82% от богатството в света отива при 1% от населението

Майка с бебе в ръце пропадна в улична шахта в столичен квартал

Агресия в дом за деца с увреждания в Габрово

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 23 януари 2018

Правят сергиите в Слънчев бряг еднакви

15-километрова опашка на ГКПП „Капитан Андреево“

Броят яхтите на българи в Гърция Удрят схемите за укриване на налози при транзит

Списък с 55 защитени специалности въвежда МОН

Религии против Истанбулската конвенция Светият синод обяви, че договорът поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация

Белгия намали равнището на терористична заплаха в страната

Федерика Могерини заяви, че е извънредно притеснена от турската офанзива в Сирия

Огнеборци потушиха пожар в цех за металообработка в Килифарево

Бомбаджия на банкомати скочи в ледените води на Струма (обзор) Джонката и Свещичката арестувани след 75 дни търсене под дърво и камък

Разкриха пет високотехнологични наркооранжерии в Добричко

Грипна епидемия и в Благоевград Висока заболеваемост в още 6 области

„Да бъдеш или да не бъдеш“ по македонски Шекспирови дилеми са превзели поречието на Вардара преди изключително важните местните избори на 15 октомври

Двадесет дни преди датата 15 октомври в Македония започна предизборната кампания за органите на местното самоуправление. Само двадесет дни, но каква енергия и какъв патос се вихри още от първите часове. Не, още от първите минути на кампанията, завихряни от основните и не толкова основни политически играчи в това локално състезание. Но изглежда, а и първите изказвания на лидерите на партиите показват, че надпреварата е местна, но залогът е общодържавен и дори (до известна степен!) интернационален. Става дума за прогнозата, че напролет в Македония ще има нови предсрочни парламентарни избори. Груевски не крие, че ги иска като реванш за 11 декември, а Заев – при победа, ще ги предизвика с намерение да стабилизира управлението си за да започне нужните реформи. Както се казва – местни, местни, колко да са местни тези избори…

Четиригодишният мандат на кметовете и на общинските съвети изтече през май, но поради острата политическа криза, която разтърсваше страната правителството на Зоран Заев все още не беше съставено, а бившият премиер Никола Груевски настояваше да получи нов мандат, за да опита да формира кабинет, та затова те бяха отложени за средата на октомври. Така и бяха фиксирани – 15 октомври, удобна за всички дата. Но местният вот ще има нелеката, но трудна съдба да се превърне в първата директна политическа схватка между управляващата коалиция начело със Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) на премиера Зоран Заев и опозицията, ръководена от ВМРО-ДПМНЕ на бившия премиер Никола Груевски.

Заев е премиер само четири месеца, неговият отчет за първите сто дни мина неотдавна, и това е негово предимство, но и негова слабост. Защото атаките срещу него са за това, че за този относително кратък период не е свършил нищо, или ако е направил нещо, то е крайно погрешно, като подписването на Договора с България, например. Но пък късият срок може да служи за оправдание, че времето не достига да бъдат разчистени македонските Авгиеви обори, които предишната 11-годишна власт на Никола Груевски и неговото обкръжение оставиха.

Никола Груевски не е премиер от 15 януари миналата година, когато доброволно подаде оставка с цел да бъде формирано служебно правителство и да бъдат проведени предсрочни парламентарни избори. Но през цялото това време от януари 2016 до днес Груевски все едно не е излизал от кабинета си в бутафорната сграда на правителството на улица „Илинденска“ в Скопие. А като гледам, и първите му предизборни речи са на човек, който е извън реалността, и който се изживява като шеф на държавата. Неговата партия ВМРО-ДПМНЕ по стара традиция – още от 1990 година, започна предизборната си кампания от Охрид и тъкмо там Груевски претупа обещанията за това какво неговият кандидат ще направи на местно ниво за крайезерния град.

Хвърли се да строи нови магистрали, да открива хиляди работни места из цяла Македония, да реформира партията си от дясно-консервативна в дясна народна, в която да членуват по-широк кръг избиратели, и всичко това под лозунга „Започва нова ера“. А да, и не пропусна да призовава за нови предсрочни парламентарни избори, за които щяло да има условия след предстоящата блестяща изборна победа на кандидатите на ВМРО-ДПМНЕ на 15 октомври.

Залогът за бъдещето на Македония наистина е голям. Някои западни наблюдатели дори извикаха от театралната класика печалния герой Хамлет и вкараха неговата дилема – да бъда или да не бъда, в конкретния македонски политически контекст. Заради решителността на политическия сблъсък, а и по стара изборна традиция, основните политически играчи и техните коалиционни партньори, изкараха на тепиха най-доброто от това, което имат на разположение. И ако в утвърдените вече персонални списъци се вижда –дори с невъоръжено око някаква тенденция, тя се крие във факта, че за кметските места се кандидатират достатъчно голям брой актуални членове на парламента.

Някъде около двадесетина депутати се връщат в родните си места за да защитят с авторитета си правото да бъдат начело на местната власт. И тази тенденция се отнася не само до основните македонски политически формации – СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ, но дори и по-силно за партиите на албанците, които по стара и утвърдена традиция водят борба в общините, населени с етнически албанци в западната част на Македония.

На предишните избори през 2013 година, които отразявах за БНТ, по цялата западна граница на Македония – от Струга на юг до граничния пункт с Косово – Яжинце, на север, нямаше община, в която кметът да не е албанец и мнозинството в общинските съвети да не е албанско. Най-интересен бе сблъсъкът в Кичево, където изборът бе етнически- македонец срещу албанец, но резултатът бе исторически. За първи път кмет стана албанец, онзи учител по физкултура Фатмир Дехари, бивш бунтовник от Армията за национално освобождение от кризата през 2001-а година, който победи с гласовете на временно пребиваващите на Запад гастарбайтери, докарани специално за вота от Италия и Швейцария. Срещу себе си имаше неубедителната коалиция от македонските партии, които така и не можаха да преодолеят личните и апаратни противоречия и не подкрепиха масово кандидата – македонец.

Две ключови и бих казал, символни фигури от албанския политически блок също избраха да се върнат и да се борят за местната власт. Депутатът Зиедин Села, лидер на Алианс за албанците и някогашен успешен кмет на Струга също заяви, че иска да се върне в родния си град и отново да му стане кмет. Ако не сте забравили, Села е онзи албански политик, който в „нощта на кървавите глави“ на 27 април в парламента пострада най-много от насилието на тълпата. В същата нощ бях в нюзрума на БНТ и търсехме повече информация за това какво става в Събранието в Скопие, в разговор с един колега – журналист от Скопие дори ми бе казано, че Села най-вероятно е починал от раните си. Слава Богу, информацията се оказа неточна, макар че Зиедин наистина бе пострадал тежко, тялото му бе влачено в коридорите на парламента, после изкара доста време в болница, но бързо се възстанови и сега е готов да заложи своето депутатско място срещу това да бъде кмет на града на братя Миладинови.

Неговият съпартиец и член на кабинета на Зоран Заев – министърът на здравеопазването д-р Арбен Таравари също избра да става кмет на Гостивар. При избора му за министър Таравари бе единственият, който спечели овациите и на своите, и на противниците заради доброто си име на лекар от висока класа, пък и за чисто човешките си качества. Сега докторът заяви, че предпочита да бъде кмет на Гостивар, вместо да трупа непрекъснати главоболия като министър в опита си да оправи разбитата здравна система на държавата. И понеже казусът с неговата кандидатура получи шоков отзвук д-р Таравари отговори, че има златна професия като лекар и при несполука ще продължи да лекува хората, както до преди да бъде включен в кабинета.

Никола Груевски продължава да бъде горд, че през 2013 г. спечели 56 от всички 80 кметски места, а остави на социалдемократите само 4. Останалите си разделиха партиите на албанците. Една от тези четири общини на Заев е неговата Струмица, където той беше кмет в продължение на три мандата. Една победа на опозицията на човека на Груевски – а това е акушер-гинеколога Мариян Байрактаров, за която, както говори мълвата, Груевски е подготвил крупна сума, ще означава много повече от успех в един град. Това ще означава, че досегашната крепост на Заев и неговият СДСМ, каквато беше Струмица дълги години, е паднала. И понеже познавам примитивизма в пропагандните атаки и на едните, и на другите, още отсега си представям какво ще пишат или говорят близките до лидера на ВМРО-ДПМНЕ медии: „Заев не може да спечели в родното си място, тръгнал да управлява държавата“. И други такива кръчмарски приказки.

Аз имам и лична причина да се вълнувам от борбата в Струмица. Не само защото това е родното място на майка ми, да ми е жива и здрава, не само че това най-близкият град оттатък границата до родния ми Петрич, но и защото кандидатът на Заев и на СДСМ е моят братовчед д-р Коста Яневски. И той е депутат в парламента, и той е в лекарския бранш, на всичко отгоре е потомствен медик, и като дългогодишен най-близък сътрудник на Заев сега се хвърля в битката за кметското място.

Е, имам ли друга лична „опция“, освен да му стискам палци?

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Ѓаволот ни копа ни ора, само ги учи луѓето да се караат.

    Во вреќа скината што да ставиш, се ќе истечи.

  2. Ако има специалист по македонските проблеми в българските медии, името му е Костадин Филипов

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.