Даниел Илиев: Биех се по улиците, сега ми е професия

Извадих приятелката ми от сериала „София ден и нощ“, не бяха коректни, гневи се ММА състезателят

Даниел Илиев е на 25 години, от София, занимава се с ММА и кикбокс, професионално – от 2013 г. Оттогава досега има общо 10 победи и 4 загуби. Шампион е на BFO (Bulgarian Fighting Organization) до 84 кг. На 4 юни на площад „Ал. Батенберг“ в София заедно с други наши ММА бойци участва в зрелищния турнир SFC 5 (Spartacus Fighting Championship) – в претендентска битка, финалът на която ще бъде вероятно през ноември в зала „Арена Армеец“. Тогава, на SFC 6, ще се излъчи шампионът. Турнирът е организиран от Combat Promotion. Битката ще е с шампиона на една от най-силните школи по кикбокс в света – „Майк’с Джим“, много опитен състезател от Холандия с над 20 мача, от които 15 победи. На 4 юни Даниел надви железния Кристиян Андонов с нокаут във втори рунд пред стотици зрители на препълнения столичен площад, демонстрирайки много добри умения в стойка и завидна издръжливост. Малцина разбраха, че той претърпя травма 12 дни преди битката и влезе в клетката със счупен нос, но това не му попречи да излезе победител.

– Откъде се появи у теб желанието да станеш професионален ММА боец? Какво си спортувал преди това?
– Като малък се записах да тренирам бокс, но нямах намерение да се състезавам. По-скоро беше, защото живеех в един от крайните столични квартали – „Бенковски“, където често възникваха улични схватки. После треньорите ме пратиха на състезания – първоначално по бокс, после нашумя ММА и се ориентирах към него. В началото играех аматьорски ММА, после започнах при професионалистите. От 10-те ми победи 6 са с нокаут, което е много добре.
– Звучи лаишки, но каква е разликата между любителския и професионалния ММА?
– При аматьорите правилникът е по-олекотен, има предпазители на ръцете и краката, каски на главите, рундът трае по-кратко време, няма хонорар. Срещите се организират от федерациите – независимо дали по ММА или по кикбокс. За един ден можеш да изиграеш три мача и травмите са много по-малко. При професионалистите вече става дума за мениджъри, пари, травмите от един-единствен мач могат да те извадят от строя за дълго време. Затова и гала вечерите по бойни спортове се организират по-рядко от съответните организации, каквато е например Spartacus Fighting Championship.
– Имаш ли спортисти в семейството?

– Не, никой не ме е бутал, напътствал. Както казах, в началото исках да мога да се защитавам. После започнах да тренирам сериозно, завърших спортно училище, но не с бокс, а с футбол.
– Защо не продължи с футбола? Там има и пари, и известност…
– То е относително… Футболът не е за мене, не ме кефи. Падам си по индивидуалните спортове, не мога да разчитам на някакви други хора.
– Откога ММА стана известен в България?
– От десетина години показват аматьорския спорт, но професионалните гала вечери са отскоро у нас.
– Имаш ли кумир в бойните спортове?
– Точно това момче от Холандия, с което ще играя сега в края на ноември – Бадр Хари. За мене ще е голяма чест, ако го победя. А ще го победя!
– Състезавал ли си се с американци, или само в Европа?
– Най-добрите в момента са холандците. Събрали са много силни състезатели в една школа и те дърпат всичките момчета.
– Какво си правил в Тайланд?
– Бях на лагер в края на 2013-началото на 2014 г. за три месеца. Там е сърцето на муай тай (тайландския бокс – б.а.). Този спорт тръгва оттам по света и в Тайланд са най-добрите школи. Аз бях в „Тайгър муай тай“ – една от най-известните. Събират се професионалисти от цял свят и можеш да премериш сили, да видиш на какво ниво си. Треньорите ме харесаха и ми предложиха да се бия. Направихме два мача, които спечелих с нокаут. Тогава много се запалих по кикбокса и муай тай и започнах да наблягам повече на тях. Треньор ми е Веселин Веселинов и съм доволен от нашата работа.
– В Тайланд яде ли буболечки на клечки?
– Не, глупости, много им е вкусна храната. Както у нас се продава царевица на улицата, там правят на шиш скариди, калмари, раци, октоподи и са много вкусни, освен това – направо без пари. Аз обичам морски дарове, направо умирам за тях. И люто обичам, така че нямах проблем.
––––––––––––––

Иванина Анчева:
Сексът не е само проникване

В стремежа си да бъдат равни със силния пол, жените започнаха да се превръщат в мъже, възмущава се психоложката

– Г-жо Анчева, научи ли се българинът да търси помощ при специалист, когато има сексуални проблеми?
– Последните години хората между 25 и 40 години не се притесняват да потърсят помощ. Естествено, че се притесняват да споделят, защото сексът е много интимна тема и към него трябва да се подхожда с уважение и зачитане пространството на другия. Клиентите, с които работя, имат много добра сексуална култура и може би затова им е по-лесно да говорят за проблемите си.
– Кога всъщност трябва да посетим сексолог?
– Аз съм немедицински специалист и не мога да диагностицирам проблеми, които имат медицински характер. Затова обикновено съветвам клиентите ми първо да отидат при лекар, за да може той да каже има ли някакъв физиологичен или функционален проблем. Често се случва и обратното, лекари пренасочват към мен пациенти. Не рядко ме търсят клиенти, които нямат партньори и активен сексуален живот.
– Какви са най-честите проблеми, с които вие лично се сблъсквате?
– При обвързаните това са проблеми с комуникацията. Обикновено единият е обиден за това, че прави прекалено много компромиси, неоценени от другия. В същото време другият започва да се чувства пренебрегнат и наранен. Това е периодът около третата година от връзката, когато е отминало времето на идеализиране на партньора и наяве излизат нещата, които не харесваме у него. В един момент двамата стават опоненти, настройват се един срещу друг. За да преодолеят този етап, трябва отново да станат партньори, а за целта е нужно да се научат да слушат другия, да го уважават, да правят компромиси. Естествено, това се отразява и на сексуалния им живот. При жените се появява нежеланието за секс. При мъжете пък проблеми с ерекцията. Тогава аз влизам в ролята на медиатор и се опитваме да изчистим проблемите.
– Много мъже се притесняват, че свършват бързо. Може ли да бъде преодоляно това?
– Естествено, преждевременната еякулация се отразява върху самочувствието на мъжа, а оттам и на неговата роля във връзката, която дори може да се разпадне заради такива дребни неща. Ако мъжът си е решил, че има проблем с нещо, жената може дори да не го усеща като такъв и това разрушава връзката. Проблемите с ерекцията може да се случат на всеки, без значение от възрастта. Може да се получи засечка дори на 20-годишни момчета. Ние не сме роботи и телата ни не функционират безотказно. Много зависи от хранене, начин на живот, употреба на алкохол и цигари, недоспиване и т.н.
– Друго притеснение за мъжете е размерът на половия орган. Наистина ли той има значение и каква е най-подходящата големина?
– Според статистически данни нормата е около 14-17 см. До каква степен това се отразява на удовлетвореността на жената е индивидуално. Много е важно да се отбележи, че 75% от жените не могат да достигнат до оргазъм без пряка стимулация на клитора. Много жени смятат, че трябва да получат оргазъм само чрез проникване, а това е доста трудно поради структурата на тялото и на клитора. Ако размерът на члена е по-голям, мъжът би могъл да достигне до т.нар. Джи точка. При различните жени тя може да има различна големина и възбудимост, особено ако мястото не е било стимулирано. Трябва време то да започне да откликва на стимулация.
– При жените симулацията на оргазъм проблем ли е?
– Оргазмената крива има едно място, което се нарича плато. Ако жената стигне до него, физиологично няма да й бъде проблем да свърши, т.е. усещането, което получава в този момент, няма да е усещане на неудоволетвореност. Това означава, че тя се е насладила на половия контакт, просто не е получила оргазъм. Ако обаче след това плато се продължи нагоре към разрешение, т.е. към оргазъм чрез смяна на ритъм, поза или стимулация и жената не успее да свърши, тя изпитва много силен дискомфорт, неприятно усещане, защото моментът се е разминал. Но ако мъжът държи тя наистина да стигне до оргазъм, тогава жената решава, че е по-добре да симулира и така да поддържа неговото самочувствие. От друга страна си спестява още време, в което така или иначе няма да свърши. Затова е много важно да има комуникация между двамата и жената да обяснява къде и какво й харесва, за да не се стига дотук.

* Ани Салич помогна на болно дете

* Митко Павлов не ще да се жени

* Родни звезди залагат на имоти по морето

* Нашенец бяга на Запад, преди да вдигнат Берлинската стена

* Фамилията Кардашиян крие много скелети в гардероба

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 28 ЮЛИ!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.