Гръцки археолог открива гроба на цар Самуил

Награждаване в България на проф. Муцопулос

През 60-те години на миналия век разкопки на Мала Преспа започва проф. Николаос Муцопулос

Интересни погребални обичаи на хората от Св. Ахил през средновековието

На 35 км от Костур се намира невероятно красивото езеро Мала Преспа. В по-голямата си част то се намира на територията на Гърция. Островът Св. Ахил е едно райско кътче, където природата е оцеляла в цялата си девственост. На него има само малко рибарско селище с десетина жители. Някога те са се придвижвали до брега с лодки, а днес е изграден понтонен мост.

На нищожното пространство върху парчето суша са били построени множество църкви. Там могат да се видят средновековните храмове “Св. Димитър”, “Дванадесетте апостоли”, “Св. Георги”, както и манастира “Панагия Порфира”. В някои от тях са се запазили фрески от различни епохи. Безспорният бисер на Св. Ахил е едноименната базилика, издигната от българския цар Самуил (976-1014).

Сега от нея са оцелели внушителни руини. Тя е трикорабна сграда с дължина от 45 м. Някога олтарната част е била отделена от централното пространство чрез ниска мраморна преграда. Трите кораба са разграничени с масивни каменни стълбове, а в западния дял е имало колонада. От първоначалната живописна украса е останало много малко. “Св. Ахил” е епископски храм, което ясно личи от многостъпалния синтрон с каменни пейки за сядане на съответните архиереи. До началото на ХХ в. във височина са се виждали и стенописните надписи с имената на различните епископски катедри. Базиликата функционира до края на ХV в., когато е изоставена.

Запазени са документи, които разкриват съдбата на уникалната църква. Цар Самуил е впечатлен от красивата местност и нарежда там да се построи въпросната базилика. При настъплението си в Северна Гърция той превзема големия византийски град Лариса. Именно там намира мощи на почитания християнски светец и епископ на този град Ахил. Българският владетел ги пренася в новата църква, за да добие тя още по-голяма святост. По данни от писмените източници става дума за ръката на архиерея, която е поставена в специална мощехранителница, закопана в южната част на храма. Отгоре гробът е покрит с мраморна плоча, украсена с растителни, животински и геометрични орнаменти.

Впрочем, за Самуиловото присъствие по тези места отдавна съществуват преки доказателства. Само на няколко километра от острова се намира селището Герман. В него се се издига средновековната църква “Св. Герман”, датирана в Х-ХI в. През 1888 г. в нея е открит важен надпис за българската история. Издълбаният с красиви букви текст разказва за това, как през 992/3 г. цар Самуил е погребал там родителите си Никола и Рипсимия, както и починалия си брат Давид. Вероятно самото село и църквата носят името на един от българските патриарси от епохата на цар Самуил.

Проучил всички тези факти, през 60-те години на миналия век разкопки на Мала Преспа започва гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос. По неговия разказ проучванията се извършват със старците-рибари от селото, които до този момент не са хващали кирка и лопата. Същевременно ученият разпитва местните жени и събира всички легенди. Според тях в храма е бил погребан някакъв патриарх, чийто жезъл още стоял прав. Ето защо мястото се счита за свещено и никой не смее да нарушава тишината на обраслите с храсти руини.

Сензацията идва, когато разкриват южния кораб на сградата. Той се оказва по-висок от другите със стъпала, водещи към него. Изведнъж под подовото ниво започват да излизат каменни саркофази. Особено важно е третото от изток на запад погребение. В засводената гробница е положен мъж, чиито скелет е дълъг 160 см, а възрастта по време на смъртта е определена от антрополозите на около 70 години. Под лявата ръка археолозите намират парчета от плетена ризница. Над тялото пък са оцелели останки от златотъкан плат във високата техника на византийския текстил. По него личат изображенията на двойки папагали, вписани в големи медальони.

Много важна е установената фрактура на лявата лакътна кост, която е зараснала накриво под ъгъл от 140 градуса. Именно тя заедно с данните за възрастта и ръста на погребания дават възможност на Муцопулос да заключи, че това е тялото на българския цар Самуил. Според историческите извори владетелят е бил ранен в ръката през 997 г. в битката при Сперхей. Също така се знае, че след смъртта си в 1014 г. той е бил погребан точно в църквата “Св. Ахил”.

Но изненадите не спират дотук. Наоколо се открива друга гробница, тълкувана от археолога като погребение на сина на Самуил, цар Гавраил Радомир, убит от братовчед си Иван Владислав в 1015 г. Във вътрешността на камерата са намерени останките на възрастен мъж и деца, което съответства на данните, че заедно с него са убити и наследниците му. А гробът на самия Иван Владислав е третото разкрито гробно съоръжение, ситуирано в най-източната част на редицата. Както е известно, последният български цар загива в 1018 г. при обсадата на силната крепост Драч.

Гръцкият археолог прави и други важни открития. По колоните и стените той намира надраскани надписи с имена, които тълкува като споменавания на майсторите, издигнали сградата. По-късно проф. Муцопулос разширява проучванията на острова и попада на останките на други, още по-ранни базилики. Датира ги в началото на Х в. и ги свързва по архитектурни особености с църквите от Костур. Тяхната близост с редица храмове от Плиска и Велики Преслав свидетелства, че е възможно те да са дело на княза-кръстител Борис I. На съседния на “Св. Ахил” хълм Калето пък разкрива малката крепост, спомената от хронистите при описанието на острова.

Много интересни се оказват погребалните обичаи на хората от Мала Преспа през средновековието. В десетки гробове от Х-ХII в. се открива дребна монета, сложена върху тялото. Това е известният от дълбока древност ритуал “Харонов обол”. Монетата се слага, за да могат мъртвите да платят на лодкаря Харон, който превозва душите през подземната река Стикс. Аз съмият съм разкривал много подобни средновековни погребения от различни краища на България. Не е ясно как този езически обичай се съхранява толкова дълго на територията на Балканския полуостров.

Проф. Муцопулос обаче е огорчен от отношението на гръцката държава към откритията му. По собствените му думи научната гилдия там съзнателно запазва ледено мълчание. Една позиция, която коренно се отличава от възторга при друго откритие на гръцките археолози от тези години. Става дума за находката на проф. Андроникос от 1977 г., направена само на няколко десетки километра. При селището Вергина той намери погребение, интерпретирано доста хипотетично като гробница на Филип II.

Затова проф. Муцопулос издава книгата за проучванията си в България, където е приета много топло. Направени са и възстановки по черепа на Самуил, позволяващи днес да видим образа на един от най-великите български царе. Така, благодарение на усилията на гръцкия учен, на бял свят излезе един от малкото запазени гробове на наш средновековен владетел.

Коментари

Задължително поле