XII открита изложба конкурс за стендов моделизъм в София представи съвършени модели на военна техника

Има хора, които няма да забележат, че им е поникнала брада, минали са години, децата са пораснали, а първата пенсия вече е пристигнала по сметката. Те са рибари, ловджии, иманяри. Това пристрастяване се нарича хоби. При стендовия моделизъм не се убиват животни, не се клечи на влажно, няма да те вкарат в затвора заради разровена могила от тракийско време. Това е хоби, което изисква часовникарско търпение и усет на художник. Най-общо казано, това е хоби, при което се изработват мащабно умалени статични модели. Целта е да се постигне максимална визуална прилика с прототипа, без моделът да може да изпълнява или имитира функциите му.

Според някои фенове на моделизма изработването на умалени модели е неразривно свързано с човешката история, едно най-древните забавни занятия. Умалени копия на лодки, кораби и каруци съпътстват голяма част от археологическите разкопки.

С развитието на цивилизацията обекти на моделирането стават къщи, катедрали, превозни средства - кораби, влакове, автомобили. Променя се и самата техника за изработване на моделите. В началото сам с подръчни материали, а впоследствие се появяват и предприемчиви търговци, които започват да произвеждат необходимите части за изработката на модели. Предлагат се комплекти от заготовки, лепила и бои, с които да се сглобят и оцветят все по-добри модели във все по-кратки срокове.

Разбира се, има и модели, които са работещи, могат да се движат, летят, плават. Има умалени самолети, умалени автомобили, при това с двигатели с вътрешно горене. Но това е друг жанр, както биха казали журналистите.

Изработените модели наричаме "стендови", понеже същите не са действащи, а са модели за статична експозиция. Оттам и изработването им се нарича "стендов моделизъм". Идва от английската дума "stand" - стоя, т.е. моделите са "стоя-щи", "неподвижни".

Моделирането на кораби придобива широка популярност преди Втората световна война, а с навлизането на самолета в ежедневието същият става и желан обект на моделиране.

През миналия уикенд в София се проведе ХII открита изложба конкурс на клуб "Стендов моделизъм България". Освен десетките български фенове присъстваха и участници от съседни държави - Гърция, Македония, Сърбия. Това стана в сградата на ВТУ "Тодор Каблешков". Всяка година феновете на това хоби се събират, за да представят поредния си шедьовър.

Развитие търпи и технологията на изпълнение. Първите следвоенни комплекти са изрязвани по шаблон от различни видове плътно и твърдо дърво. Прозрачните им части са били формовани с дървен калъп от нагрят листов ацетат. Моделистът е трябвало сам да дооформи двуизмерните детайли с помощта на различни видове инструменти и приложени в комплекта мащабни чертежи и напречни сечения. Изработват се и вакуумно формовани модели, които също са горещо формовани като мехури на пластмасови листове, а моделистът е трябвало да ги изреже и залепи. През 50-те години на ХХ век се преминава към скъпият процес на шприцовото формоване. Моделистът вече разполага с триизмерно оформени пластмасови детайли, които се превръщат в готови модели много по-лесно от предшествениците си.

Скъпият процес на шприцово формоване и необходимостта производителите да възвърнат сравнително бързо капиталовложенията си водят до производството само на най-широко разпространените и известни типове самолети, за които е гарантиран масовият пазар. Това от своя страна води до паралелно развиване на т. нар. гаражни технологии. Една от тях е известното ни вече вакуумно формоване. Разбира се тук броят на произведените модели спада драстично, но пък моделистът получава възможност да изработи и много по-редки типове и модели самолети.

През 60-те и 70-те години на миналия век стендовият моделизъм се е превърнал в едно от най-масовите хобита. Производството е в ръцете на проспериращи фирми, а покрай развитото хоби израства и значителен брой производители на спомагателни материали. Появяват се специализирани списания, които публикуват обзори на нови моделни комплекти, подробни и добре онагледени статии с етапи на изработката, различни школи за всеки един етап от моделизма. Изграждат се клубове и започва провеждането на изложби и конкурси.

По това време стендовият моделизъм навлиза и в България. Но в средата на 70-те години стендовият моделизъм започва да губи позиции в конкуренцията си с новата мания - електронните игри. В този период свежи идеи в предлаганите сглобяеми комплекти влагат японците, които навлизат и в тази пазарна сфера. Те успяват да предложат много по-добро качество от това, на което са свикнали потребителите, и завинаги спечелват по-зрелите моделисти, които остават верни на хобито си в този период на рецесия. За да останат на пазара, западните фирми също са принудени да повишат качеството на предлаганите модели.

Спомагателните фирми започват да предлагат висококачествени смолни и фотоецвани допълнителни аксесоари.

За да има истински модел обаче, не трябва да забравяме, че той трябва да запазва в някакво съответствие геометрията и размерите на своя първообраз. Числото, което показва колко пъти даден модел е намален спрямо първообраза си, наричаме "мащаб".

Стендовият моделизъм позволява да изработим мащабно умалени копия на любимия ни самолет, кораб, сграда или наземна техника. Той открива пред нас възможността да държим в ръцете си един цял нов свят, свят от собствени миниатюри.

* По материали от scalemodels-bg.com