Българин стана 7-и на световното по плуване

Испания прати военен кораб в Лампедуза, за да ескортира съд с мигранти

Сирийската армия блокира турски наблюдателен пункт

Роман Безяк: „Лудогорец“ е фаворит, но „Марибор“ не е за отписване

ТЕЦ „Бобов дол“ изгаря по 93 тона боклуци на денонощие

Русия показа най-новия си разузнавателен дрон (ВИДЕО) „Алтиус-У“ се управлява чрез спътников канал

Орлин Павлов в дует с Михаела Филева Записват песен към филма „Завръщане”

Хеликоптер се разби в Гърция, загинаха трима души

Сълзотворен газ, палки и водни оръдия срещу кюрдски демонстранти в Турция

Предлагат разредена белина като лекарство-чудо

Беларускиня с дебют в каяка за България

Меркел: Търсим решение за ирландската граница, без преразглеждане на споразумението за Брекзит

Втора клада под „Струма” готова да лумне всеки момент Планина от пластмаси продължава да е струпана на метри от обгорелите колони

Бундесбанк: Разликата между „старите” и „новите” членки на ЕС намалява

Без ДДС за български плодове и зеленчуци Млякото също ще се облага с нулева ставка

Губим 1/3 от добива на злато

Изнасяме метала за преработка в Намибия, вместо да го обработваме у нас

България губи 1/3 от добива на злато заради това, че благородният метал се изнася за обработване в Намибия, вместо да се преработва у нас. Това заяви Лъчезар Цоцорков, председател на Българската минно-геоложка камара (БМГК) по повод професионалния празник на миньора вчера.

„Загубихме работни места и приходи заради отказа на държавата преди пет години да одобри инвестицията за изграждане на инсталация край Челопеч за преработка на златен концентрат“, обясни той.

По думите му при утвърдената от Европейския съюз цианидна технология отпадъкът се обезврежда още преди да се депонира и по този начин става безвреден. Но въпреки че в България няма официална забрана за използване на подобна технология, у нас има страх от нея и не се одобряват такива инвестиции.

Цоцорков  коментира, че през 2016 г. от бранша очакват по-високо производство в минния сектор. От изнесените данни вчера стана ясно, че  добивът на полезни изкопаеми у нас се е увеличил с 12% през 2015 г. в сравнение с година по-рано, което е рекордно повишение за последните 10 години.

Отчитат 12% ръст на добива на полезни изкопаеми у нас

Ръст от 24% отчитат при добива на индустриални минерали. Увеличение има и при добиването на инертни и строителни материали – със 17%, на твърди горива – с 13% и на метални полезни изкопаеми – с 4 %. Освен традиционния спад при течните горива се отчита понижение с 11,4% на добива на скално-облицовъчни материали.

Ректорът на Минно-геоложкия университет проф. Любен Тотев коментира пред „Труд“, че скоро в страната ще заработят и новите рудници за добив на злато „Ада тепе“ край Крумовград и след него находището край Брезник.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Ако господин Цоцорков даде информация поне за ЕДНА действаща в Европа такава инсталация – ще се подпиша с две ръце под мението му. Но такава няма. Вярно е, че ние нямаме забрана, но това не е, защото е разрешено, а защото не сме искали да правим такава инсталация. Ако подадем документи, най-безапелационно ще ни забранят. Само дето ще са минали 2-3 години и ще сме изхарчили едни 5-6 милиона за консултанти, като господина Цицоркова. Апропо, „Асарел-медет“ е частна фирма, която плаща концесионна такса и ПРИТЕЖАВА изкопания пулп /обогатена смес от полезни изкопаеми/. Ако се повиши добивът с 1/3-та на злато, печалбата вместо директно да отива в Канада, ще бъде значително изцоцзна в България. Но това не означава, че България ще спечели сериозно от тази процедура. То е, като да си сложиш газова уредба в кола, с която минаваш по 4-5 хиляди километра годишно. Инвестицията ще се изплати на десетата година, но тогава колата ти вече може и да е отишла за отпадъци! Аман от алчни демагози, които ктият собствените си интереси под булото на обществените!

  2. AZ NISCHTO NE GUBJA, ZASCHTOTO NJAMAM NJSCHTO, TAKA CE KOI GUBI, AMI IMASCHTIJA.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.