Коригираха формулата за ТЕЛК Ощетени са били част от лицата

Поставиха 15 информационни табели пред най-значимите забележителности в Свищов

Уличните котки част от семейството

Фестивалът „Орфеево изворче“ събира над 2000 деца в Стара Загора

Френската полиция не е задържала издирван джихадист, планирал атаки в България и Париж Името и външният вид на арестувания са различни от тези на търсения терорист

100-тният тото милионер разбрал за печалбата с 4 дни закъснение От 25 години играел със система при големи джакпоти

Полицаи се обясняват защо обгазиха колеги Вятърът духал от неправилна страна

Нинова: Като лидер на ПЕС, Станишев трудно ще може да защитава националните интереси в Европарламента

Музата на Мария Грация Кюри е дъщеря й

Банките събраха от такси 1,25 млрд. лв. Печалбата на трезорите достигна рекорден размер

Дават повече отпуски и бонуси на варненските учители

Националите: Слушаме Хубчев и бием в квалификациите

Протестиращи студенти блокираха движението в центъра на Белград и сградата на полицията

Стрелецът от Утрехт бил фокусиран върху определен човек

Пожар затруднява движението по пътя София – Варна Горят на сухи треви, храсти и дървета близо до пътното платно

Г-н премиер, спасете българите в Албания! Държавата ни злоупотребява с доверието на тези хора

Българи вият хоро в албанско село.

Старите проблеми изискват нов подход

Последователните усилия на българската държава да бъде признато българското малцинство в Албания продължиха 103 години. След дълги и понякога необясними протакания, едва на 13 октомври 2017 г. парламентът в Тирана одобри Закона за защита на малцинствата, сред които бе включено и българското. До този резултат едва ли щеше да се стигне, ако не бяха няколко поредни резолюции на Европейския парламент, а и личното ангажиране на премиера Бойко Борисов със случая и проведените разговори с албанския му колега Еди Рама.

Напоследък обаче черни мисли са обзели албанските българи. Този път причината не е във властите в Тирана, а в поведението на някои български държавни институции, което е трудно да бъде охарактеризирано като държавническо и национално-отговорно. Стана масова практика Съвета по гражданство към Министерство на правосъдието да отказва на българите в Албания да придобият българско гражданство. Мотивът е, че липсвали достатъчно убедителни доказателства за наличието на български произход.

Подобно твърдение е национално-безотговорно. То е не само демотивиращо, но и предизвиква огромно недоволство сред българите в Албания. В социалните мрежи открито се дискутира този проблем. Справедливият гняв е насочен към липсата на яснота в нашата държавна политика. Хората споделят, че са направили значителни разходите за превод и легализация на всички необходими документи и за няколкократен транспорт, престой и държавни такси. В същото време в такива дискусии се намесват и хора от РС Македония или Сърбия, които застъпват позицията, че България лъже и злоупотребява с доверието на тези хора, че независимо, че те се декларират като българи, не са признавани като такива от българските държавни институции. Сънародниците ни остро и с огромна болка поставят въпроса: кога най-накрая българите в Албания ще бъдат признати и от България?

Парадоксът е, че категорично не е вярно твърдението на част от сегашната ни администрация, че у нас нямало яснота кои точно са българите в Албания. При създаването на албанската държава през 1913 г. и след неколкократните корекции на нейните граници през 20-те г. на ХХ в., на нейна територия попадат няколко отделени един от друг райони, населени с компактно българско население. Тогава, а и днес, то не е смесено с други народностни групи, поради което самият факт, че дадено лице е родено в селищата във въпросните райони, е достатъчно основание за наличието на безспорен български произход. В района на Мала Преспа има 9 компактно населени с българи села, в района на Голо Бърдо българските села са 13, а в Кукъска Гора 9. Освен тях днес единично компактно селище, населено единствено с българи е Връбник, а до 60-те г. на ХХ в и Дреново и Бобощица до гр. Корча.

Факсимиле на молбата, която през 1932 г. жителите на албанското село Горна Горица пишат до българската легация в Тирана.

Безспорната българска принадлежност на всички жители в споменатите райони личи например в молбата от кмета и стареите от 1932 г. на жителите на с. Горна Горица, Мала Преспа, до българската легация в Тирана. В нея е записано: “селото ни Горица, което има 62 къщи с 560 души чисто-българско население”. Молбата е не само подписана, но и подпечатана със селския печат. Какво по-голямо доказателство от това, че всеки, който е роден във въпросното село, дори и да няма документ за възходящ българин, е с безспорен български произход? Аналогична е ситуацията във всички български села в Албания с компактно българско население.

Ако България не реши спешно и веднъж завинаги този проблем, съществува реална възможност да загуби своето малцинство в Албания. На първо място трябва да се промени досегашния подход при удостоверяването на български произход и да се спре с масовите откази на Съвета по гражданство. Администрацията в България трябва да отчете, че на българите в Албания практически им е невъзможно да намерят документ за техен възходящ, доказващ че е българин, тъй като от 1913 г. до 2017 г. не са били признавани за българско малцинство.

Неотложността на мерките произтичат от факта, че процесът на изселване на българите от техните исторически и компактни обитания е протичал още в Отоманската империя, но особено силно започва да се насърчава от режима на Енвер Ходжа през 60-те г. на ХХ в. във връзка с “индустриализацията” на Албания. Нов, много по значим тласък му бе даден след 1992 г. В резултат на извършващите се миграционни движения, около 28 хил. българи вече са напуснали историческите си обитания и са се преселили в по-големите албански градове във вътрешността на страната, където вече живеят сред албанско население. Мигриралите във вътрешността на страната българи попадат в албанска (чуждоезикова) среда и по този начин постепенно се стеснява употребата на българския език, а с появата на смесените бракове в повечето случаи изчезва.

Така например броят на компактно живеещите българи през 2001г. беше 16189 души, а през 2011 г. е само 11823 души. За съпоставка мога да посоча 1930 г., когато от около 30 хил. албански българи, 24 хил. са живеели компактно (80%). Тъй като общият брой на говорещите български език като майчин в Албания към настоящия момент е около 40 хил. души, то се вижда, че се стеснява възможността за възпроизводство на компактно живеещите наши сънародници от 40.47% през 2001 г. на 29.56% през 2011 г.

По принцип България трябва да покаже, че е истинска майка, а не мащеха за българите зад граница. А в случая българите в Албания изискват особени грижи с оглед на стратегическите цели на България. Поради тези съображение трябва да се положат максимални усилия да се избегне съществуващата реална опасност от издълбаването на нова пропаст между страната ни и сънародниците ни в Албания и в крайна сметка ние да ги загубим безвъзвратно. Натрупваните години наред проблеми с доказването на българския произход показват, че наистина е нужен спешно нов подход.

С оглед на факта, че българите в селищата в споменатите региони са живели и продължават да живеят компактно, то е логично, че всички лица, родени в описаните по-горе селища, и по майчина, и по бащина линия са безспорно българи. Съдържащата се информация в издадени в Албания актовете за раждане, че кандидатът за българско гражданство или негов възходящ е роден в посочените селища, е достатъчно основание за наличието на безспорен български произход.

Не ни остава нищо друго, освен да се обърнем с апел към премиера: Г-н Борисов, спасете от нашата бюрокрация българите в Албания. Разпоредете се на Министерство на правосъдието и съставения към него Съвет по гражданство в най-кратък срок да реализират възможността българският произход на нашите сънародници от Албания да се установява чрез информацията, съдържаща се в актовете им за раждане.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (8)

  1. За Боко е приоритет да опростява борчовете на мюфтийството, на него изобщо не му дреме за българите в Албания. После някои се чудят защо много българи си сменят гражданството.

  2. PO VSJKA VEROJTNOST I S OSTANALITE BALGARI OT DRUGI STRANI E TAKA!DRUGO OBJSNENIE ZA PROTAKANETO I OTKAZITE S GODINI,VAPREKI DEMOGRAFSKATA KRIZA-NJMA!NO ZA 4UZDENTZITE OT DRUGI DARZAVI,MAI NE E TAKA!KOGATO EDIN 4OVEKSE 4USTVA BALGARIN,
    TOVA E NAI-GPLJMOTO DOKAZATELSTVO ZA ETNI4ESKA PRINADLEZNOST!

  3. Силна българска външна политика няма ме не сме има ли ,няма и да имаме за съжаление Вътрешна също циганите и престъпниците ни избиха,но в МВР е самоубиства и ненасилствена смърт Честито Ви бг робство братя българи

  4. Най-продажна и мръсна държава сме. Да не си признаваме нашите сънародници по света. А Каракачана нищо не знае за корупционните практики в минитерството където е отговорен. Бог да пази България от некадърници и продажници.

  5. Борисов в България
    Българите эатрИ

    Ти па эа Абания се эасилИ

    УРААА

  6. Властите знаят, че един съвсем малак процент от тези хора, които ще получат гражданство, ще решат да дойдат в БГ да живеят за постоянно и да гласуват за партиите, пък те (партиите) едва ли се интересуват от нещо друго освен гласовете им. Така и обръщат гръб към тези задгранични малцинства. Може би звучи цинично, но въобще не е далеч от истината. Така „работят“ политиците, това са им всичките интереси. Жалко.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.