На 23 август 2019 да почерпят

Микробус се преобърна край Разлог

Осъдиха родители, държали бебето си на веганска диета

Британска телевизия прави филм за Путин Разказва как той е променил света

Известни турски актьори изгряват на малкия екран

Макрон и Джонсън обсъдиха Споразумението за Брекзит в Париж

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 23 август 2019

24 домашни стопанства не са изпълнили предписанията срещу африканската чума по свинете

Арест за снимки под женски поли в Испания

„Елаците-Мед” чества две годишнини От 20 години те са в групата на “Геотехмин”

Няколко души загинаха от мълния при внезапна буря в Полша

България приема еврото най-рано през 2023 г.

Фандъкова проверява ремонта на Северен парк

В кожата на „Комисар Рекс” са влизали пет немски овчарки

Италия опитва да избегне избори Левицата постави пет условия за коалиция с „Пет звезди”

Два конгреса – една цел Идейното различие между ГЕРБ и БСП изглежда твърде преувеличено, важното е отношението към властта

Сякаш те отдавна играят танго, в което на водещите стъпки на едната отговарят ответните стъпки на другата

Не зная доколко този останал от миналото девиз говори нещо на днешните българи, затова ще поясня. В епохата преди 1989 г. най-важните за социалистическите страни събития бяха конгресите на конституционно обвързаните с властта комунистически партии. На тях се правеха подробни отчети за постигнатото през отминалия период и се чертаеха смели перспективи за бъдещето, в което съществуваха проблеми, но целта винаги беше светла. Конгресите се провеждаха в синхрон с централния източник на властта, тогава в Москва в лицето на КПСС. Затова най-голямата похвала за висшия форум на БКП беше той да се оприличи на съответния форум на КПСС. При тези правила на системата някой талантлив български пропагандатор, както тогава се наричаха сегашните PR-експерти, роди крилатата фраза: „Два конгреса – една цел“. Сиреч висшата оценка за нашия конгрес беше той

да върви в една линия с централния

Като всеки сполучлив израз и този надживя повода, времето и епохата, като стана символ на фалшивото показно единство.

Защо ли тази фраза от отдавна отминалата епоха ми дойде наум, докато гледах впечатляващите кадри от последния висш форум на партията ГЕРБ. При това, независимо че конгресът бе едва четвърти за партията, че беше организиран в новото публично пространство на Интер Еспо Център, а не в традиционния за подобни форуми НДК, че събитието дори не се наричаше конгрес, а Четвърто редовно отчетно-изборно делегатско събрание на ПП ГЕРБ, че бе използвана нова технология за светлинните ефекти и за краткия филм, посветен на триумфалната история на партията, че бе изцяло в синьо, че много приличаше на шоу благодарение и на неподражаемия стил на лидера, а не на скучните казионни говорилни от конгресите на БКП.

Откъде идва усещането за повторение, за това, че два конгреса могат да изглеждат като deja vu. Другият конгрес от това сравнение е проведеното месец по-рано заседание на 43-ия конгрес на основната опозиционна сила БСП. То бе издържано в традициите на предшественичката БКП в НДК, в традиционния червен цвят, макар и съобразено с новите реалности – тежкият президиум от предния план бе заменен от немногоброен и страничен, предназначен по-скоро да подкрепя конфликтната лидерка, отколкото да изтъква седящите там.

Както се вижда, разликите между двата висши форума са много, но въпреки това

усещането за нещо вече видяно и преживяно е силно

Моето обяснение за това е, че трябва да се вгледаме не във външния облик, а в същината. Тя е в неразривната връзка между двете партии, макар и изглеждащи като протагонисти – едната е основната управляваща и то от доста време насам, а другата е основната опозиционна, също от доста време насам. Сякаш те отдавна играят танго, в което на водещите стъпки на едната отговарят ответните стъпки на другата.

Действително, на откритите атаки на лидерката на БСП, изречени на 28 октомври на заседанието на конгреса на партията, ГЕРБ отговори моментално с извънредно заседание на Изпълнителната си комисия още на 29 октомври. А на сегашното делегатско събрание на ГЕРБ в центъра на вниманието отново бяха думите и действията на БСП. Като силно закъснял отговор на клетвата на лидерката Корнелия Нинова, че никога няма да приеме ухажването на ГЕРБ и предложенията за участие във властта, премиерът Бойко Борисов отговори с не по-малко категоричното, че ГЕРБ „категорично не желае да се коалира с БСП, не само днес, но и в бъдеще, защото има непреодолими различия“.

Но дали в действителност има толкова „непреодолими различия” между двете партии?

Ако погледнем формалното им минало, сякаш е така: едната е пряк наследник на БКП, която дори и когато си смени името на 3 април 1990 г. след вътрешнопартиен референдум, си остана със същия членски състав, докато ГЕРБ бе създаден първо като гражданско сдружение през март 2006 г., а на 3 декември същата година се трансформира в партия. Гражданският му произход е закодиран в наименованието: Граждани за европейско развитие на България, което не прилича на партийно. Но ние вече свикнахме с какви ли не странни партийни имена с общ знаменател България: „България без цензура“, „Презареди БГ“, „Демократи за силна България“, „Да България“. Същината на ГЕРБ обаче, сиреч членският състав и ръководните кадри, идваха не от граждански структури, а от незабравимата БКП. Така че тезата за „непреодолими различия“ може да се приеме само в светлината на непримиримата борба между бивши съпартийци.

Вярно е, че в идеологическо отношение ГЕРБ и БСП

стоят на противоположни позиции –

първата е консервативно дясна, а втората умерено лява. Но това е в рамките на доста неясното и често хлъзгаво европейско разграничение – ЕНП и ПЕС. Да, вярно, формално това са двете големи европейски партии, разположени вляво и вдясно, но от какво – от центъра. А те толкова са се сближили около този център, че се докосват. Това личи не само от повтарящите се основни положения в програмите им, но и от договореностите им в Европейския парламент при избора на ръководни органи, а и от големите коалиции (както се наричат дясно-левите правителства), които често правят. Германия е емблематична в това отношение, тъй като управлявалата доскоро голяма коалиция, която доведе до провал в изборите както ХДС-ХСС, така и ГСДП, има всички шансове да се възроди догодина. При това там нито християндемократите, нито социалдемократите са бивши комунисти. Така че и идейното различие между ГЕРБ и БСП изглежда твърде преувеличено.

Всъщност онова, което наистина разделя и противопоставя ГЕРБ и БСП, е властта – едната е там, а другата не е. Затова и основната линия на разграничение е по това кой и как управлява. За БСП най-после стана ясно, че влизането във властта не може да стане през задната врата, сиреч чрез инкорпорирането на отделни кадри в управлението на ГЕРБ, затова линията за отхвърляне на коалицията изглежда обоснована. Ако искаш да бъдеш алтернатива, не може тайно да сътрудничиш на опонента си (виж съдбата на ГСДП).

По-трудно е логично да се обясни заклинанието на ГЕРБ, че никога няма да се коалира с БСП. Мога да предположа, че е

проговорило честолюбието на безспорния лидер

почувствал се обиден от черната неблагодарност на Нинова. Но има и по-смислено обяснение. Неслучайно ГЕРБ залагат все по-ясно на синия цвят. След като прикоткаха, използваха и изхвърлиха „сините“, те вече се чувстват истинските представители на десницата. Но в дългите години на прехода никой не е очаквал СДС да се коалира с БСП, докато при ГЕРБ това изглежда някак естествено. Това трябва да се промени, за да може ГЕРБ окончателно да скъса с червения си произход и да се намести легитимно на освободеното от „сините“ място. Сиреч, трябва да си откъсне „опашката“, като заяви непримиримост към легитимния наследник на БКП.

И накрая, коя е единната цел? Ами, властта. Това е общото между двата конгреса, проведени един след друг. Затова на тях по-малко се говореше за конкретни идеи за настоящо или бъдещо управление и много повече за властта.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (12)

  1. За всяка демократична партия, отношението е „влаост на всяка цена“… обратните твърдения са на лузърите без никакъв шанс.

    1. А туй откъде беше: „Вся власть Советам“. А троле? Кой е лузъра в случая ? А твоя бог Путин колко от властта е дал на други? Ако не беше толкова жалък щеше да си просто смешен.

      1. Не знам кой е лузър, но троленето ти, откъдето и да го погледнеш, е олихофренско.
        Путин пак ли си е играл с дyпенцето ти?

  2. Бордата за власт е нормална цел на всяка политическа общност. Делението на ляво и дясно
    е изкуствено. Начена за постигането на тази цел е
    различен. Тъй нареченото ляво разчита на Путин за
    за овладяването на властта . Лявото е готово да
    слугува на Путин ида забрави , че има и национални
    Интереси. Интересите на руския империализъм са
    ни известни. Дясното се надява на EU . Интересите
    на EU към България са мъгляви . Никой от борещите
    се за власт не поставя условието “Bulgaria first”

    1. Абсолютни глупости! На конгреса, който сама спретна, Нинова безпрекословно е отхвърлила искането на русофилското крило в БСП за отмяна на санкцийте. То разбира се не може да ги иотмени, но Ниова е отхвърлила дори този финт, който би зарадвал електората. Но в елита на БСП русофилите са по-малко и по-слаби от атлантиците. Интригите на Решетников дойдоха дюшеш за Нинова за пред електората, който е изцяло русофилски. Но по същество, коя е тази майка, която ще пренебрегне интересите на детето си, заради електората? Такава просто няма.

      1. И за какви национални интереси може да става дума? Част от джихадистит, Саудитска Арабия сега прехвърля в Египет, където те първо християните ще избият. Борисов и антуража, за всеки е ясно, щом и царя е тръгнал, отива в СА за да опита да продаде БГ оръжие и боеприпаси. Няма никой в кочината, който да го е еня нито за националните, нито за християнските, нито за каквито и да е ценности, освен единствената ценност ВЛАСТТА.

  3. Дениса, я кажете нещо за спасението на българските евреи от Червената армия и за произхода на кирилицата!

    1. Достатъчно е да ти се напомни, че си олихофрен.

      1. Достатъчно е да ти се напомни, че си неграмотен руски трол.

        1. Руски трол е баща ти. И олихофрен… а ти си го надминал.

  4. Денисова ,защо някой трябва да се грижи за сонкциите към Русия. Путин непрекъснато
    тръби колко много с богати, какво съвършено
    оръжие има..Нинова не е толкова глупава като президентс ,
    който на поляците предложи да му помгнат за
    Премахване на санкциите . Страшен гаф , но той
    искаше да благодари на Путин. Той нещасникът
    помогна на българския народ като покани най не
    взрачния американски политик Клинтън да посети
    България. Такива му са възможностите. А Нинова
    Тя си върти дупето навсякъде. Не се знае от къде изскочи нещо.

  5. Тази московска креатура винаги услужливо забравя, че у БСП няма нищо социалистическо. Нито в състава на ръководството й, нито в политиката й. Във всяка нормална държава социалистическа партия, ръководена от милионери и гласувала плосък данък в полза на същите тези милионери, щеше да е изчезнала от политическата сцена. Така че близостта с ГЕРБ е липсата на ляво.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.