Шофьорка пострада, колата й се преобърна на завой

Българка, възпитаничка на АУБ, е в класацията „30 под 30“ на ФОРБС за Европа

Крадци отмъкнаха арматурно табло от кола

Екатерина Захариева: ЕК няма да отхвърли българската инициатива за среща на върха Турция-ЕС

Сезират прокуратурата за лъвчетата от Разград, готвели изнасянето им без знанието на Общината

Лавров: Русия я обвиняват за всичко в света, Сърбия – за всичко на Балканите

Двама членове на „Пуси райът“ поискаха убежище в Швеция

Откриха труп на мъж в напоителен канал край пловдивското село Марково

Министър Димов в Европарламента: В Пирин България не нарушава европейското законодателство

Тома Биков: Ако президентът Радев иска политическа криза, да го заяви ясно

Тежък жребий за България в дебютното издание на Лигата на нациите

РЗИ: В Добрич за питейни нужди да се ползва само бутилирана вода

Съдът постанови арест за двама изнасилвачи на 59-годишна жена Издирват единия изнасилвач, избягал в чужбина

МОН: В 314 училища в страната не се учи поради висока заболеваемост

14-годишен убиец на бездомник биел възрастни хора без причина Д. Ж. направи признания, но остава в ареста

Гришо свалял Маша месеци Скъсали с думите: "Може да имаш правилното нещо, но в неподходящо време"

В нов откъс от автобиографията си Мария Шарапова разкрива подробности за връзката й с Григор Димитров.

Публикуваме целия откъс от текста, поместен в TwitLonger&

През октомври 2012 г., когато напусках корта след четвъртфинала ми в Пекин, проверих телефона си и имаше съобщение от Макс (Макс Айзенбъд – мениджърът на Шарапова). „Благодаря“, написах обратно, както всеки път.

10 минути по-късно получих второ съобщение, което ме изненада. Макс бе в Маями и там бе 4 часа сутринта. Не трябва ли да спи? В съобщението пишеше: „Григор Димитров иска номера ти“. Погледнах телефона изненадана, а може би и развълнувана? Прибрах обратно телефона в джоба си и се разхладих се за кратко на колелото, а после се разтягах 15 минути докато треньорът ми говореше за мача. Но умът ми не бе с него, което не е нещо ново, защото Томас Хьогщед, треньорът ми по това време, говори прекалено много след мач, повече от необходимото. Извадих отново телефона си и видях, че имам ново съобщение от Макс. Беше същото: „Григор Димитров иска номера ти“. Защо Макс изпраща две съобщения? Да не би да мисли, че обхватът в Пекин е лош? Отговорих: „За какво?“. Макс отвърна: „За какво? Ти глупава ли си?“ Проверих името на Григор в Гугъл, за да видя на колко години е. Беше ли изобщо пълнолетен? 21. Едва. „Дай му имейла ми“.

grisho-masha

Спомням си как забелязвам едно разхождащо се дете из селцето на Уимбълдън – високо, кльощаво, с усмивка на лицето, която показва, че знае, че изглежда добре. Спомням си, че казах на моя треньор: „Добре, че той не е от моето поколение, това щеше да бъде опасно. Опасно разсейващо.“ След няколко разменени имейла, Григор поиска номера ми. Правих се на недостъпна и му дадох кода за месинджъра на моето Блекбери. След това телефонният ми номер. Съобщенията ни се превърнаха в телефонни разговори, телефонни разговори се превърнаха във видео разговори. Беше простичко и истинско. Не се замислях твърде много докато след един от нашите разговори, той ме набра отново след 30 секунди и ми каза: „Съжалявам, но ми липсва гласът ти. Може ли да поговорим още няколко минути?“ Не знаех какво е мястото му в ранглистата към този момент.

Нашите скайп разговори продължиха. Майка ми започна да ги нарича терапевтични сесии, защото в края на всеки един от тях винаги бях усмихната. Нещо в програмата на Григор ме озадачи – той отиваше в Париж прекалено рано за турнир на закрито. Не го разбрах. Защо ще играе преди основната схема да започне? Набързо отворих приложението „Резултати на живо“, което показва резултатите в реално време от всеки тенис турнир, който се играе по света, включително и схемите на турнира. Прекарах твърде много време на NBA.com през трите ми години със Саша (Вуячич), търсейки изиграни минути, процент на точки. Не бях готова за нещо подобно, не толкова скоро. Но ето, че се случи.

Мария Шарапова

Проверих основната схема. Името на Григор не беше там. Преминах на квалификациите. Там беше. Под №60 в света. Следващото нещо, което си спомням, беше, че следях резултатите от квалификациите. Всичко беше от разстояние, докато една вечер той не се появи на вратата ми с червени рози и огромен плюшен мечок. През следващите няколко седмици прекарахме много време заедно. След дни той ме попита дали искам да съм му гадже. Хвана ме неподготвена. Не бях готова това. Той каза, че ще чака докато съм готова. „Кой е този човек“, се запитах. Погледнах го изненадано: Защо този красив мъж, който може да свали всяка, чака жена, която не е готова за връзка? „Добре“, казах аз. „Но не знам кога ще съм готова. Може да минат месеци.“ „Добре“, каза той. „Ще чакам. Знам какво искам и това си ти“. Седмиците станаха месеци и нищо не можеше да ни спре. Гледах как той расте, триумфира, претърпява разочарования, възстановява се. Нагоре и надолу. Толкова обичах да го гледам как играе. На Коледа стоях на гумен стол, гледайки го как тренира. Само аз, най-добрата ми приятелка Естел, той и неговият спаринг партньор в слънчев калифорнийски ден, който ми напомняше на всичко друго, но не и на Коледа.

Гледах как се изкачва по ранглистата. Гледах го как отива от ужасни хотели на магистралата в Мадрид, хотелите, които дори плъховете избягват, до апартамент в „Четири сезона“ в Париж, Карлайл в Ню Йорк. Гледах го как от дете, което не искаше да даде малко повече пари за по-висока класа в самолета до Австралия, до мъж, който лети с частен самолет, осигурен от новия му приятел-милиардер. След един от моите мачове в Бризбейн, той даде на всички от моя екип бели фланелки с бележка, пожелавайки си един ден да има екип като тях. И преди да се разделим, той го направи. Гледах го как се развива като личност, човек, взима собствени решения. Гледах как се превръща в мъж.

Григор Димитров

Наричаха Григор следващият Роджър Федерер, следващият това, следващият онова. Той е стигал до осмо място в света и има толкова голям потенциал. Ударите му са красиви. Начинът, по който удря топката, след това се приплъзва, дори на твърди кортове, е вдъхновява. Той може да прави невероятни неща с тялото си. Това е дарба, но и проклятие. Въплътено е в него, трябва не само да спечели, но и да го направи по красив начин. Трябва да бъде перфектно или не го иска изобщо. Трябва да е невероятно или го забравя. Ето защо все още не е разгърнал целия си потенциал. Какво разделя великите играчи от добрите играчи? Добрите играчи печелят винаги, когато всичко е наред. Великите играчи печелят, дори когато нищо не е наред, дори когато мачът не е толкова красив. Това е, когато не са велики. Защото никой не може да бъде велик всеки ден. Можеш ли да го направиш в лошите дни, когато се чувстваш като напълно изтощен и резервоарът е празен? Това е въпросът.

Била съм близо до съвършенство в няколко късметлийски следобеда – мога да ги изброя на едната си ръка. Но обикновено е въпрос на разбиране как да спечеля с това, което имам. Има толкова много мачове, които съм спечелила, просто като измисля как да се промъкна. На Григор му предстои да научи как да го прави. Сякаш ако не е лесно, ако не е перфектно, той не иска да го прави.

gr
Григор Димитров и Мария Шарапова

Наскоро Григор ми каза, докато говорихме по телефона, след като бе стигнал полуфиналите на Аустрелиън Оупън, че едно от най-лошите неща в живота е да притежаваш правилното нещо в грешния момент. Това ме накара да се замисля за една вечер, която прекарахме заедно преди Уимбълдън през 2015. Той бе достигнал полуфиналите през предишната година, побеждавайки Анди Мъри и губейки в четири сега от Новак Джокович в този кръг. Той извади книга, която Уимбълдън подготвя за предишните турнири. Набързо разлисти страниците на книгата докато намери моя снимка, в неговата ложа, гледайки неговия мач.

Той ме погледна, тъжен, мисля, че видях сълзи в очите му. „Виждаш ли това? Това е всичко за мен. Да те видя в моята ложа до майка ми.“ Тогава, в този момент, емоционалното привличане, с което се борих, стигна до своя край. Знаех, също и той, че не можем да бъдем заедно в този момент от живота ми.

Трябваше да се фокусирам, да се подготвям за моите собствени мачове, моите собствени триумфи и загуби, на най-голямата сцена в кариерата ми. Гледах мача му този ден, само защото бях загубила рано в тези турнири. Хубавият спомен за него бе лош за мен. Това, което значеше всичко за него, се бе случило само защото бях загубила. Както казва той, може да притежаваш правилното нещо, но в неподходящо време.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Тоя пуст тенис… Дори не трябва да улиш в лицето противника…. Тъпо

  2. VSEKO ZLO ZA DOBRO. TAKA E TREBVALO DA STANE. GALKO ZA CHARAPOVA. GRICHO VECHE GI SMENI I SEGA S TAZI NOVATA STE BERE IADOVE..KURAG GRICHO.

  3. Да изтървеш такава пума,като Маша е огромна глупост! Но…кака му на Гришо ще го центрова.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.