен Радев го познава, и то повече от премиера, и много други хора също. И аз дори. Е, какво от това? Няма да го върнем в редиците на живите, нали! Но всичко това вероятно е дреболия. Споменавам я защото дразни с фалшивата си съпричастност към трагедията. Проблемът е друг. „Загубихме 50 милиона, колкото са коледните надбавки за пенсионерите“, рече премиерът. Подобно изказване е недопустимо за министър-председателя на държавата. Не само на нашата. Защото то разединява нацията и настройва една обществена прослойка спрямо друга. Утре, не дай боже, ако хората от третата възраст се разминат с така желаните коледни бонуси, ще започнат да псуват войската. Това е абсолютно сигурно. А защо не възприемем, че изказването е и един вид предварителна застраховка, която да омилостиви евентуален пенсионерски гняв. Един вид оправдание: Ние искахме да ви зарадваме, да ви дадем нещичко, ама нали знаете какво се случи и т. н...

Тревогата обаче се поражда от осъзнаването на горчивата истина, че политиката на принципа „разделяй и владей“ винаги дава горчиви плодове. „Категорично няма да приема увеличаването на военния бюджет. Когато няма пари за пенсии, за майчинските, за финансиране на европроекти, откъде да вземем още 200-300 милиона лева за армията?“ Това пък заяви Борисов през есента на 2014 г. Коментарът му бе по повод думите на тогавашния президент Росен Плевнелиев, който обяви, че на предстоящата среща на върха на НАТО в Уелс, ще поеме ангажимент България да увеличи парите за отбрана до 2%.

Спор няма, че премиерът е информиран и най-добре знае какво е състоянието на хазната и какво може да си позволи държавата. Но е политически грях да се правят бакалски сметки на гърба на едно обществено съсловие за сметка на друго. Премиерът е нещо като „бащата“ на нацията и трябва да намери пари за всички. Това е неговата Голгота, която е изкачил сам, по собствено желание. Никой не го е сложил насила на върха.

Ако поразсъждаваме философски върху проблема ще видим, че държавността има три опори: армия, полиция и съдебна власт. Дори и без една от тях, държавата не може да функционира.

Трудът на военния е специфичен. Той не ражда материални блага, а създава условия, за да функционират икономиката, бизнесът и т.н... Това са неоспориоми аксиоми. Трудът в армията, не само в нашата, е високорисков и трагедии като последната не са изключение. Напротив, прецедент в известен смисъл ще е, ако липсват, защото войникът трябва да тренира в условия, максимално близки до реалната война. Нима, да речем, ако стане друг инцидент и загубим танк, гаубица или ракетен комплекс трябва да завалят обвинения, че военните ще са виновни, ако няма пари за повишаване на учителските заплати.

Наскоро, ако си спомняте, властта пак се оплете, кой от проектите за модернизация на армията е по-важен. Първоначално премиерът обяви, че новите изтребители могат да почакат, „защото армията не е само ВВС, а и сухопътни войски“. Пехотата, според Борисов, била царицата на боя, защото така му преподавали във военното училище. Тогава казваха, че ако не стъпи кракът на пехотинеца на дадена територия, тя не се счита за превзета.

Това, естествено, са остарели постулати от 60-те. Ако се взрем в съвременните конфликти, ще видим, че редица от тях започват и свършват с авиацията. Истината обаче е една: и трите вида въоръжени сили- Сухопътни, ВВС и ВМС (за държави без излаз на море са две) не могат една без друга. Те са скелетът, който гради съвременната отбрана на всяка държава. Защото пехотата без авиационно покритие и поддръжка от въздуха е лесен курбан за противника. Така е и с корабите и т.н.

Добре е все пак, че властта се осъзна и на КСНС излезе със смислено решение - армията ще се превъоръжава в синхрон. Тогава обаче прибързаните емоции бяха породени от класирането на офертите за нов изтребител, които явно не съвпаднаха с нечии очаквания. Но това вече е тема за друг разговор.

Купихме френските вертолети без оборудване

Премиерът Бойко Борисов е прав, че вертолетите “Пантер” са едни от най-добрите. Първоначалният договор, сключен от царското правителство, предвиждаше да купим от консорциума “Юрокоптер” общо 12 вертолета “Кугар” за ВВС и 6 бр. “Пантер” за нуждите на ВМС. По-късно първият кабинет на ГЕРБ предоговори и редуцира броя на морските вертолети от шест на три. Пантерите обаче са купени, въоръжени само с бордово оръдие. Средната цена на един вертолет “Пантер” е 20-22 млн. евро.

Коментари

Задължително поле