На 29 март 2020 да почерпят

Стрелците ги очаква успех, а Раците споделена любов – Дневният хороскоп на Алена

Ще оцелеят само тези, които се адаптират към новостите

60-годишен монах от Света гора е заразен с коронавирус Пътувал наскоро до Великобритания

Седма жертва на COVID-19 у нас Починала е 73-годишната жена, която се лекуваше в болницата в Благоевград

Дъфи спира да говори за изнасилването си Певицата била дрогирана по време на инцидента

Вдигнаха частнично блокадата на Ухан

Пламен Димитров: Мярката 60/40 има голям обхват

Тръмп обмисля да наложи 14-дневна пълна карантина на Ню Йорк

Ватикана: Папа Франциск и близките му сътрудници не са заразени с COVID-19

Изненада! Андреа и Кубрат Пулев отново заедно (СНИМКА) Певицата среля с пушка под зоркия поглед на боксьора

Работник почина при трудова злополука по трасето „Балкански поток“ край Плевен

Агенции за международен обмен: Студентските бригади в САЩ не са спрени, а отложени

Битката между роботите и Covid -19 в Китай

Щерката на Том Круз е негово копие

Да заколим ли кокошката заради пилешката супа Летището може да приземи правителството

Чухме тези дни една фраза, че „държавата е доказала, че не е добър управленец“. От една страна, приятно е да се чуе такава самокритика от държавник-управленец – да се признава, че всички във властта са „лоши управленци“; от друга страна, същото изказване илюстрира обстоятелството, че нашите държавни мъже и жени (и „други“, ако има) не се чувстват способни да бъдат „добри управленци“. В същото време глобализаторският поход, предприет от неолибералите, начело със Световната банка и МВФ, търпи крах и все повече се засилва ролята на националните стопанства и… на държавата в тези национални стопанства!

Особено след глобалната финансова криза от 2007 г. и увеличаването на неравенствата вътре в страните (и в САЩ, и в ЕС) и по света, огромна част от гражданите загубиха вярата си в тезите за глобализацията, либералната демокрация, свободния пазар и способността им да подобрят живота на широките народни маси. Всяка анкета, проведена и в България, и в други страни, доказва този факт: недоверие в „независимите институции“ като парламент, правителство, прокуратура и съдебна власт (единствено високо доверие – в президента, който е зависим само от народа, който го е избрал); недоверие в „пазарните“ и „либералните“ медии и техните „експерти“; недоверие в „мигрантите“ и техните конкретни цели (и вяра в намеренията им да „тероризират“, да „изнасилват“, да „крадат работните места“ на коренното население)… въобще „Долу Сорос!“, и „Горе Слави!“.

Всъщност, всяка страна се бори за своето по-добро бъдеще; освен това в света няма „глобален диригент“, който да координира страните при решаване на противоречията. И колкото и да се вричат нашите учили и недоучили „политици“ в евроатлантическите ценности, нека си помислят дали Брекзит е поради спор за някои от тези ценности, или става дума за силни и разнопосочни икономически интереси; дали САЩ започват търговски войни с ЕС, Канада, Китай и т.н. поради отклонения от ценностите на „евроатлантизма“ от страна на „противниците“, или поради същите икономически интереси. „Идеята винаги се е посрамвала, когато се е отклонявала от интереса“, твърдеше един брадат мъдрец на хилядолетието; затова съдбата на прехвалената Истанбулска конвенция вълнува много по-малко българите от съдбата на козичките на баба Дора! „Икономиката, глупако!“, да припомним.

Понеже държавната глава мисли, че „държавата исторически е доказала, че не е добър управленец“, следователно: повече частно, повече приватизации, повече концесии, повече чужди капитали, е добре да се помисли дали наистина е така! Има един доста съществен факт – 2018 г. не е 1991 г.; българинът – със същата глава на раменете – мисли и разсъждава вече по много по-различен начин. „Приватизация“ в масовото съзнание през 1991 г. се натоварваше с очаквания, че „всеки ще стане собственик на част от общото, ще го стопанисва по-добре и ще предлага много и по-качествени блага на другите“ (твърдяха го основните партии на „прехода“).

Обратно, през 2018 г. се знае със сигурност, че най-често „приватизацията“ трябва се свързва с лесното и евтиното „законно“ прехвърляне „отгоре“ на обществена собственост от овластени и усмихнати държавни мъже, стегнати в маркови костюми, на „инвеститори“, които плащат и „отдолу“; след това променят приватизационните договори с поредни плащания „отдолу“ и получават обилни порции от общата торта за стотинки (или въобще без пари). Спомнете си „убийството чрез приватизация“ на Авиокомпания „Балкан“, „Балканкар“, „Кремиковци“, „Химко“ и т.н. тогава, или приватизацията на Дипломатическия клуб сега; пълното неглижиране на купувачите да заплатят цената по сделката, както и по отношение на инвестиционната програмите за трудовата заетост. „Концесия“ – другата вълшебна дума на „не добрите управленци“ на български вече звучи като „давам ти нещо, сещай се срещу какво, за срок плюс безкрайност и на цена минус безкрайност“.

Тук се налага интерпретация на няколко факти. На 19 юни 2018 г. Координационният съвет по концесиите (КСК) прие Национална стратегия за развитие на концесиите в Република България (2018-2027), която вече е одобрена от МС. От действащите в страната към 31.12.2017 г. общо 1293 бр. концесии, концесиите за добив са 600 бр., от които 565 бр. са за добив на подземни богатства, 34 бр. са за добив на минерална вода, 1 бр. е за добив на биологични ресурси. От всичките 102 бр. са за държавни концесии и 624 бр. – за общински концесии. Най-голям дял при държавните концесии заемат концесионните договори със срок 20 години (43,14 %), следвани от договорите със срок 35 години (19,61 %) и договори със срок под 15 години (13,73 %). Общо за петгодишния период по приключените процедури са отчетени договорени инвестиции на стойност 595 015 339,50 лв. (под 120 млн. лв. годишно!), от които 387 715 029,82 лв. за държавни концесии и 207 300 309,68 лв. за общински концесии. Около 65 % от общия размер на инвестициите за целия период се реализират чрез държавните концесии.

И стигаме до приходите от държавните концесии, които се очаква да бъдат доста значими. Обратно казано, ако се сумират и инвестициите, които прави концесионерът, и приходите от държавните концесии в България, сумарно става дума за около 200-250 млн. лв. годишно – една жалка сума на фона на очакваните ползи за концесионерите! Или, ако се пресметнат ползите за самите концесионери, може да се стигне до милиарди лева годишно – от последната страна по жизнен стандарт в ЕС! БОРКОР по едно време (2014 г.) беше изчислил загубите на 1 млрд. лв.

Затова и чрез концесиите българинът припознава не „невидимата ръка“ на пазара, а „видимата ръка“ на корупцията – при това в гигантски размери. На път е обаче една концесионна сделка, която може да коства властта на коалицията. Правителството едва ли се съмнява, че не само бойката Корнелия Нинова, но и всеки българин ще го преценява и чрез идеята за новата гигантска концесия на летище София. Това е най-голямото летище, разположено на територията на Република България, което с Решение на Министерски съвет № 885 от 29.12.2002 г. е обявено за летище за обслужване на международни превози. През 2017 г. е обслужило 6 490 096 пътници. То разполага с два пътнически терминала – Терминал 1 и Терминал 2. Към момента се управлява от „Летище София“ ЕАД, еднолично търговско дружество със 100% държавна собственост на капитала, в което правата на едноличен собственик на капитала се упражняват от министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията.

Прогнозната обща стойност на концесията, без да се включва ДДС, е 3 898 229 907.50 EUR (111 377 997 евро годишно), 7 621 001 383, 46 лв. Срокът на концесията е 420 месеца. Ако началото е 2019 г., то концесията ще е до 2054 г. включително. Ако не се удължи, което се предвижда като вариант. Основният въпрос е дали да заколим кокошката, за да си направим в момента вкусна пилешка супа заедно с концесионера, или да я запазим, за да може през следващите 35 години да ни снася златни „държавни“ яйца?

„Кокошката“ не е разход за народа, а категорична печалба. За 2016 г. летището има приходи 131.4 милиона лева, за 2017 г. приходите са нараснали с 26 % и са близо 170 милиона. При този вид дейност разходите са около една втора-една трета от приходите. Т.е. сега летището трябва да печели около 100 милиона лева годишно. За 35 години – минимум 3,5 млрд. лв. – при неизменни други условия. При песимистичен сценарий се получава следната картинка: Да допуснем, че през следващите 10 години се изгражда Терминал 3. Оборотът ще нарасне поне двойно след това. Т.е. първите 10 г. – 1 млрд. лв. печалба; следващите 25 години – по 200 млн. лв. – още 5 млрд. лв.; сумарно – 6 млрд. лв. печалба, ако е държавна собственост. Спрямо концесионната такса обаче пропуснатите ползи ще са за 2 221 001 383 лв.

При реалистичен сценарий – с нарастване на 5% средногодишно: първите 10 години и с константни приходи през следващите 25 години – разликата спрямо концесионните плащания ще е 787 998 617 лв. в полза на държавата. И то при акумулирани средства за изграждането на Терминал 3! При оптимистичен сценарий, очертаващ 10% растеж на печалбата през първите 10 г. на 35-годишния период, се очертават 5 171 998 617 лв. печалба за държавата спрямо концесионните плащания. С други думи, ще е най-добре кокошката да не бъде заклана за пилешкия бульон на концесионера, а да бъде оставена да снася още 35 години златни яйца за България. При некомпетентни управленци наистина „държавата исторически е доказала, че не е добър управленец“; при компетентни държавни мениджъри „държавата исторически е доказала, че е отличен управленец“! Наистина ли ГЕРБ-ОП не могат да намерят добри управленци на летище София? Или зад концесията наднича нечий финансов интерес, който не се е сбъднал, например чрез сделки с ЧЕЗ или „Нова Броудкастинг груп“.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (14)

  1. Излишна статия! – Добре подредени цифри и думи за да ни убедят във философията на автора. Аз бих казал изписани ГЛУПОСТИ……нищо от казаното не е вярно, а само объркващо непредубедения читател…….какъв стопанин е държавата вече, го видяхме. И в тази държава неравенството и корупцията е много по-голяма за което автора не говори…..

    1. прав си, а който още не знае какъв стопанин е държавата да погледне магарето на боко – захариева или другото – цачева и ще се убеди, че е така.

  2. Поредната високоинтелигентна статия на проф.Дуранкев.Винаги се намират нискоинтелигентни утрепки като божидар михайлов,които да мърморят злобно.Този доказан русофоб знае само да плюе и опровергава очевидната истина

    1. Bojidar е прав, защото е демократ. А ти си ЧЕРВЕН ЛАЙНАР…..

  3. Този измислен професор,комунистически агитатор, последовател на марксизма-ленинизма е седнал да ми приказва за ползата от държавната собственност.Абе алан коло този филм го гледахме 45 години.Как смееш да ме гледаш в очите и да ме лъжеш.Върви на майната си със твоите теории. Такива като теб почерниха жвота на 3-4 поколения.Виж през това време къде отидоха другите държави.Те отдавна са постигнали това за което ми говориш но по друг начин.

    1. Простащината ходи по хората. за щастие не е заразна.

      1. Да ти го начукам в некадърния ЧЕРВЕН ДИРНИК……..ТИ СИ ПРОЗД ДРЪВНИК…..

  4. Балкан, Кремиковци, Химко – фалираха, въпреки, а не заради приватизацията. Държавните предприятия произвеждаха скъп и слабо-качествен продукт. Съществуваха само благодарение на субсидии. Фалита им е заложен още в създаването – остарели руски технологии, ниска продуктивност, висока енергоемкост, скъп, морално остарял, не-продаваем извън соц-гетото продукт. В 3-тата по доказани запаси от петрол в света Социалистическа Венецуале държавата е 100% собствениек – резултат ри 1 млн.% годишна инфлация, 2 млн. боливара /$3-$4/ заплата./

    1. И ВЕНЕЦУЕЛА Е ЖЕРТВА НА КРАВАРСКИ ЗАГОВОР. ТЪП СОРОСОИДЕН ПЕДАЛ каза:

      ПРОСТАК. ПРОДУКТА НЕ МОЖЕ ДА ИМА МОРАЛ. САМО ТОВА КОЕТО СИ НАПИСАЛ И СТАВА ЯСНО ЧЕ СИ ПЪЛЕН ТЪПАК. МОРАЛ ИМАТ ХОРАТА. НАУЧИ КАКВО ОЗНАЧАВА ДУМАТА. НЕ ПОВТАРЯЙ КАТО ПАПАГАЛ НЕЩО КОЕТО НЕ ЗНАЕШ КАКВО Е.

    2. Удобно пропускаш да добавиш,че БГА „Балкан“имаше закупено паркомясто на „Хийтроу“.Като се бършеш с Химко и Кремиковци,е редно да включиш в примерите“ Кинтекс“ ,“Соди“ „Океански риболов“и Енергото пиле шарено! Мръсни, долни,гадни крадливи и лъжливи демократи!

      1. rosnaj, на мама ти в ЧЕРВЕНЯСАЛАТА ТУТКА

  5. Задължително е спешно да се предизвика професионално обсъждане от неучастващи в далаверата неутрални специалисти на самият Закон за концесиите и да се отговори на въпроса на какво основание правителство, което има само четиригодишен мандат предава за чуждо управление държавно общонародно имущество за 35 и повече години. Няма конституционна разпоредба в този смисъл, така, самият Закон за концесиите, правен под чужда диктовка е противоконституционен и е крайно време този факт да се прогласи официално.

  6. Наложително е професионално обсъждане от неутрални специалисти на самият Закон за концесиите за да се отговори на въпроса – на какво основание правителство, което има само четиригодишен мандат предава за чуждо управление държавно общонародно имущество за 35 и повече години. Няма конституционна разпоредба в този смисъл, така, самият Закон за концесиите, правен под чужда диктовка е противоконституционен и е крайно време този факт да се прогласи официално.

  7. На какво основание правителство, което има само четиригодишен мандат предава за чуждо управление държавно общонародно имущество за 35 и повече години? Няма конституционна разпоредба в този смисъл, така, самият Закон за концесиите, правен под чужда диктовка е противоконституционен и е крайно време този факт да се прогласи официално.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.