Пожар горя в бежански център на гръцкия остров Самос

Двама души са в болница след катастрофа на подбалканския път София – Бургас

„Фолксваген“ отлага решението за изграждане на завод в Турция заради операцията в Сирия

Мъж стреля с газов пистолет срещу свой съсед в Бургас

Д-р Ангел Кунчев: В момента няма грип у нас, епидемията се очаква в края на януари

70 станаха жертвите на тайфуна „Хагибис“

19-годишен моторист загина край Симитли

Изтича срокът за отпускане на еднократна помощ за първолаци

Повдигнаха обвинения на убиеца на трима българи в Чикаго Стрелецът писал заплашителни бележки, сочещи, че планира насилие

7 звезди, които мразят ролите, направили ги известни На Кейт Уинслет й се гади от песента на "Титаник"

САЩ наложиха санкции на Турция заради операцията в Сирия

Слънчево време днес, температурите стигат до 28 градуса

МВР: 10 души са задържани преди мача България – Англия

Двама машинисти ранени след жп инцидент в Каспичан

Да целуваш в абсурда Нона Йотова и Петър Антонов представят в „Сълза и смях” авторския спектакъл „Абсурдни времена”

Нона Йотова и Петър Антонов в сцена от спектакъла „Абсурдни времена”.

„Наяве ме целувай, не във стих…” – в любовна въртележка завъртат публиката Нона Йотова и Петър Антонов, които представиха на 5 февруари в театър „Сълза и смях” авторския си спектакъл „Абсурдни времена”, създаден по едноименната книга на Маргарита Петкова и Добромир Банев. Поетичният оригинал продължава да бъде хит сред почитателите на поезията вече няколко години, но интерпретацията на двамата актьори (които са и режисьори на спектакъла) пренася зрителя на едно съвсем друго, енергийно-емоционално ниво: в иронично-антагонистичния диалог на влюбените словото е визуализирано не само от ситуационното изиграване, но и облечено в музика, танц, мултимедия.

Така въздействието на поетичния текст се увеличава многократно. Заслужени са аплаузите за таланта да се пресъздаде тази амалгама от крайности: в привличането си персонажите стигат до взризове от скандали, но в тях извира такава интелектуална артистичност, която съперничи на Шекспировата поетична многопластовост. И сред житейските баналности, сред цигарен дим и ром, любовта царува – сутрин, обед и вечер, въображаемо и реално пътуване един към друг. Всичко това е ядрото на мизансцената в канавата на един желан, но виртуален живот. Да надникнем през прозорчето на „Абсурдни времена”:

Той:

Сред толкова метафори за дъжд,

за нежност, за безкрайност и за смисъл,

любовник съм ти, и поет, и мъж –

час – цяла вечност! – аз не бях ти писал.

Но ето ме сега. Задъхан. Смел.

Достатъчно обръгнал в редовете…

Сега да ме изправят за разстрел,

готов да си ида,

извинете!

Шест дни закърпвах стари празноти,

а вече ме боли от нови рани –

защо след Дебелянов точно ти

за гърлото със стихове ме хвана?!

Задъхано ти пиша. С моя стих

задъхваш се, излезеш ли от ритъм…

За римите пестени ми прости!

Добре дошла отново, Маргарита!

Тя:

Отрязах всеки път и всеки мост –

към миналото няма как да свърнеш.

В света ти влязох – неочакван гост –

и там останах. Вдигнах ли ти кръвното?

Не – летвата ти вдигнах. Ала ти

не само я прескочи – вдигна още.

От стихове кой пръв ще изтрещи?

Кой като лунатик ще броди нощем?

Да бродим заедно – с един фенер.

Все нейде непременно се намира

за двама стая – в психодиспансер.

Добре дошла съм ти там, Добромире!
Сред зрителите в залата беше и авторът Добромир Банев, а Маргарита Петкова обичайно светеше с отсътвието си, но не и с настроенията на непобедимата си женственост. Следващият спектакъл ще бъде игран на същата сцена на 21 март 2018 г.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.