Достойни кандидати сме за рекордите на Гинес по броя на мозъчните инсулти и сърдечните инфаркти

Ние живеем под ударите на тежка демографска и екологична криза 

През 2022 година установяват наднормено тегло при 32% от момичетата и 29% от момчетата

С навлизането на науката и високо ефективни технологии във всички сфери на човешката дейност, бяха създадени мощни източници на енергия, висок темп на общественото производство и комуникациите. Успоредно с това - предпоставки за глобален екологичен кризис, нарастващо психическо напрежение и хронична хиподинамия (намалена двигателна активност), която постепенно се превръща в тревожен проблем за съвременното общество.

Тя е резултат от противоречието, което възниква между „генетичната памет“ на организма, чийто нервно-хуморални адаптационни механизми са изключително стабилни и стресовите фактори на средата. Тази „соматоментална“ дизхармония в съчетание с неконтролираното хранене, консумацията на алкохол и тютюнопушенето, както и с някои, екологични и стресови фактори на средата, са в основата в най-разпространените болести на цивилизацията: сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания, хипертонията, психическите разстройства, пораженията върху опорно-двигателния апарат и много други. За решаването на този глобален за човечеството проблем е необходима качествена преоценка на исторически формиралите се представи за начина на живот като социологическо понятие.

Известно е, че ние живеем под ударите на тежка демографска и екологична криза в съчетание с дълбоко вкоренени навици и представи за социално благополучие, типични за ориенталския манталитет. В резултат на това сме достойни кандидати за рекордите на Гинес по броя на мозъчните инсулти и сърдечните инфаркти, влошените основни параметри на физическото развитие и дееспособността, високата смъртност у населението, загубените работни дни по болест и т. н.

Изключително тревожни са някой данни за морфо-функционалния статус на младото поколение. Проучване сред подрастващи от 7-9 години в България, Холандия, Белгия, Португалия, Румъния, Франция и Гърция, показва, че нашите деца са на последно място по физическа активност и прекарват повече време от своите връстници пред компютрите и електронните устройства.

Резултати от друго изследване у нас, през 2022 година установяват наднормено тегло при 32% от момичетата и 29% от момчета. Увеличават се деформациите на опорно-двигателния апарат. Този „апокалипсис“ в нашия роден дом е в следствие от ниската здравна култура на голяма част от обществото.

Според Световната здравна организация (СЗО) моделът „Здравословен начин на живот“ съдържа четири основни компонента: системна двигателна активност (минимум 3 пъти седмично по 1 - 1.30 ч.); балансиран хранителен режим (борба с излишните килограми); борба с тютюнопушенето и алкохола! 

За съжаление безхаберието все още доминира над здравия разум за водене на здравословен начин на живот, като модел на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само като липса на болестно състояние.

Целеви изследвания на ЮНЕСКО, СИЕПС и научни институти доказват, че разходите за физическото възпитание и спорта, както и за други двигателни дейности имат изключително социално-икономическа възвръщаемост за обществото. Доказано е също така, че едно от най-ефективните средства за борба с наркоманията, проституцията, престъпността и други социални деформации са организираните спортни занимания в детската и в юношеската възраст.

За стратегическите цели на тази политика са изградени активно функциониращи органи на държавата, обществени организации, фондации за подпомагане на спорта и на други форми на активно участие на хората в системни двигателни дейности. По този показател водещи в Европа са: Финландия - 82%; Белгия - 77%; Швейцария - 74%; Франция - 74%; Австрия - 70%; Великобритания - 65% и т. н.

За съжаление у нас не е проведено нито едно представително институционално социологическо проучване за обхвата на системно занимаващи се с физически упражнения, спорт и други форми на двигателна активност. Липсва статистически достоверна информация за социално-икономическата и здравната ефективност от тези дейности, съпоставима с оценъчните критерий и стандарти на Съвета на Европа. Проблемът остава открит!

„Здравето е хонорар на мъдрите.“ (П. Беранже ). Двигателната активност и здравословния начин на живот са част от мъдростта.

Визитка
Проф. Цветан Желязков, ДПН е роден на 24.12.1930 година. Дългогодишен ръководител на катедра “Теория на спорта” в НСА “Васил Левски”. Бивш член на SIEPS - Съвет за физическо възпитание и спорт към ЮНЕСКО. Личност на 2004 г. на American Biographical Institute. Заслужил професор на факултета по кинезиология към Загребския университет.