Премиерът получи още един политически разкървавен нос заедно с едно историческо поражение

*Анализът е публикуван ден преди гласувания в сряда вечер вот на недоверие срещу кабинета на Тереза Мей. Вотът беше подкрепен от 306 депутати, а против него гласуваха 325 членове на парламента. За сваляне на правителството бяха необходими 318 гласа.

Може ли Тереза Мей да спаси своята сделка? Това зависи от това дали депутатите, и по-специално от нейната собствена партия не търсят пътища как отново да я разпънат на кръста. Дали премиерът ще получи още един политически разкървавен нос, дали нейните колеги ще търсят компромиси, или опозицията в нейната собствена консервативна партия ще е непримирима?

Няма нито една ясна позиция, но има хардлайнери в двата края на партията на торите. Много от нейните съпартийци биха могли да бъдат спечелени отново, след като са регистрирали неодобрението си за нейната сделка. Но най-твърдоглавите показват малък интерес към промяна на своята позиция. Няколко партийни екстремисти са решени да подновят референдума и така да отхвърлят всяка форма на Брекзит, дори и възможно най-меката форма така наречената „Норвегия плюс“. На другия край има евроскептици камикадзе, които изглеждат готови да разрушат целия храм, за да си осигурят идеалния Брекзит. Те искат нещо, което неминуемо ще доведе до невъзможност от излизане. Сега самият Брекзит рискува да бъде унищожен от тези поддръжници, от тези, които твърдят, че го обичат най-много.

Някои от противниците на сделката на премиера, честно казано, са формирали своите позиции на основата на лични или на политически проблеми, а не на политиката на това, което тя действително е постигнала в преговорите й с ЕС. Миналия месец Май преживя вътрешно партийния вот на доверие в консервативната партия, в който 117 от нейните собствени депутати й се противопоставиха в тайно гласуване за нейното лидерство. Във вторник 118 от нейните собствени депутати гласуваха против нейната сделка с ЕС или почти точно същото число. Значителна част от нейната партия вече не я харесва. И тази надпревара, става все по-открита, и твърде много от нейните съпартийци се оглеждат за своите бъдещи награди.

Разбира се, част от цялата политическа каша е по вина на премиера. Дори и в нейните най-добри периоди тя се държеше като скован политически изпълнител. Удивителното е, че нейните най-силни речи, които защитаваха политиката на Мей и по-специално, нейната сделка за Брекзит, бяха изготвени от другите министри. Нейната разделяща обществото реторика след референдума за Брекзит и приказките й за „граждани на нищото“ към привържениците за оставане в ЕС и упорития й отказ да гарантира правата на гражданите на ЕС, живеещи във Великобритания помогнаха да се изострят разделенията и в страната и в нейната партия, вместо да обедини хората.

Но също така е ясно, че самия Брекзит винаги ще изисква своите сложни компромиси. Кампаниите могат да се провеждат в поезия; но управлението изисква своята проза. А преговорите със силна, но вътрешно разделена партия, в която всяка страна си има своите собствени интереси, винаги ще бъде трудно. И отново, вярно е че, Мей допусна голяма грешка, още със задействането на член 50 без да има предварително съгласуван план, без да има концепция с предпазни мерки, и без да осмисли до какво ще доведе това.

Най-големият и единствен фактор, оформил Брекзит, беше резултатът от общите избори на 8 юни 2017 г. в които Мей загуби и малкото си мнозинство, което имаше преди това. Тя загуби способността си да говори с опонентите си в Камарата на общините. Загуби доверието и в страната, и в Брюксел, особено от предишното й твърдение, че ще напусне без сделка.

Въпреки огромното поражение което Мей претърпя във вторник, много малко неща в крайна сметка се промениха. Все още пред нея има само три варианта. Брекзит без сделка, който голяма част от депутатите са решени да предотвратят. Спиране на процедурата за Брекзит, вероятно чрез втори референдум. Настоящата версия на сделката на премиера. И трите до голяма степен са невъзможни. Но все пак трябва да се следва един от тези пътища.

Има шумни призиви за план Б, но истината е, че няма договорена алтернативна сделка. Някои търсят посока към „Норвегия плюс“, но дори защитниците на този вариант признават, че това би означавало да се приеме цялото задължително споразумение за оттегляне, като същевременно се промени само политическата декларация към него, за да се стесни обхвата на бъдещите резултати. Или с една дума план Б е приемането на план А в пълния му обхват.

Май остава на рискована позиция. Твърд Брекзит не се предлага от Брюксел, така че всяко движение в тази посока би означавало, че няма да има сделка. Преминаването към по-мек Брекзит ще отчужди още повече нейните собствени поддръжници. Макар и ранена, Мей все още не е приключила политически, но бързо изчерпва своите възможности. В даден момент тя може да реши, че има още една важна карта, да се откаже от ръководството на партията след края на член 50, за да позволи на новото поколение да ръководи следващия етап на преговорите. Някои критици на нейната сделка споделиха, че тази стъпка, съчетана с някакво допълнително задължително изясняване на механизма за излизане, може да им попречи да стоят на пътя на нейната сделка.

Политическата криза остава

По ирония на съдбата, решението на Джереми Корбин да предизвика нови общи избори може да засили позициите на премиера. Първо, тя премества фокуса, далеч от това дали Мей има план Б. Второ, почти сигурно е, че Мей ще спечели вота на доверие, (както и се случи – б. р.) и ще осигури собствена си позиция. Трето, ако опитът на лейбъристите да свалят правителството се провалят, вниманието бързо ще се премине към това дали те сега ще подкрепят втори референдум. Ако го направят, Тереза Мей ще изглежда като единствения национален лидер на партията, решена да защитава Брекзит. Това просто може да й помогне да обедини отново консервативната партия. Но следващите няколко седмици, когато парламентът ще се опитва да се бори за контрола над Брекзит, ще означава само едно, и то е че, ние оставаме в политическа криза.

Превод за „Труд“ - Павел Павлов