Статуя на лейди Ди в двореца Кенсингтън ще се издигне в годишнината от смъртта й

На 31 август се навършват 20 години от трагичната смърт на лейди Даяна Спенсър - последната принцеса на Уелс, която се превърна в най-обичания на Острова бивш член на кралското семейство. Автомобилната катастрофа в Париж, в която загива 36-годишната Даяна, хвърли в скръб цялата страна, която сега се готви да отбележи тъжната годишнина.

Привърженици на конспиративните теории продължават да развихрят въображението си в годишнината от смъртта на принцеса Даяна, като любимата версия е поръчково убийство, извършено британските спецслужби по заповед на кралското семейство. Причината - то било потресено от дързостта на принцесата и от развода й с престолонаследника Чарлз.

Подобни обвинения и отчаяно търсене на виновници и заговорници през годините са отправяни най-вече от египетския милиардер Мохамед ал Файед - бащата на любовника на Даяна Доди ал Файед, който загива заедно с нея и с шофьора им Анри Пол в катастрофата в тунел в Париж. Автомобилът им „Мерцедес” бил преследван от папараци, а на входа на тунела блъска мистериозен бял „Фиат”. Единственият оцелял в катастрофата - бодигардът Рийс Тревър-Джоунс дори се принуждава да напише книга, публикувана през 2000 г., за да се защити от нападките на Мохамед, че не си е свършил работата.

В крайна сметка разследването приключва през 2008 г., когато жури заключава, че Даяна и Доди са убити поради „огромната небрежност” на шофьора им Анри Пол и папараците. В заключението специално се подчертава, че Пол е бил под влиянието на алкохол, а трите жертви не са били с предпазни колани. Синовете на Даяна принц Уилям и принц Хари заявяват, че „приемат” изводите на разследващите и благодарят за всеобхватната им работа. Но Мохамед ал Файед отказва да се съгласи с решението.

Десетки филми и книги разказват историята на принцеса Даяна, наричана Принцесата на народа. По случай 20 г. от смъртта й излизат и са планирани още документални филми и биографични книги, които упорито продължават да се опитват да хвърлят светлина върху живота и причините, довели до трагедията на 31 август 1997 г.

Сред най-обсъжданите телевизионни продукции е „Даяна: Нейната история с нейните думи” на Канал 4, която предизвика масови критики от страна на нейни близки. Записите са направени с диктофон от британския актьор Питър Сетълън по време на серия от срещи в Кенсингтън през 1992-1993 г., с които той трябвало да подобри изразяването й пред публика. След смъртта й касетите попадат при иконома на Даяна Пол Бъръл. По-малкият й брат Чарлз Спенсър поведе неуспешна съдебна битка, за да ги получи, но те били върнати на Сетълтън. Той пък ги продава за неуточнена сума на Канал 4.

Сред най-гласовитите противници на излъчването на филма бе именно брат й Чарлз. Той подчерта, че записите с диктофон, направени от сестра му, не трябва да стават публично достояние, тъй като ще причинят страдание на двамата й синове. Към тези призиви се присъединиха и много кралски коментатори и близки приятели на покойната принцеса, включително Роза Монктън, която настоя, че записите не принадлежат на публичното пространство. Документалният филм обаче пожъна успех с огромна гледаемост, въпреки че основното впечатление от него остават споровете около излъчването му. Като цяло заключението на британската преса е, че във филма няма нищо ново около живота и смъртта на лейди Ди.

Далеч по-сериозно внимание заслужава подобен проект за Даяна – книга с нейни цитати, озаглавена „Ще бъда себе си”. „Повече не искам да живея с чужда идея за това кого и какво трябва да бъда. Ще бъда себе си”, казва Даяна през 1992 г. - годината, в която е обявена раздялата им с принц Чарлз. Тогава тя си пожелава и епитафия на гроба си: „Огромна надежда, разбита в най-ранна детска възраст”. От книгата разбираме и за недоволството й от кралските кучета и за отвращението й от традиционния спорт поло.

Годишнината от смъртта й ще бъде отбелязана в цялата страна, като основното събитие ще бъде откриване на статуя на лейди Ди в публичните градини на двореца Кенсингтън в Западен Лондон. Скулптурата е поръчана от синовете й Уилям и Хари. „Нашата майка докосна толкова много животи. Надяваме се статуята да помогне на всички, които посещават Кенсингтън, да си спомнят за нейния живот и наследство”, заявяват принцовете в съвместно становище.