Големият вирусен колапс

Илюстрация: Иван Кутузов - Кути

Всички от Торонто до Токио преминават през един и същи процес

В първите дни на коронавирусната криза мнозина бяхме скептично настроени. Реакция, извадена сякаш от някоя дебела психологическа книга, която постулира, че първата стъпка в процеса по скърбене е отрицанието. Следват гневът, пазаренето, депресията и накрая - приемането. Мнозина имахме точно такава учебникарска реакция на тъга без да осъзнаваме, че скърбим за свят, който едва ли скоро отново ще бъде такъв, какъвто беше само допреди няколко месеца. Първо отричахме, че има проблем. Мислехме си, че е обикновен грип. После се ядосвахме, че трябва да си седим вкъщи. След това се опитвахме да се договорим кой е рисков и кой не е, кой да си седи у дома и кой не. После изпаднахме в депресия, която е естествен резултат от превръщането на човека от социално животно в звяр в клетка. Дойде време да приемем реалностите, т. е. да извървим и последната стъпка - приемането.

Истината е, че светът никога не е преживявал това, което преживява в момента покрай коронавируса. Да, ще кажат мнозина, и преди е имало големи епидемии - испански грип, холера, тиф, шарка и какво ли още не. Но сравнението е неточно, защото тези епидемии са се случили във време различно от сегашното. В момента светът е много по-свързан, много по-технологично развит, много по-глобализиран, отколкото е бил, когато и да е било в човешката история. Трансферът на информация е гигантски, движението на хора, стоки и капитали е слабо ограничено, а в много части на света е направо неограничено.

Възможността да пътуваш, да разширяваш кръгозора си, да виждаш и чуваш невиждани и нечувани неща, е нещо, за което не само хората, но явно и вирусите „си мечтаят“. Глобалното село е перфектната хранителна среда за всеки вирус. А осъзнаването на тази проста истина води след себе си до гигантски промени в ежедневието на модерния човек. Най-голямата, от които е първият в човешката история доброволен „shut down“ на световната икономика.

Всички от Торонто до Токио преминават през един и същи процес. Изолация, блокиране на хората в домовете им, затваряне на неизброимо количество бизнеси и засилване на държавната намеса, защото само суверенната държава разполага с ресурси и възможности да координира подходящ ответен удар срещу този невидим враг, както находчиво го определи президентът Тръмп. Икономиката, като сложна система от множество взаимовръзки, беше принудително изключена от щепсела. И противно на илюзиите, които ни владееха до съвсем скоро, трябва да се изправим пред очевидната истина - рестартът на икономиката и връщането към нормалното ежедневие няма да се случат нито бързо, нито лесно. Докато не се появи ваксина, което едва ли ще се случи в близките 10-12 месеца, светът ще бъде принуден да навлезе в нова фаза на своето развитие. Знаците са вече тук, просто трябва да ги разчетем правилно.

На първо място, мащабният икономически срив е вече факт. Според оценките на Световната търговска организация добрият сценарий е да се повтори кризата от 2008-2009 г. Лошият сценарий? Да се повтори Голямата депресия. При всички положения ситуацията не е розова. Множество от най-големите компании в света са затегнали коланите и се готвят за турболентни времена. Американските авиокомпании, например, ипотекират всичко, до което могат да се доберат, за да си осигурят ликвидност, която поне временно да намали ефекта на намалелите с над 70% полети. Световните хотелски вериги са ударени, както никога досега, същото важи за ресторантите. Въобще цялата сфера на услугите е под невиждан натиск. Същото важи и за секторите, които продават луксозни и/или дълготрайни стоки. Сравнително жизнени остават единствено икономическите играчи, които произвеждат и продават нелуксозни стоки и стоки от първа необходимост.

Второ, това доброволно изключване на световната икономика просто не може да бъде възстановено с магическа пръчица. Дори и по силата на някакво чудо утре вирусът сам да изчезне от лицето на Земята, връщането към нормалния ритъм ще е трудно. Пък за момента чудо не се вижда на хоризонта, поради което трябва да приемем, че процесът по връщане към нормалността ще отнеме повече време от очакваното. Освен това самото възстановяне на нормалния ритъм ще се случи с доста промени. Вече се започва с въвеждането на термокамери, обсъжда се проверки на температурата по летища, плексигласови прегради в средата на масите в ресторантите и прочие. И дори не става дума за бъдещи планове, а за реално реализирани действия.

Например, Дисниленд в Шанхай отвори отново врати, което щеше да е изцяло положителна новина, ако не беше ясно как точно възстанови работата си любимото място за забавления на милиони хора - с намалено работно време, намален капацитет, сканиране на държавно-контролиран QR код, който индикира дали посетителите са здрави и прочие, и прочие. Очаква се, когато „Тойота“ възобнови производствените си мощности в САЩ, да го направи със значително намаляване на производствената скорост, за да се позволи работниците да спазват социалната дистанция на поточните линии. Най-големият производител на месо в Америка пък - компанията Tyson - вече инсталира скенери за измерване на температурата и всеки с отклонение от нормата няма да бъде допускан на работа. Междувременно 1/3 от исландците вече използват мобилно приложение, което дава достъп на властите до тяхното местоположение, ако се окажат носители на вируса.

Тези дистопични мерки не са бъдещо несигурно събитие, а факт. Те са естествена последица от шока на случващото се покрай вируса. Можем да кажем спокойно, че се намираме в условията на първия в модерната история Голям вирусен колапс. Сриват се икономически и социални системи, променя се самата тъкан на обществото. И за тези реалности нямаме право да си затваряме очите. Това не означава, че трябва да се паникьосваме или да се шашкаме. Тези емоции не помагат с нищо. Просто трябва да сме наясно, че днешният свят вече е различен от вчерашния. Необходимо е да положим усилия, за да се върнем към ежедневието, което обичаме. Времената, в които живеем, изискват от нас да бъдем активни, за да защитим начина си на живот. Със заравяне на главата в пясъка и с повтаряне на мантри няма да стане. Дела трябват. Задачата пред нас е голяма, но нали знаете как се изяжда вол? Хапка по хапка.

Първо, трябва да спазваме мерките. Докато пикът на кризата не отмине трябва да сме отговорни към себе си, близките си и обществото. Маски на лицето, дезинфекция, спазване на разстояние от другите и без излишно мотаене по улиците.

Второ, когато натискът на кризата намалее, трябва да не позволяваме да ни отнемат свободата в името на сигурността. Всякакви гривни с геолокация и подобни мерки тип „Оруел“ трябва да бъдат отречени, когато цялата шумотевица намалее. Да, промени ще има, да светът ще направи много, за да избегне такива бъдещи пандемии, но е важно да се намери баланс. Трябва да се пазим физически, но и трябва да не забравяме да пазим свободата на душата си.

Трето, трябва да се пригодим за промените в тъканта на обществото. Глобализацията ще продължи, но както вече се вижда ясно, ситуацията няма да е същата. Пътуването ще е с една идея по-скъпо и трудно, икономиките ще започнат да се групират по регионален принцип, за да се избегнат далечните транспортни и логистични вериги, които първи страдат в условията на пандемия и въобще ще се промени функционирането на множество системи, които доскоро приемахме за даденост. Такава е реалността и тя няма да се промени, ако тъгуваме по миналото.

Истината е, че светът се променя и винаги се е променял. Ние сме щастливи, макар и да не ни изглежда така в момента, да се намираме в епицентъра на събития, които са толкова мащабни, че сами още не осъзнаваме колко точно са сериозни. Живеем във време, в което се кове история. И е важно да сме на висотата на това време. Важно е да не се срамуваме какво ще пише в учебниците дълго, след като днешните ни терзания са минало. Дължим го и на дедите си, и на децата си. Затова, стягайте се, дами и господа, защото предстои заедно да преминем през Големия вирусен колапс. И съм сигурен, че ще излезем от него по-силни, отколкото сме влезли.

Длъжни сме да го направим и ще го направим. Както дедите ни пребориха нацистката чума, така ние ще преборим невидимата такава. Усмивка на лицето, спокойствие в душата и смелост в сърцето трябват. Не е толкова много, нали?

Коментари

Задължително поле