Да станем пак нация космическа

 

Може да звучи налудничаво, но наистина е време България отново да обърне взор към Космоса. Скептиците ще кажат, че не е сега на дневен ред да се занимаваме с високи технологии и пращане на трети космонавт в орбита. Страната е на последно място по икономически показатели и доходи в Евросъюза. Повече от една трета от сънародниците ни живеят под чертата за елементарно оцеляване, имаме безработица, нисък икономически ръст, демографски проблеми, нереформирани съдебна система, образование и здравеопазване, бежански наплив, корупция, сътресения в управляващото мнозинство и т. н., и т. н. За какво ни е тогава да помпаме мускули и да мерим ръст с най-напредналите държави в света?

А трябва, защото имаме добри изходни позиции, които ако си траем, ще останат само в учебниците по история и в паметта на по-възрастните. Странно е защо никой от кандидат-президентите не включи Космоса в предизборните си послания. Това би украсило кампанията с положителни послания, с чувство за национална гордост и очертаване на перспективи, срещу които никой няма да възрази.

Ето, преди три дни Китай прати поредна пилотирана мисия в орбита, двама тайконавти (така се наричат на китайски) ще работят един месец на борда на малка космическа лаборатория, очаква се след 6-7 години Поднебесната империя да има своя обитаема станция. По това време  вече ще е приключила експлоатацията на Международната космическа станция. Днес по план би трябвало специална сонда на Европейската космическа агенция (ЕКА) да кацне на Марс. Между другото, на борда на кораба майка около Марс има български уред за измерване на радиацията - „Люлин“. Все по-усилено се работи и за пращане на хора на Червената планета, както и за възобновяване на програмите за усвояване на Луната.

Затова е правилно да попитаме - къде сме ние? Още през 70-те години на миналия век имаме участие в програмата „Интеркосмос“, пращали сме над 100 уреда и оборудване на безпилотни и пилотирани мисии около Земята. През 1981 г. са изстреляни два спътника с наша апаратура - „Интеркосмос България 1300“ и „Метеор-Природа“. През 1979 година е върховото ни постижение, ставаме шестата страна в света със свой космонавт - Георги Иванов. А през 1988 г. го последва Александър Александров. Българската академия на науките (БАН) и нейният Институт за космически изследвания и технологии има традиции, признати от колегите й по света. България е една от трите държави, които притежават ноу-хау да произвеждат т. нар. лиофилизирани храни, които се използват при пилотирани мисии в извънземието. Но въпреки всичко 25 години след промените останахме встрани от световната космическа наука и практика. Едва миналата година направихме стъпка към членство в ЕКА, станахме десетата страна, подписала споразумение, но само за коопериране. В ЕКА пълноправно членуват 22 държави и тя е третата космическа сила след САЩ и Русия. Ако Китай вече не я е изпреварил.

Ще кажете, че сме бедни, че нямаме пари. И така да е, но един туристически полет на човек до Международната космическа станция струва 20-30 милиона долара. За сведение - оградата по границата с Турция ще ни излезе над 150 милиона лева. Като това не е окончателното число. И въпросът е не да пращаме туристи, а да бъдем равноправен и уважаван партньор в усвояването на Космоса с целия капацитет на държавата и на българския бизнес в тази област. За да печелим от това.

Независимо от противопоставянето и новата студена война между САЩ и Русия, горе в Космоса те не се карат, а работят заедно. И биха имали чудесен съдружник в лицето на България.

Господа кандидат-президенти, включете и Космоса в посланията си!

 

 

Спечелихме 800 000 евро от ЕКА

Общо 5 проекта на стойност 800 000 евро е спечелила България в конкурса към Европейската космическа агенция. Четири от тях са спечелени от БАН и един от частна фирма. Като асоцииран член страната ни е платила 1,5 млн. евро членски внос. Основната цел на мисията „Екзо Марс“, на която лети и български уред, е да търси следи от живот на Марс. Ако бъде намерен метан, ще е в много малки количества и следващата стъпка ще е да се провери дали той има биологически или геологически произход. Също така ще се картографира съдържанието на подпочвения лед на Марс и ще се изследват радиационните условия с оглед да се оцени опасността за бъдещите пилотирани полети.

Коментари

Задължително поле