Ангел Грънчов от Прищина: Целта на Косово е второто място в групата

Косово показа зъби на България

На 23 март 2019 да почерпят

Бирената диета – радост за небцето Тя наистина е ефективна, но има строги правила

Петролни гиганги харчат стотици милиони за информация срещу глобалното затопляне

Гражданската авиация по света изпитва остър недостиг на пилоти

Тръмп отмени санкции срещу Северна Корея часове след налагането им

Германия арестува 11 души за подготовка на терористични нападения

Русия започва серийно производство на ракетите „Ангара“

Заличават 18 туроператора от националния регистър

Тръмп удари рамо на Нетаняху преди вота (обзор) САЩ може да признаят Голанските възвишения за израелски (ИНФОГРАФИКА)

България започна с хикс евроквалификациите, младок на крачка от мечтан дебют

Ердоган: Израел няма право да окупира Голанските възвишения

Копие на чудотворната икона Богородица Всецарица пристигна в София

Елиф от „Намери ме“ стана на 10 години Малката актриса Изабела Дамла Гювенилир е родена в Ню Йорк

Да си тръгне ли министър Каракачанов? Ставам, сдавам и се уволнявам, беше заявил самият той

Втори път за една година министърът на отбраната Красимир Каракачанов намеква за собственото си уволнение. И ако при първия може да се намери убедително обяснение, то при втория подкрепата или не на подобно поведение зависи от гледната точка. В началото на май той се зарече да подаде оставка, ако проектите за модернизация на армията не потръгнат. “Няма как да не тръгнат, ако това не стане, както се казва в казармата – ставам, сдавам и се уволнявам”, коментира Каракачанов.

Преди дни по друг повод имаше подобна закана. Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов щял да напусне правителството, ако ГЕРБ подкрепят позицията на ДПС по ромския въпрос. Ако и този път, каза той, партията на Борисов реши да приеме предложенията на ДПС, а не на ВМРО, както било срещу “радикалния ислям”, то да си търсела вариант и да управлява с тях.

Въпросът е “Накъде?” Да си тръгне ли Каракачанов от управлението или да стиска зъби, ако големият коалиционен партньор не му уважи концепцията? Точно тук се сблъскват гледните точки. Защото му с налага да воюва в две качества. Веднъж, като министър на отбраната и втори път, като лидер на партия. Това е стара слабост на коалиционните управления у нас. Обикновено възниква проблем, когато военният министър е и партиен лидер. Дава му се важен пост, за да се сключи определено споразумение. Налага му се, обаче, с едното око да гледа министерството, а с другото – партията. Но, това е друг въпрос. И други са го правили преди него.

Да се върнем на гледните точки. Ако се откаже от заканата си, веднага ще започнат коментари, че само и само, за да запази стола си на софийския адрес “Дякон Игнатий” №3, е изневерил на първоначалните си намерения. Сложил е в гардероба убежденията си, за което винаги може да намери мотиви с оглед на променената ситуация вътре в страната, сложните коалиционни отношения и рискът кормилото на държавата да бъде дадено на опозицията, в случая на БСП.

А ако все пак подаде оставка и седне на парламентарната скамейка, както направи колегата му Валери Симеонов? Тогава, сигурно ще има ръкопляскания. И забележете, както от ляво, така и от дясно, и от центъра. От БСП ще видят в това поредно клатене на правителството и нова възможност за предсрочни парламентарни избори. Десните, най-вече тези от тях, които са извън парламента, вече го критикуваха за договорите с Русия за ремонт и поддръжка на изтребителите МиГ-29. След това го хвалиха за избора на Ф-16, но първото не се забравя. Центърът в лицето на Веселин Марешки от Воля направо му иска всяка минута главата. И то без миг колебание.

Ще има, обаче друго тълкуване, което ще звучи повече като обвинение. Няма да са малко тези, които в решението на Красимир Каракачанов да абдикира от изпълнителната власт, ще видят бягство от отговорност. За какво става въпрос? След почти две години в Министерството на отбраната пред него се изправи стена от тежки въпроси. А ако не се справи?! Не е ли по-добре сега да се откаже? Виждали сме такива политически ходове включително на цели правителства. На първо място предстоят безпрецедентни за нас преговори с правителството на САЩ за закупуване на изтребители. Неизвестните, включително по негови признания, са много. Не може да не го притеснява прогнозата на президента, че влизаме във финансово приключение. Ако договорената цена не се окаже по джоба на българския данъкоплатец? Или парите за поддръжката на новите самолети? Ако изтребителите пристигнат далеч от гласувания в инвестиционния проект график и пилотите ни са се разочаровали, а други дори се уволнили? Ако не успеем със САЩ и се наложи да преговаряме с Швеция, което ще отложи с още няколко години модернизацията на бойната ни авиация? Кой ще е следващият, който би приел подобно наследство?

Тежките въпроси не опират само до самолетите. Все още обновяването на пехотата и флота с бойни машини и патрулни кораби е в сферата на положени усилия от експертите и очакване на политическото решение, което у нас, като вече стана ясно, е решаващото. Не само техниката е важна, разбира се. Тепърва предстои да се тестват взети решения за попълване на големия недостиг от военнослужещи в армията. И за задържане на наличните. Например, новата формула за изчисляване на военните заплати, според званието и длъжността. И попълването на някои пробойни, които се появиха в отделни структури, в резултат на нейното въвеждане. Или доколко високо огласеното 10-процентно увеличение на възнагражденията на военнослужещите ще има отзвук оттатък портала на казармата, за да привлече още защитници на Отечеството? Не изостанаха ли военните пак от темпа на вдигане заплатите на държавните служители и кой ще носи отговорност за това? Защото един войник започва с 900 лв., колкото е чистата заплата на хигиенистка в някои от хипермаркетите. Все проблеми, които могат да дадат основание подаването на оставка от министъра на отбраната да се тълкува и като бягство от тях. Макар че мотивите ще бъдат други. Слизането само заради тях от кораба, обаче, не може да създава друго впечатление.

 

Изборът е негов

След почти две години в Министерството на отбраната пред министър Каракачанов се изправи стена от тежки въпроси.

Ако е решил, ще го направи. Може пък това да е начин коалиционният партньор от ГЕРБ да се съобрази с позициите на Обединените патриоти и по скоро на ВМРО. В армията, обаче, се наредиха много започнати или очаквани дела, за чийто резултати някой трябва да носи отговорност. Все пак на този етап отговорът на въпроса “Да си тръгне ли министър Каракачанов?” зависи от гледната точка.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Самолетите са политически проблем. Би трябвало боко и цецо да му мислят … ако имат с какво де.
    А това, че тоя е и министър и политик е нормално и не трябва да е проблем за описаното в статията..

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.