Град на мъртвите се появи в Перперикон Некрополът обещава да бъде един от най-големите, смятат археолозите

Около 100 гроба са разкрити до момента около най-голямата базилика в Родопите.

Град на мъртвите разкри екипът на проф. Николай Овчаров на Перперикон. Некрополът се намира до най-голямата средновековна базилика в Родопите. Археолозите са се натъкнали на над 100 гроба. Те са оформени като саркофази с камъни и покрити с каменни плочи.

“Некрополът обещава да бъде един от най-големите. Последните проучвания в скалния град показват, че той е с огромни размери и спокойно може да бъде наречен “Град на мъртвите”, разказа проф. Овчаров пред “Труд”.

Гробовете са отвсякъде на църквата и буквално един върху друг. “Става дума за погребения на мъже, жени и деца – граждани на средновековния Перперикон. Само за месец до този момент са разкрити повече от 50 нови каменни камери, но в крайна сметка ще бъдат много повече. Очаква се в “Града на мъртвите” да има още стотици гробове”, уточни археологът.

Още през миналата година учените разкриват в Южния квартал на Перперикон най-голямата раннохристиянска базилика в Родопите, където се появява и обширен некропол.

Храмът е построен през втората половина на V век, а през IX век е превърнат в еднокорабна базилика. “Именно тогава, през Х-ХIV в., край култовата сграда се появява некрополът. Повечето от гробовете представляват добре оформени от каменни плочи камери, напомнящи за саркофази”, посочи проф. Овчаров.
През 2016 г. са открити 34 и в тях са намерени бронзови, сребърни и позлатени накити – наушници, обеци, гривни, апликации. Някои от погребалните съоръжения имат надгробни плочи с кръстове и надписи на гръцки език. Тази година учените се натъкват на още десетки гробове.

Градът на мъртвите е третият голям акропол на Перперикон. Останалите са от другата страна на хълма, която вече е добре проучена и привлича все повече туристи. Проф. Овчаров продължава работата по гробовете. “Идеята е да се разкрият максимално много от тях. След това ще започнем отварянето на саркофазите и прочуване на ценностите в тях”, каза археологът.

Проф. Николай Овчаров пред „Труд“:
Интензивността хвърля светлина върху историята

Интензивност на некропола край базиликата позволява да се хвърли светлина върху броя на населението на Перперикон през ХII-ХIV в., разказа проф. Овчаров и допълни – “Ще припомня, че край разкритите досега две средновековни църкви в Акропола и Северния квартал също има некрополи със стотици гробове. Като към това се прибавят наличните исторически сведения, че тогава Перперикон е бил голям и богат град с епископска катедра, може да се заключи, че той е имал население от хиляди жители. Говорим за многохиляден град.”

Според проф. Овчаров през това време – XII – IVX в., става особено престижно заможните хора да бъдат погребани максимално близко до църквата. Предполага се, че част от погребенията там са на аристократи.
“Тези места са най-тачени. Затова интензитетът на гробовете край църквата е много голям. Това се среща в некрополите от този период. Имаме над 500 гроба досега от целия скален град”, разкри археологът.

Пространството около храма
Форумът бил обграден от представителни сгради

Главната цел на екипите, които работят на Перперикон това лято, е да бъде разкрита ситуацията около голямата базилика. Тя се намира на голям площад, който вероятно е бил обграден от представителни сгради. Проф. Овчаров не изключва тук да се е намирал форумът на града през 5-6 век.
Тогава е била построена и най-голямата раннохристиянска базилика. Тя е трикорабна с обширен двор (атриум), дълга е 34 метра и широка 14 метра. Абсолютно сигурно е, че още тогава е епископски храм. За това говорят синтронът, както и постаментът на амвона, от който епископите на Перперикон са изнасяли своите пламенни проповеди към новопокръстените тракийски езичници. Няколко века по-късно тук започват погребенията на знатни хора от скалния град.

По света

Свързаха мумии с България

03-10-2

Мумифицираните тела на възрастен и бебе, увити в „мед и скъпи кожи“, бяха открити в трайно замръзналата земя на Сибир, където са лежали векове наред. Археолозите са се натъкнали на откритието в средновековния некропол „Зелени Яр“ близо до полярния кръг и недалеч от брега на Карско море в Северния ледовит океан.

Двете мумии, обвити в дебел текстилен материал, кожи, дървесна кора и изработени от мед пластини, са представители на неизвестна цивилизация, която има изненадващи връзки с Волжка България и Персия.
Смята се, че медта върху мумиите (възрастният е бил обвит в медни листове, а бебето било покрито с малки фрагменти от меден казан) е използвана заради антимикробните – свойства, за да запази телата от разлагане. За запазването на телата, които се предполага, че са на около 1300 години, е допринесла и постоянната ниска температура на тези сковани от студове замръзнали земи.

Древните останки „са били разположени в посока строго север-юг, с краката към реката“ — обяснява Александър Гусев, ръководител на експедицията и старши научен сътрудник в Центъра за арктическите изследвания.

Кула от черепи шокира Мексико

03-10

Под центъра на мексиканската столица бе открита кула от човешки черепи, която хвърля нова светлина върху живота на ацтеките. В структурата са вградени и останки от черепи на жени и на деца. Те са над 650 и били зидани с вар под формата на цилиндрична кула.

Разкопките са били извършени край Главния храм в Теночтитлан, столицата на ацтеките, която по-късно става Мексико Сити. Смята се, че кулата е била част от цомпантли, стената на черепите, която стреснала испанските конкистадори на Ернан Кортес, когато завзели града. Историците доскоро смятаха, че ацтеките изграждали своите стени на черепите от обезглавени противникови воини и пленници.

Но откритията при разкопките в Мексико Сити, започнали през 2015 г., не говорят единствено за военни трофеи. Злокобната новооткрита бойница от отрязани човешки глави е с диаметър 6 метра и се е намира в параклиса на ацтекския бог на Слънцето, на войната и на човешките жертвоприношения Уитцилопочтли. До момента са открити 676 черепа на млади мъже, жени и деца. Откритието повдига много въпроси и показва на историците. “Очаквахме да открием просто мъже, млади мъже – каквито са воините, а за жените и децата бихме предположили, че не са ходили на война”, казва антропологът Родриго Боланос.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.