Да влезеш в кожата на корейска принцеса

Най-щастливи от маскарада са малките момичета и момчета. Снимки: Авторът

По ханбока познавали дали дамата е омъжена и от благородно потекло

Село Хахо е под закрилата на ЮНЕСКО

Кое момиченце не си мечтае да бъде принцеса, да носи ярки, лъскави рокли и да буди възхита у всеки, който я зърне? Не е задължително да живеете в приказка или да сте с царска кръв, за да си подарите един ден в кожата на корейска принцеса. И повярвайте ми, за тази цел съвсем не е необходимо да сте от типа “кукличка”, дори и да сте мъжко момиче, пак можете да намерите наслада и да се забавлявате докато се мъчите да координирате движенията си без да изцапате или да се спънете в роклята си с кринолини, като в същото време балансирате с лъскава чантичка или чадър в ръка.

Едно от най-приятните места за разходка в традиционни дрехи в Корея е включеното в списъка на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство - традиционното селище Хахо (Hahoe), в близост до град Андонг. Всъщност населеното място, типично за династията Чосон, става популярно, след като е посетено от кралицата на Великобритания Елизабет. Няколко табелки в селото указват къде кралската особа е пила чай и е отседнала през април 1999 г. Това обаче е най-малката причина да се почувствате като кралска особа там. Всъщност веселбата може да започне още преди да пристъпите идиличните граници на традиционното село в някой от околните магазини за наемане на корейски национални дрехи. Дамите имат огромен избор между различни по цвят и материя “ханбок”. Традиционната национална носия наистина превръща всяка жена в принцеса. Дългите копринени поли падат свободно около тялото, прикривайки всяко несъвършенство, благодарение на няколкото обръча, които оформят дрехата. Полата е 3-4 пъти по-дълга от късото болеро, което я придружава, което визуално прави дамите да изглеждат по-стройни и високи. Изборът на подходящо облекло е цяло забавление, като меренето на различни поли и придружаващите ги връхни дрехи може да отнеме часове. Накрая се оказва, че първото предложение на продавачите винаги е най-добро, но за да се уверите трябва да пробвате поне 15-ина комбинации. Друг съвет, който ви дават, е да изберете възможно най-ярките дрехи, така че да изглеждате добре впоследствие на снимките, на които граничещите с кич багри се превръщат в нежни тонове. В миналото ярки цветове на ханбока можели да си позволят единствено благородните корейски дами и принцеси, докато селянките трябвало да се задоволят с бели, по-незабележими одежди. Неомъжените носели дрехи в жълто и червено, а след сватбата избирали цветовете според социалното положение на съпруга. Така всъщност дрескодът играел и ролята на визитна картичка.

Ханбока най-често е изработен от естествени материали, така че дори и в най-голямата жега тежестта на дрехите не е голяма и не създава големия дискомфорт, който очаквате. Мъжките традиционни корейски дрехи също са свободни, така че да са удобни за носене.

Да разходите подобно облекло по улиците на Хахо е повече от удоволствие, защото одеждите ви се допълват с пейзажа, оризовите полета, извивките на река Нандонг, слънчогледите и цветята край пътя и дървените традиционни къщи. Всъщност името на Хахо означава точно село, обгърнато от вода. В селото можете да разгледате селското училище, построено в конфуциански стил. Днес в Хахо постоянно живеят около 230 души. Ако искате да видите и някоя от къщите ще трябва да помолите за разрешение домакините, които са наследници на двата клана, основали селото през 16 век. И едва ли ще ви откажат, защото са свикнали с туристите. Можете да се полюбувате и отвън на аристократичните дървени къщи с керемидени покриви, които се различават от слугинските домове, чиито покриви са покрити със слама. Не пропускайте да си купите сувенири или от местното соджу (типична алкохолна оризова спиртна напитка), която за разлика от останалата част на страната, тук е не 20, а 40 градуса.

 

Домовете на богатите не бивало да са по-високи от училището

Една фамилия управлявала Гьочон 300 години

На 40 км никой да не е умирал от глад

Сред другите традиционни селища, в които можете да научите повече за корейската култура и философия, е Гьочон (Gyochon). Освен типичните традиционни къщи с подово отопление и вграден “климатик” през лятото, благодарение на специфичната им архитектура, интерес у посетителите буди и философията на богатата фамилия Чо (Choe), която в продължение на 300 години управлявала селото и помагала на съседите си - бедни и богати, да оцелеят по време на глад и да се образоват.

Родоначалникът на фамилията бил генерал, който натрупал първоначалното богатство на рода с военни подвизи и служба на родината. Той създал и първите правила в рода, които станали причина не само наследниците му да запазят богатството си в продължение на 300 години, но и да заслужат уважението на съседите и съселяните си.

Едно от основните правила, от които се ръководил родът, било да не оставят никой на разстояние от 40 километра от дома им да умре от глад. Фамилните повели забранявали още да се спекулира с отдаването под наем на земя на по-бедните и да се купуват ниви по време на глад, когато всеки е склонен да се раздели със собствеността си срещу дребни суми, само за да си гарантира оцеляването. Освен това семейството не трябвало да надхвърля определен лимит на богатство, което тогава се измервало в количество ориз, както и да посреща приятелски и богато всички гости.

Снахите в семейството през първите три години трябвало да носят груби селски дрехи и не можели да се възползват от никакви привилегии, които им давало богатството. Семейство Чо помогнало на стотици бедни деца да се образоват. Ученето било издигнато в култ от фамилията. Сред другите техни правила било да се образоват членовете на семейството максимално добре, но никога да не се изкушават да заемат обществени постове. Така родът се предпазил от политически битки и влияния. Домът на семейство Чо бил богат и голям, но спазвали и неписаното правило да е по-нисък от най-високата сграда в селото - конфуцианското училище, като уважение към науката и образованието, които поставяли на пиедестал. Стаите на жените и на мъжете били разделени, а до покоите на дамите можело да се влезе само от вътрешния двор, но не и от улицата. Складът за съхранение на ориз бил значително по-малък, отколкото би могло да се предположи, предвид богатството на фамилията, но това кореспондирало с правилото, че в бедни години те раздавали от своята реколта на гладните си съседи.

Докато се разхождате днес край традиционните къщи, превърнати в етнографски музей, като че ли усещате духа на фамилията. Освен в самото село, можете да влезете и в типичните къщи край него, днес превърнати в ресторанти, хотели, магазини и дори съвременни вериги за кафе.

 

Оригинални представления има всяка есен на фестивала в Андонг

Игра с дървени маски гони злите сили

Подиграват се на слабостите на владетелите

Селото Хахо е изключително важно за корейската култура и като мястото, в което се счита, че са изработени първите дървени маски, с които е известен още град Андонг. Никой всъщност не знае кой е направил първите маските и с каква цел, но според легендата това се случило, след като млад мъж на име Хур, получил заръка от божеството, защитник на селото да направи първите 12 маски. Той не бивало да ги показва на нито едно човешко същество преди да са окончателно завършени. Млада девойка, влюбена в Хур обаче полюбопитствала защо той е опасал дома си със сламено въже, така че да спре потенциалните посетители. Затова пробила малка дупка в хартиените стени, за да научи тайните му. Божеството обаче се разгневило, че макар и неволно Хур не успял да спази уговорката им, и го убил на място. При това преди да успее да завърши последната от 12-те дървени маски Имае, която останала без брадичка. Девойката също починала, преследвана от вина и угризения, че е причинила смъртта на любимия си. Съселяните им отслужили церемония, за да измолят прошка от местното божество, което да прости на влюбените и да им позволи да се оженят след смъртта си. Според легендата именно затова и всяка година започнали да изнасят представление. Целта на игрите с маски в селата от региона били да прогонят злите сили и да измолят закрилата на местните божества. Което се доближава и до родните кукерски традиции.

Впоследствие представленията започнали все по-често да засягат наболелите проблеми и въпросите, които вълнували селяните. В тях се откроявали три основни теми - лицемерието и алчността на управляващата класа, нелепото поведение на монасите и остроумието на слугите, които коментират слабостите на своите господари. Представленията се изпълнявали под съпровод на различни видове традиционни корейски барабани.

Маските от Хахо се различават от другите традиционни корейски маски по начина им на изработка. Вместо от издълбани кратуни, което е най-типично за азиатската страна, те се правят от дърво, най-често елша. Първоначално маските Хахо били 12 на брой, но едва 9 са успели да достигнат до нас през превратностите на историята. Маските на стареца, данъчния и ергена са загубени. Днес познати и обявени за национално богатство са тези, охарактеризиращи крилатите лъвове, младата жена, будисткия монах, аристократа, слугата на аристократа, учения, слугата на учения, наложницата, старата жена и касапина.

Коментари

Задължително поле