Марин Маринов пак оглави Варненския окръжен съд

Дину пак иска реванш от Кобрата

Страховита градушка удари Монтана (ВИДЕО)

Три екипа огнеборци са гасили пожар в склад на леярски цех

Арестуваха двама мъже, превозвали 18 афганистанци на магистрала „Марица“

Радев пред Хайко Маас: Разчитаме на германска подкрепа за модернизацията на армията и отбранителната индустрия

Хванаха 19-годишен да кара „Мерцедес“ след употреба на дрога

Започва реконструкцията на кв. „Самара 1” в Стара Загора

Бюлетините за евроизборите пристигнаха в Сливен

Офисът и кафето имат нов дом в Cooffice Различна работна среда и готини хора в най-новото cowork простраство в софия

Проф. Николай Овчаров стартира археологическите проучвания на крепостта „Калето“ в Свищов

Неутрализирана е международна престъпна организация за незаконно производство на цигари, ръководена от българи (СНИМКИ и ВИДЕО)

Главният прокурор наклеветен повторно от „Биволъ“ за апартамент в Пловдив Семейството на Сотир Цацаров не е надарено, а е закупило жилище на цена близо два пъти над данъчната оценка

Зеленски обеща пълна приемственост и надграждане в отношенията между България и Украйна

Градоустройството в София се нуждае от реформа Защо се плашим от високото строителство?

Градоустройствената политика на Столична община е особено актуална тема напоследък. През последните години все по-често ставаме свидетели на обществени сблъсъци и конфликти между една или друга социална група в София, които на фундаментално ниво се коренят в неспособността на общината да предостави достатъчно задоволителни решения на актуалните градоустройствени проблеми на града. В новия ни доклад от ЕКИП се наехме с тежката задача да предложим именно такива политики, които биха могли да постигнат дългосрочно и устойчиво подобрение на качеството на градоустройството в София.

На първо място цялостният подход на Столична община към градоустройството трябва да се промени. На фундаментално ниво е необходим по-децентрализиран подход, тоест, делегиране на повече свобода и отговорност на местните общности в града по квартали и техните локални общински власти. Такава децентрализация е необходима, защото когато говорим за толкова голям град като София, централната община не е способна да предложи адекватно и ефикасно решение на проблеми със строго локални специфики.

По-децентрализиран подход е категорично необходим в сфери като зелените площи (конкретно малките такива) и опазването на културното наследство. Децентрализацията на стопанисването на по-дребните зелени площи към местни общности или частни бизнеси би освободило повече ресурс (времеви и паричен) за СО да се фокусира върху качественото стопанисване на големите паркове като Борисовата градина.

При културното наследство ситуацията е много сходна- местните общности и общини имат много по-ясен поглед върху специфичната културна идентичност на своя квартал и много по-акуратно могат да преценят дали дадена постройка следва да се маркира като културна ценност (за да се запази тази идентичност) и какъв е най-ефективният метод, чрез който може да се постигне това.

Високото строителство не би трябвало да е нещо, от което се боим. Напротив, високото строителство може да е изключително полезен инструмент за по-устойчивото развитие на всеки един съвременен град. Точно така- по-устойчивото и дори по-зеленото. Един голям мит, който се тиражира напоследък в рамките на своеобразната война срещу високото строителство, е, че то е вредно за околната среда и води до по-натоварен трафик в града. Нищо не би могло да е по-далеч от истината. Нонсенсът на подобни твърдения става ясен в момента, в който се замислим за това какво представлява по-високото строителство и какви се неговите директни ефекти върху усвояването на площ в рамките на територията на града. Очевидно е, че високото строителство позволява концентрацията на повече недвижими имоти, било то апартаменти, офиси, магазини или бизнес площи от друг тип, в рамките на фиксирана площ. На един и същ парцел площ един небостъргач с десетки етажи висок 200 метра може да събере много повече имоти (и съответно хора), отколкото една двуетажна къща.

Очеизвадната импликация от това е, че колкото повече може да се строи вертикално (високо), толкова по-малко има нужда да се строи хоризонтално. Следователно, толкова по-малко площ е необходима за разширяването на града. А икономисването на площта до възможно най-голяма степен е от изключителна важност за голям град като София, който продължава да се разраства по население. Ако искаме до максимална степен да предпазим природата около София и зелените площи в самия град, то тогава трябва да подкрепяме дерегулацията на строителните ограничения, особено що се отнася до височината на сградите.

По-високото строителство носи със себе си и икономически позитиви. Например, понеже позволява по-голяма концентрация на население в рамките на настоящите граници на града, то пести пари на Столична община от изграждането на нова инфраструктура в напълно нови квартали. Редица изследвания от САЩ сочат, че жителите в градове с по-високо строителство използват и по-малко автомобили и повече градски транспорт, велосипеди и дори придвижване пеша. Това е така поради по-високата степен на концентрация на населението, позволена от по-високото строителство.

И като засегнахме темата за транспорта, нека не пропускаме да поговорим и за най-ефективния метод за олекотяване на натовареността на трафика в голям град като София- въвеждане на такса „задръстване“ (виж карето). Това е метод за ограничаване на трафика приложен в редица големи градове по света като Лондон, Стокхолм и Сингапур. На най-базово ниво представлява въвеждането на такса, която всеки шофьор на автомобил трябва да плати, за да използва най-натоварените пътни артерии на града в пиковите за трафика часове от денонощието.

 

Да има такса „задръстване“

Градският транспорт трябва да е качествен. Затова е силно препоръчително приходите от такса „задръстване“ да бъдат маркирани за инвестиции в подобряването и разширяването на мрежата на градския транспорт в града. И, за да се елиминира опасността от двойно облагане, данъкът върху автомобилите на тези жители на града, които не влошават трафика по най-натоварените пътни артерии, да бъде намален. Тоест, данъчната тежест върху моторните превозни средства да бъде изразена основно под формата на новата такса „задръстване“. На второ място е необходимо държавните (и общински) власти да спрат да блокират развитието на иновативни и по-ефикасни методи за автомобилен транспорт като различните видове споделено пътуване.

*Авторът е част от ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. ЗА НЕБОСТЪРГАЧИТЕ

    Във вертикалните построения има не само много архитектура, има по много от всички изкуства. Във всеки случай не винаги е толкова просто да се отдели полезното от изящното, разсъдъка от въображението.

    През 1870 г. френското правителство, за да отбележи наближаващия стогодишен юбилей на Американската независимост, възлага грандиозен монумент на майстора на морски фарове и военни уклепления Frederic Auguste Bartholdi (1834-1904). Той избира Bedloe’s Island от пристанището на Ню Йорк за това, което ще стане най-голямата скулптура в света (за времето си) , а също толква известна.

    Bartholdi предвижда драпирана фигура на Свободата, 46 метра висока, произведена във френски работилници. Материалът е листа от кована мед, занитени и свързани чрез метални пръти към вътрешна конструкция, произведена от Viollet-le-Duc и проектирана от Gustave Eiffel (1832-1923). Завършената скулптура била демонтирана и транспортирана с кораб през Атлантическия океан в 1886 г. и монтирана отново, и разположена на пиадестал, проектиран от Richard Morris Hunt, с гравирана поема от Emma Lazarus “…Give me your tired, your poor, your huddled masses…”

    Латерната, горе във факела, осветена с електричество, има полезна функция на насочващ светлинен фар, по последни технологии и натоварен със символично значение да дава път на емигрантите към свещенната земя на Свободата. Много хора, които са я видели тогава, са я намирали за красива, и все още е такава. Статуята на Свободата може да се определи като първи пример за Символично изкуство.

    Три години по-късно Eiffel прави своята прочута кула като център на Парижкото изложение през 1889 г. Това било технологичен триумф на гениална творческа сила създала предварително изработени елементи, след това сглобени на място само от четири крана, за невъзможен сега 26 (двадесет и шест) месеца срок, от бригада с не повече от 250 човека.

    За седемте месеца на изложението, Айфеловата кула е впечатлила 2 (два) милиона посетители, а до сега над 500 (петстотин) милиона и повече, включително онези които отиват сега да видят един от най-познатите и влиятелни символи.

    Това са само два примера от най-посещаваните построения в света, и двата – изящни произведения на изкуството. Дали са красиви или не, субективно или обективно, актуални или архаични – въпросът е неуместен.

    Възможно е да се твърди, че винаги има нещо удивително в американската архитектура, дори и в най-утилитарната. Нищо не изразява това по-добре от историята на небостъргачите. Има друга първична сетивност, дълбока и антична – да се строи на етажи. Китайски пагоди на 10 етажа, Тибетски дворци на 20 етажа, Йеменски къщи на 9 етажа, жилищни кули Болоня, коя от друга по-високи в името на фамилната гордост, богатство и чест. Средновековие и Ренесанс.

    Небостъргач е понятие от края на 18-ти век отнесено и към най-високото триъгълно платно на ветроходите, и към порода високи коне – Skyscraper, победители на Epsom Derby през 1789 г. Първото регистрирано присъединяване на нагледа за сграда към понятието небостъргач е регистрирано през 1880 г. за Queen Ann’s Mansions, построена в Westminster по традиционна технология.

    Истински високите сгради, обаче намират основания в три условия:
    1. Метална конструкция
    2. Асансьори, снабдени с двигател и
    3. Силна финансова принуда при концентриране на офисни сгради в градски квартали с високи наеми и цени на недвижимите имоти.
    Точно те правят Чикаго първият Град на Небостъргачите, като за разлика от своя съперник по местоположение – Сейнт Луис, Чикаго не носи Кръста на Гражданската война.

    д-р изк. Иван Лапатов

  2. Такса задръстване, но тя трябва да се плаща от общината защото тя е допуснала такава организация на движението. София например е единственият град в света, където улиците и булевардите вместо да се разширяват се стесняват- Витошка, Раковски…

  3. Да се строи нависоко. Белким стигнем Витоша. Да се гледаме очи в очи.

  4. айде глупости, дайте сега да нацвъкаме и небостръгачи навсякъде в София, та белким стигне мястото за всеки българин да има поне по един апартамент в столицата! А иначе бъ,гарската земя я продаеайте на турци, евреи и саудитци!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.