Още преди два месеца издания прогнозираха, че докладчикът по делото Красимир Мазгалов ще отсъди в полза на Елисавета Панова
Тричленен състав на Софийския градски съд (СГС) – Силвана Гълъбова (председател), Красимир Мазгалов (докладчик) и Боряна Воденичарова (мл.съдия), очаквано е решил в полза на съпругата на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) – Елисавета Панова делото, което тя води срещу журналисти от изданията „Монитор“ и „Телеграф“ за публикации от 12 април 2017 г., в които се изнасят разкрития за нейно „криминално минало“, съобщи „Правен свят“.
По делото безспорно е установено, че „в автоматизираните информационни фондове на МВР“ „разполагат“ със следните данни за Елисавета Панова (към онзи момент Ганева-бел.ред.): „ЗАЯВИТЕЛСКИ МАТЕРИАЛ: ИЗВЪРШИТЕЛ/08-07-2004/14-07-2004. Регистриран в СДВР РУ 01 зм №043492 от 14.07.2004г. състояние: РАЗКРИТО. ДЕЯНИЕ: ЧЛ.325, АЛ.2 ХУЛИГАНСТВО – СЪПРОТИВА ОРГАН НА ВЛАСТТА. Получено в СДВР РУ 01 на 14-07-2004 в 11,00 часа. Образувано дознание на 14.07.2004. Срок за изпълнение 14-08-2004г. разкрито СДВР РУ 01 на 21.07.2004г.“ Въпреки това, тричленният съдебен състав отменя изцяло решението на първоинстанционния съд, като приема, че на Панова трябва да бъде изплатена сумата от общо 30 000 лв. „за претърпени неимуществени вреди от увреждане на професионалната й репутация и засягане на доброто име и честта й, вследствие от обидни и клеветнически твърдения“. Според СГС наличието на заявителски материал и присъствието на името на Елисавета Панова (Ганева) в официални справки на МВР цели 14 години след случая (документът от СДВР е от началото на 2018 г.) не е достатъчо основание да се твърди, че тя има „криминална регистрация“. Установено е, че самата прокурорска преписка е унищожена, но е запазен единствено отказът за образуване на досъдебно производство.
Съдиите Гълъбова, Мазгалов и Воденичарова обръщат специално внимание на показанията на приятелка на Елисавета Панова, с която двете се познавали от 20-години. По твърденията на свидетелката разкритията на медиите оказали силно въздействие върху Панова, която била „бледа, изтощена, плачеща, винаги с червени очи и сълзи, страдала от главоболие и безсъние, което водело до несправяне и липса на концентрация. Това състояние продължавало и досега. Имало рязка граница със състоянието на ищцата от преди публикациите, свидетелката я познавала като усмихната и коректна дама, а сега избягвала контакти с хора. Публикациите се отразили на здравословното и емоционално състояние на ищцата, не била поканена на голям форум в Германия, а преди това ходела всяка година на този форум. Отношението на други хора към ищцата рязко се променило, имало подмятания от съседи, обвинителни погледи на хората като към извършител на някакво престъпление“.
Свидетелските показания продължават с твърдения, които се оказва, че реалността отдавна е опровергала, като например това, че Панова „искала да предпази съпруга си от тези нападки, стараела се да бъде колкото е възможно по-силна, за да не се чувства виновна. Казвала, че вече не може да е журналист, което била нейната професия, името което е изградила с отношение и коректност. В момента била емоционално срината, бледа, непрекъснато плачела и с главоболие“. В последните две години, по повод конкретните публикации, както и такива в други медии, Елисавета Панова многократно и винаги избирателно е давала интервюта, в които е изтъквала устойчивостта на своя съпруг на атаки, както и е признавала, че макар и с намален тираж, продължава да издава вестника си. Нещо повече, няма публично изказване на Панова, в което тя да е пропуснала да отправи нападки по адрес на магистрати, политици, бизнесмени, журналисти и медии, основно заради това, че са опоненти на съпруга й или на икономическите и политически кръгове, които стоят зад него.
Отчетливо впечатление прави, че на множество места в съдебното решение, докладчикът Мазгалов се позовава на практиката на ВКС. Това е така, защото решението подлежи на обжалване пред върховната съдебна инстанция, но би било допустимо, само ако противоречи на практиката на върховния съд. Решението всъщност ще се вземе от съдии, чийто административен ръководител е самият съпруг на ищцата – Лозан Панов.
Това далеч не е единственият факт будещ сериозни въпроси за безпристрастността на съдебния състав взел страната на Елисавета Панова по делото. Председателят Гълъбова и докладчикът Мазгалов са декларирали членство в Съюза на съдиите в България (ССБ). Като Мазгалов дори е член на Управителния съвет на същата организация, която от близо 4 години работи в пълен синхрон с Лозан Панов, било то в качеството му на председател на ВКС и особено като председателстващ Съдийската колегия на ВСС. Това даде основание още преди месеци медии да прогнозират точно този изход от делото при разглеждането му от СГС. Не е ясно защо, ако не председателят на състава, то Мазгалов не си е направил отвод с оглед и на факта, че изборът му за член на ръководството на ССБ стана на Общо събрание, открито именно от Лозан Панов, с когото далеч не крият общите си политически пристрастия и прокарване на лобистки интереси в съдебната власт.
Единствено третият член на състава, който е младши съдия, поне към 2017 г. няма данни да е бил член на ССБ. Намирайки се на най-ниското стъпало в съдебната йерархия, кадровото развитие на съдия Воденичарова, поне в оставащите до края на мандата на Панов три години, зависи именно от председателстващия Съдийската колегия на ВСС.
Друг скандален момент в казуса е свързан с факта, че адвокат по делото на Елисавета Панова е защитникът Георги Атанасов, известен с политическите си пристрастия към партията на провалилия се като правосъден министър Христо Иванов. Атанасов е адвокат и на подсъдимия издател Иво Прокопиев, пред чийто медии Панова държи да говори, най-вече за да е сигурна, че въпросите към нея, няма да я поставят в неловка ситуация.
А в конкретния случай – въпросът е само един – още ли Елисавета и Лозан Панови смятат съдебните решения в България за „извращение с правото“ или такива са само тези, които не са им угодни и не са решени в тяхна полза…
Eлисавета Панова не отговори на телефонните обаждания на „Правен свят“.