Да целуваш в абсурда

Нона Йотова и Петър Антонов в сцена от спектакъла „Абсурдни времена”.

Нона Йотова и Петър Антонов представят в „Сълза и смях” авторския спектакъл „Абсурдни времена”

„Наяве ме целувай, не във стих...” – в любовна въртележка завъртат публиката Нона Йотова и Петър Антонов, които представиха на 5 февруари в театър „Сълза и смях” авторския си спектакъл „Абсурдни времена”, създаден по едноименната книга на Маргарита Петкова и Добромир Банев. Поетичният оригинал продължава да бъде хит сред почитателите на поезията вече няколко години, но интерпретацията на двамата актьори (които са и режисьори на спектакъла) пренася зрителя на едно съвсем друго, енергийно-емоционално ниво: в иронично-антагонистичния диалог на влюбените словото е визуализирано не само от ситуационното изиграване, но и облечено в музика, танц, мултимедия.

Така въздействието на поетичния текст се увеличава многократно. Заслужени са аплаузите за таланта да се пресъздаде тази амалгама от крайности: в привличането си персонажите стигат до взризове от скандали, но в тях извира такава интелектуална артистичност, която съперничи на Шекспировата поетична многопластовост. И сред житейските баналности, сред цигарен дим и ром, любовта царува – сутрин, обед и вечер, въображаемо и реално пътуване един към друг. Всичко това е ядрото на мизансцената в канавата на един желан, но виртуален живот. Да надникнем през прозорчето на „Абсурдни времена”:

Той:

Сред толкова метафори за дъжд,

за нежност, за безкрайност и за смисъл,

любовник съм ти, и поет, и мъж –

час – цяла вечност! – аз не бях ти писал.

Но ето ме сега. Задъхан. Смел.

Достатъчно обръгнал в редовете...

Сега да ме изправят за разстрел,

готов да си ида,

извинете!

Шест дни закърпвах стари празноти,

а вече ме боли от нови рани –

защо след Дебелянов точно ти

за гърлото със стихове ме хвана?!

Задъхано ти пиша. С моя стих

задъхваш се, излезеш ли от ритъм...

За римите пестени ми прости!

Добре дошла отново, Маргарита!

Тя:

Отрязах всеки път и всеки мост –

към миналото няма как да свърнеш.

В света ти влязох – неочакван гост –

и там останах. Вдигнах ли ти кръвното?

Не – летвата ти вдигнах. Ала ти

не само я прескочи – вдигна още.

От стихове кой пръв ще изтрещи?

Кой като лунатик ще броди нощем?

Да бродим заедно – с един фенер.

Все нейде непременно се намира

за двама стая – в психодиспансер.

Добре дошла съм ти там, Добромире!

Сред зрителите в залата беше и авторът Добромир Банев, а Маргарита Петкова обичайно светеше с отсътвието си, но не и с настроенията на непобедимата си женственост. Следващият спектакъл ще бъде игран на същата сцена на 21 март 2018 г.

Коментари

Задължително поле