Блъснаха момче с тротинетка, изскочило на булевард в София

Продължава издирването на 18-годишния затворник, избягал от общежитие в Смолян

На 23 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 23.10.2019

Стрелба в училище в Калифорния, един човек е ранен (СНИМКИ и ВИДЕО)

Две жертви на поройни дъждове в Италия

Путин след срещата си с Ердоган: Постигнахме съдбоносни решения за Сирия

Еврокомисар: Влизането в Шенген на Хърватия, България и Румъния е още по-необходимо при сегашните предизвикателства

„Фолксваген“ не търси ново място за завода си, проектите са замразени

Осъдиха трима българи в Санкт Петербург за опит за продажба на 40 кг кокаин Ще лежат от 10 до 12 г. в изправителен лагер със строг режим

Ердоган: Турция и Русия ще извършват съвместни патрули в Сирия

Баде Ишчил си хвана младо гадже

Вебер за мониторинговия доклад на ЕК за България: Добра работа, Бойко Борисов!

Настояват за спиране на финансовото подпомагане на Тома Белев от държавата В писмо до премиера Бойко Борисов искат отстраняване от длъжността му в Министерския съвет

УЕФА ни предупреди за напускането на Боби

Дара: Аз съм огън и вода в едно В мъжете винаги са ме привличали умът и чувството за хумор, казва младата певица

Дарина Йотова, по-известна като Дара, стартира ударно певческата си кариера след участието си в „X Factor“ в края на 2015 г. Пет месеца след края на шоуто, на Годишните музикални награди на БГ Радио, тя представя дебютната си песен „К’во не чу“. Песента става хитът на лято 2016-а, а малко по-късно излиза и английската версия на песента – „Onto you“.

Сега, на 11 юли, се завъртя най-новата песен на Дара, заедно с MONOIR – „Darbie“, която бързо стъпи на призовата позиция в БГ Топ 30.

– Дара, в текста на новия си хит „Darbie“ вдигаш мерника на всяко Barbie. Това значи ли, че жените с подобна кукленска визия нямат място в обкръжението ти?

– Изпращам най-сърдечни поздрави на жените с Barbie визия и лайфстайл – ако се срещнем по тъмно, мога да ги отстрелям само с глас и чувство за хумор. Тази част от текста е закачка, която с Павел и Венци Венц измислихме като контра на по-лиричния припев. „Бягаш ли от мен, или пак се връщаш…“ рискуваше да зазвучи леко драматично и ни трябваше баланс, така вкарахме усмивка в речитатива. „Darbie“ ме наричат всички фенове още от периода ми в „X Factor“. Образът й се появи в мой сън. Тя е алтернатива на Barbie – в нея няма нищо изкуствено, бонбонесто и позьорско. Тя е независима, има глас и знае как да го използва, за да бъде чут. Пеенето е нейната супер сила. Darbie е момиче, което не се страхува да си развали маникюра, за да си оправи гумата на колата, нарича нещата с истинските им имена, кара сноуборд, зарибена е по компютърните игри и може да зареди ТЕЦ с енергията си на сцената.

– Във видеото изпълняваш необезопасена каскада с кола и успяваш са ступаш три момчета. Явно Darbie знае как да вдига адреналина си…

– Возих се на покрива на кола без въжета, да, защото рискът е в кръвта ми. Казах на екипа: „И да падна, поне ще е в кадър и ще е по-реалистичен материала за екшън!“ Въпросните момчета са танцьорите, с които ходя по участия, а идеята за бойната хореография е на един от тях – Реми. Знаете ли, аз съм момиче, отраснало сред момчета и с по-големия си брат, с който често си разменяхме по някой плесник на растежа… Така че, да, тази сцена със схватката ми беше като мил детски спомен.

– Какво предопредели пътя ти в музиката, кои бяха хората, които ти дадоха куража да се реализираш в тази посока?

– Развивам гласа си от 6-годишна. Влязох в Музикалното училище, но през цялото време виждах бъдещето си като актриса. Ходех и в такава школа. После дойде „X Factor“ и си дадох сметка, че не е окей да прескачам от изкуство в изкуство и да разпилявам енергията си. Реших да се придържам към основата, към първата си любов – музиката. После написах първата си песен без грам усилие и пътят ми напред беше ясен.

– Пяла си народни песни, какво ти даде българският фолклор в твоето музикално израстване?

– Фолклорът ми даде самочувствие. Няма друго изкуство, което да е толкова българско, да съдържа такъв космос в звученето и като ти запее някой народно, да го почувстваш чак в костите си.

– Какви качества трябва да притежава мъжът до теб? Ревнува ли те от сцената и многото ти фенове?

– Добротата и джентълменството са водещи. В мъжете винаги са ме привличали умът и чувството за хумор. Ще ти кажа и какво ме дразни генерално в хората, не само в мъжете – арогантността и наглостта. Колкото до ревността – това е най-женското качество, което аз не притежавам. Човекът до мен е наясно, че е с Дара и страничните ефекти на популярността като внимание и т.н. Няма да оцелеем заедно, ако ревнува.

– Казвала си, че искаш много деца – поне четири. Още ли искаш това, а кариерата?

– Казвала съм и ще имам някой ден, но сега приоритет за мен са музиката и израстването ми като автор на песни. Аз имам опит с децата покрай малката ми сестра, за която доста съм се грижила. Тя е най-големият ми фен, разликата ни е 11 години. Носи в себе си таланта за изкуство. Беше 5-годишна, когато я записах в моята школа по актьорско майсторство. С нея развих качества на аниматор, непрекъснато влизах в роли да я забавлявам, пускахме си Vogue на Мадона и си представяхме, че сме манекенки… Щуротии всякакви.

– Дара, ти винаги изглеждаш зашеметяващо. Полагаш ли специални грижи и какви, за да поддържаш перфектната си визия?

– Танцувам всеки ден по един час. Това ме зарежда. Ходя и на фитнес, където правя предимно кондиционни тренировки. Старая се да се храня здравословно, като избягвам тесто, пържено и сладко. Пия много вода, дори съм си свалила специално приложение на телефона, което ми напомня, когато съм забравила.

– Как подбираш сценичните си тоалети и как се обличаш в ежедневието?

– Напоследък рисувам скиците на доста от сценичните си тоалети, а майка ми се захваща с изработката им.Искам да съм уникат, не клонинг. Затова предпочитам сама да си измислям нещата. Ако се засечем на улицата, ще ме видиш най-често с маратонки, джинси и в топ сигнални цветове.

– Би ли се снимала в еротично списание?

– Разголвам душата си в песните и мисля, че това е достатъчно интимен жест към феновете.

– Винаги си усмихната. Кое обаче те изкарва извън кожа?

– Наглостта, лицемерието, зле прикритата посредственост.

– Коя е най-абсурдната клюка, раздухана по твой адрес?

– Ако прочетете някъде, че съм полетяла към Марс като гадже на Илон Мъск, звъннете ми!

– Кои черти от характера си харесваш и кои би искала да промениш?

– Нищо не искам да променям, аз съм огън и вода в едно, успявам да постигна баланс. Щастлив човек съм, защото се научих да се обичам.

– Настигала ли те е професионалната завист и как се справяш в подобни ситуации?

– И да ме е настигала, е била толкова тихичка, че не съм я забелязала. Има място за всеки под слънцето, особено ако бачкаш здраво.

И ОЩЕ

Светлин Наков: Доскоро в Европа компютрите ги смятаха за домакински уреди

Фиктивно покриване на стандартите е вероятната причина за хакерската атака над НАП, предполага програмистът

Светлин Наков е програмист-предприемач, създател на „Софтуерен университет“ и гимназия за дигитални умения. Автор на множество книги и статии по програмиране. Роден е през 1980 г. във Велико Търново. Започва да програмира на 11 години – от 1991-ва насам. Завършва математическа гимназия в родния си град, а след това постъпва в Софийския университет, където получава бакалавърска, магистърска и докторска степен по компютърни науки. Създава Националната академия по разработка на софтуер. През 2009 г. основава Академията на Телерик за софтуерни инженери, а през 2010 г. – училищната софтуерна академия на Телерик. В края на 2013 г. стартира инициативата Софтуерен университет (СофтУни). През 2004 г. получава награда „Джон Атанасов“ на президента на Република България, а през 2014 г. – награда „Млад мениджър“. Женен е, с две деца.

– Г-н Наков, какви ще бъдат последствията за хората, чиито ЕГН-та станаха обект на хакерска атака?

– За обикновените хора не мисля, че ще има сериозни последствия. Някои се страхуват, че ще изтеглят кредити на тяхно име, но това няма как да стане. Възможно е да се правят телефонни заплахи, не е изключено хакерите да попаднат на някаква финансова информация и тя да бъде използвана за тъмна дейност, но честно казано, нищо фрапантно. Трудно е да се каже за какво биха могли да се ползват тези ЕГН-та. Проблемът е, че са прекалено много откраднатите данни, но те и преди е можело да се намерят. Всяка банка, телеком или по-голяма фирма съхранява адреси и лични данни на хора. Истината е, че ако искаш да разбереш ЕГН-то на някой човек, когото познаваш и знаеш рождената му дата, е въпрос на неколкостотин пробвания. Ако искаш да разбереш финансовото му състояние, не знам дали тези частични данни от данъчни декларации са достатъчни. Според мен малко се преекспонират нещата.

– Какви мерки трябва да се вземат от тук нататък?

– Трябва да има стандарти за сигурност, които се изпълняват истински, както в една банка или финансова система има регулярни одити, външни фирми, които сертифицират сигурността, така би трябвало да бъде и в критичните за гражданите системи. Има добри практики във финансовата индустрия, просто трябва да се пренесат и в държавата. Факт е, че рядко хакват банка, значи там нещата работят по-добре.

– Вярно ли е, че държавните институции са по-слабо защитени от частните компании?

– Ако компанията е във финансовия сектор – да. Има обаче и много калпави компании. Като цяло в държавните институции не са много на ниво, но нещата се подобряват. Ако преди 5 години беше кошмарно зле, сега е само зле. Просто трябва да се спазват определените в тази сфера стандарти. За съжаление често те се покриват само фиктивно. Трябва да се затегне нивото на компетентност и аз вярвам, че това ще стане.

– А възможно ли е именно такова фиктивно покриване на стандартите да е причина за хакерската атака над НАП?

– Ако наистина е имало пробив, най-вероятно това е била причината. Ако добре си се постарал да се защитиш, няма шанс да те хакнат.

– Знаят ли обикновените хора как да защитят личните си данни?

– Хората с лекота си дават данните къде ли не. Всеки, който ползва телефон, доброволно се съгласява Гугъл във всеки един момент да знае къде си. Редовно си запомнят паролите в браузъра и къде отиват те? Естествено, че в Гугъл и при големите фирми. Хората са свикнали да им е удобно, не си пазят данните и няма лесно решение на този проблем. Ако искаш да си защитен, просто не ползвай електронно устройство. Разбира се, в света, в който живеем, това е невъзможно и всичко зависи до каква степен използваш тези устройства. Дали си постваш постоянно снимките и се отбелязваш къде си, или ползваш само фейсбук акаунт да видиш кой днес има рожден ден или какво качват другите. Конфликтът между това да ти е удобно и лесно и в същото време да си защитен ще се задълбочава.

– Как да си предпазим телефона да не бъде атакуван?

– Зависи колко ценни неща имаме в него. Ако са твърде ценни, те не би трябвало да са достъпни през телефона изобщо. Всяка уязвима информация би трябвало да бъде защитена с парола за отключване, системи за определени файлове, които са криптирани и т.н.

– А означава ли това, че колкото сме по-активни в социалните мрежи, сме по-уязвими?

– Разбира се. Ако не качваш информация, никой не знае къде си и какво правиш. Хората, които постоянно споделят разни неща, за тях се знае много повече от тези, които се занимават със събирането на данни. Дали го правят? Как го правят? Има ли световна конспирация? Дали фейсбук продава данните на когото трябва? На тези въпроси не мога да отговоря, но относно конспирацията винаги ще има съмнения. А дали ще разберем някога, също не знам, но от време на време излизат интересни разкрития, което ме насочва на мисълта, че е по-вероятно да има, т.е. много вероятно е някой със или без закон да събира и обработва данни. А кой е този някой? Този, които има много данни. Той може да прави анализи, да прави предсказания, да хваща политическите виждания на хората, да манипулира по някакъв начин. Но тези неща се ползват от години и в маркетинга. Единственият начин да се ограничат е да се вкарат някакви правила, които да ограничат възможностите за злоупотреба.

– Смятате ли, че Европа прави достатъчно в сферата на киберсигурността?

– Според мен това е ново и зях. За киберсигурност се заговори през последните десетина година. Преди това компютрите ги смятаха за обикновен домакински уред, едва ли не отнасяха се с тях все едно са печки или климатици. Да, проблем и предизвикателство има навсякъде по света. Но очаквам това да се регламентира и всички да си научат урока. България е малко по-изостанала от водещите страни, предимно по финансови причини.

– Ваши колеги казват, че проблемът с киберсигурността е бичът на 21-ви век. Вие споделяте ли това мнение?

– Сериозен проблем е и трябва да му се отделя достатъчно внимание. Но ако искаш нещо да е сигурно, то не е удобно за работа. Все едно да искаш да си защитиш апартамента от кражба и поставиш 15 човека денонощна охрана и 10 блиндирани врати. Е, няма да те оберат, но пък няма да ти бъде лесно влезеш в дома си. По-удобно е да имаш само една врата и да си я отключиш, пък ако може и през телефона – още по-добре. Конфликтът между удобство и сигурност е вечен и няма решение, както и надпреварата между тези, които искат да влязат там, където не им е работа, и тези, които искат да си опазят системите.

И още в новия брой на „Жълт Труд“…

Изнудват щерката на Глория за 320 евро

Зарязаната Андреа теши разлъка в Милано

Вътова палува в градината на Катето Евро

Алисия призна, че има мъж до себе си

Саня Борисова пръска сексапил от морето

Пропадането на големия Борис Бекер

Горещините провокират проблеми със здравето

Шарън Стоун: Загубих всичко, което имах

Иван Юруков: Понякога се скатавам

Проф. Цветалина ТАНКОВА: Нови устройства помагат да контролираме диабета

Васил Априлов милее за просвещението на българите

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 31 ЮЛИ

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.