На 16 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за събота, 16.11.2019

МВнР с препоръки във връзка с необичайните студове в САЩ

Задържаха двама души, заплашвали с покушение Макрон

Министър Горанов: Българинът не е готов достатъчно за солидарност

Разширяват обхвата на допустимите за саниране жилищни блокове

Литва размени агенти с Норвегия и Русия

Майкъл Блумбърг дава 100 млн. долара за рекламна кампания срещу Тръмп

Българка е бутнала жена върху релсите на жп гара в Рим

Проф. Тодор Кантарджиев: Починалото 3-годишно дете е било с риновирус

Изпокараха се за неплатения болничен лист (обзор)

Фонд „Земеделие” ще търси 43,1 млн. лв. от къщи за гости за нарушения

Тамер Левент влиза от сериал в сериал

Белият дом публикува стенограмата от първия телефонен разговор между Тръмп и Зеленски

Фалконът ослепя над София (обзор) Не е лошо да се помисли за нов самолет, заяви шефът на “Авиоотряд” 28

Гоце, идеите на Левски и… Санстефанска България Какво е онова, което е „спестено“ в македонските учебници и книги за героя

Гоце Делчев

Яне Сандански никога не се е отричал от българското си име

„Гоце Делчев се е борел за автономия на Македония“ – заяви на 20 юни 2019 г. в телевизионно интервю президентът на Северна Македония Стево Пендаровски. „Безспорна историческа истина е, че той се е определял като българин. Безспорна историческа истина е фактът, че се е борел за македонска държава…“ По думите на Пендаровски „…фактът, че Гоце Делчев се е самоопределял като българин е неоспорим, но същевременно няма нито един исторически факт, че се е борел за Велика България или Санстефанска България…“

В нашите медии бяха публикувани достатъчно мнения за думите на президента Пендаровски. По-специално бихме откроили статията на Антон Гицов в „Труд“ от 27 юни – авторът с неопровержими факти подчертава, че не само Гоце Делчев, но и всички дейци на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО) са българи и никакви други. Предвид общото заглавие на нашата рубрика, каква „мистерия“ можем да търсим в един безспорен въпрос? Гоце Делчев, Даме Груев, Христо Татарчев, Христо Матов и цялата плеяда от дейци в Македония не просто са „се декларирали“, а категорично са били и си остават българи. Ако тази истина евентуално би изненадала някого, това се отнася за хората (Слава Богу, далеч не всички!) в република Северна Македония, заливани десетилетия наред с отровата на македонизма. От гледна точка на международните и най-вече в двустранните ни отношения изявлението на президента на Северна Македония все пак е проява на добър тон. Това действително е така предвид откровената антибългарска пропаганда във времето на Титова Югославия, а и след 1991 г., особено при режима на Груевски. От друга страна, казаното от държавния глава на „едноутробната“ за нас република все пак не съдържа цялата истина. Гоце Делчев се бори не само за освобождението на Македония (и Одринска Тракия, която в Скопие тенденциозно „се пропуска“!), но и за обединението на своя народ в обща държава – целокупна България, както се е казвало в онези времена… Независимо от тактическите ходове на ВМОРО, това е било пределно ясно за всички – както за българите от България и поробените земи, така и за враговете на националното ни обединение, за Сърбия, Гърция, Русия, Османската империя и останалите „Велики сили“.

Какво е онова, което е „спестено“ в македонските учебници и книги по отношение на Гоце Делчев – националният герой на двете съвременни държави България и Северна Македония? На първо място, директната и категорична връзка с българската национална революция отпреди 1878 г., с Раковски, Левски, Ботев и апостолите на Априлското въстание. Нека дадем думата не на някой друг, а на Дамян/Даме Груев: „Мислехме да създадем организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Левски, Ботев, Бенковски и пр. Бяхме изучили тая организация. „Записките на Захарий Стоянов например бяха ни повлияли и изобщо дотогавашната българска революционна книжнина…“ За първата си среща с Гоце Делчев неговият събрат по дело изрично отбелязва: „… и той беше попаднал под влиянието на революционната литература в България, и той беше самостоятелно дошел до убеждение, че трябва да се устрои една революционна организация за освобождение на Македония…“

Има достатъчно свидетелства, че създаването на комитети е ставало след четеното на откъси от „Записки по българските въстания“ пред смълчаните съзаклятници. Да не говорим за символиката на ВМОРО, за черешовото топче като „знак“ на въстанието на Илинден и Преображение през 1903 г., за девиза „Свобода или смърт“… Как се казва „бунтовният лист“ на организацията, създаден по идея на самия Гоце и списван от Яворов през 1903 г.? Разбира се, „Свобода или смърт“! И с право британската историчка Мерсия Макдермот озаглави своята биография на Гоце Делчев именно „Свобода или смърт“.

Даме Груев разказва как заедно с Гоце Делчев като учители в Щип дават драматични представления, сред които „Иванко – убиецът на Асеня“. „Взехме участие аз, Делчев, Делииванов…“ И, което е още по-показателно, организират лектория пред гражданството: „Държаха се сказки с чисто революционна тенденция, например: „Обединението на Италия“, „Американското въстание“, „Съединението на двете Българии“… Коментарът е излишен.

Да припомним и онова, което споделя Яне Сандански (обявяван от скопската пропаганда за поредното „знаме“ на македонизма!), който също е категоричен: „Заех се с четенето на революционни книги. Биографията на Левски ми направи най-силно впечатление. Четях „Записките“ на Захари Стоянов, „Под игото“ на Вазова и др.“ Сандански, колкото и да са противоречиви неговата личност и дела, е българин, който никога и по никакъв начин не се е отричал от българското име. Затова и за него борбата на македонските българи е продължение на борбата за свобода отпреди 1878 г.

Гоце е привлечен от революционната идеология като ученик в Солунската българска мъжка гимназия „Св.св. Кирил и Методий“. И не е случайно, че участва в революционния ученически кръжок и наследява Борис Сарафов като негов председател. „Каква борба, с какви средства и по какви пътища – пише Д. Кьосев, един от биографите на Делчев – ето въпросите, на които Гоце и другарите му от ученическата скамейка търсят отговор и в прославената дейност на Васил Левски, и в произведенията на Христо Ботев, и в записките на Захари Стоянов…“ Момчето от Кукуш с приветлив и прям характер е готово да се бие със свой съученик, изказал се непристойно за Апостола… И съвсем закономерно, в своята мисия си на Апостол на македонските и източнотракийските българи, Делчев следва създадените от Левски основни принципи на българската национална революция: изграждане на мрежа от комитети, въоръжени сили в лицето на местните чети, осигуряването на военни специалисти (офицери и подофицери) – разбира се, в случая от свободна България. Издиганата от ВМОРО идея за автономия на Македония (и Одринска Тракия!) не противоречи на идеала за Санстефанска България като перспектива. Дори и евентуалното създаването на независима Македония „…на македонците…“ се разбира като държава на българите (преобладаващата част от населението в историко-географската област) и останалите народностни групи. Демократичният модел и равенството, декларирани от ВМОРО, са в хармония с идеите на Левски и БРЦК. Защо тогава Левски да не се чества днес като личност от общата ни със Северна Македония история?! Нима той и съратниците му не се бореха за свободата „…там, където живее българинът – в България, Тракия и Македония“?!

Ако решим да потърсим „мистерия“ в случая с Гоце Делчев и ВМОРО, има и такава! Една от директните изяви на идеята за национално обединение е един малко известен исторически факт – факт, отбягван от историците в Скопие, независимо от „таланта“ им да „македонизират“ всичко. Става дума за революционния вестник, издаван от Христо Матов през 1896-1897 г. не другаде, а именно в Скопие. Вестникът носи името … „Санстефанска България“! Размножаван е схектограф (копирна техника, сходна с т.нар. циклостил) и е разпространяван тайно и в други градове в поробената българска земя Македония. Със сигурност вестникът е отлично познат и на Гоце Делчев предвид близостта му с Матов. На 10 април 1897 г. при внезапна проверка на един от куриерите на Организацията (по онова името u е „Български Македоно-Одрински революционни комитети!), е открита цяла торба с броеве на „Санстефанска България“. Започват арести, а революционерите в Скопие настръхват при този провал. Най-застрашен е самият Христо Матов, който дори обещава пред своя съмишленик Георги Палашев еднолично да поеме отговорността за бунтовния вестник. За щастие, турските власти подценяват станалото, за което си казва думата и подкупът от 80 турски лири, даден на полицейския началник Дервиш бей…

От „Санстефанска България“ излизат 11 броя. Днес вестникът е неоткриваем в българските библиотеки. Най-вероятно запазените екземпляри, каквито е притежавал Македонският научен институт в София, през 1946 г. заедно с костите на Гоце Делчев и архива на организацията са предадени от нашите „интернационалисти“ на новите югославски властници в Скопие. В днешния момент от обсъждането на общата ни история надали може да се намери по-добър жест от страна на Северна Македония от това течението на вестник „Санстефанска България“ да бъде публикувано като документална книга. А защо не и като съвместно издание на историци от двете страни?И така да се даде още по-ясен отговор на „мистерията“ за какво са се борили Гоце Делчев и неговите съмишленици…

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.