ДДС склони глава за добро

Данъчното бреме трябва да се облекчава и това е задължение на финансовия министър

Премиерът Борисов направи съществена промяна в посоката на данъчната политика на страната, след като договори с представители на ресторантьорския бранш да намали ставката на ДДС, която те плащат към фиска, от 20 на 9%. Тази промяна има два параметъра, като първият изисква да подкрепим една такова решение, а вторият да предупредим за възможни опасности, които ще е важно да се избегнат професионално, особено в ситуация на настъпила тежка икономическа рецесия.

Генералната положителна промяна, която намаляването на ДДС може да обозначава, е прекъсването на дългогодишната политика на правителството за постепенно периферно увеличение на данъчните ставки. Вече повече от десет години наблюдаваме фискален подход на оставяне основни налози като плоския данък и ДДС на същото ниво, докато с всеки нов бюджет се въвеждат други увеличения. Те са или директно в ставките на пенсионни и здравни осигуровки (2009, 2017 и 2018 г.), в размера на акцизите (през повечето години от периода) в местните данъци (2016, 2017, 2018 и 2020 г.), или в изцяло в нови тежести като данък лихва, данък върху застрахователните премии и общинския данък върху таксиметровите превози. Имаше и дори по-заобиколни подходи, като увеличения в максималния осигурителен доход или през увеличение на минималните осигурителни прагове. Видяха се и увеличения в таксите, които плащат гражданите за различни услуги, предоставяни от държавата или общината. Някои, от които, като винетките, все още причиняват главоболие и са обвити в неясноти.

Ако обещанието на Бойко Борисов остане в сила, можем да смятаме, че станалата закон философия на финансовото министерство против облекчаване на данъчната тежест вече е приключила. При това в много подходящ момент, защото при кризата, която наблюдаваме от март месец тази година, особено изпъква една съществена разлика с всички останали корекции от последните 20 години. А именно, че тя започна с рязък шок върху предлагането - спират производства, международен транспорт и пътникопоток, бизнеси са принудени за ден да затворят. При такъв тип криза особено подходящи са т. нар. „мерки от страна на предлагането“, каквито препоръчахме от ЕКИП още в първите дни от стъпването на пандемията в България. Макар и намаляването и диференциирането на ДДС да не беше в нашия списък, отново става въпрос за такава антициклична мярка за стимул.

Така стигаме и до втория параметър на решението за намаляване на ресторантьорското ДДС. А именно, че с една такава промяна се отваря дупка в хазната от около 150 млн. лв. (според изчисления на правителството), при това в най-голямото u приходно перо. Още повече, притесненията са, че щом един стопански сектор получава подобно облекчение, много скоро ще се появят и други, на които също би било трудно да се откаже. Следователно, ако този политически процес бъде изпуснат, можем да се окажем с дестабилизирани държавни финанси и то в най-неподходящия момент. И както помним, а и видяхме от изказвания на политици в последните дни, вече доста се е поспорило за по-ниско ДДС при храни, лекарства, детски стоки, книги и др. Притеснения от този род са напълно на място и неслучайно беше казано, че кабинетът поема определен политически риск. Такъв риск, обаче, може да се менажира и точно там е ролята на един финансов министър.

Редно е държавата да бъде солидарна със своите граждани, и като тях да започне една мащабна програма за съкращаване на ненужни разходи. Печатната страница не ни позволява да се разпрострем по този въпрос, но е добре известно, че администрацията и политиците не само преразходват, но и често пилеят средства, които в момента са жизнено необходими и на граждани, и на бизнеси, попаднали в тежка ситуация. Може да се поиска дори помощ от външни експерти и икономисти, които да дадат рамо на правителството за необходимото стягане на колана и пренасочване на разходи, като изготви списък за оптимизация. Известни са ми няколко екипа, които сме в готовност за такова нещо, напълно безвъзмездно. Подобна стъпка би могла да позволи дори допълнителни данъчни облекчения и със сигурност би туширало страховете за изпускане на контрол. Принципът е намаляваш данъци, махаш ненужни разходи.

Другият начин за париране на страховете се свежда до по-добро управление на процесите от страна на Министерство на финансите и дори БНБ. Ние влизаме в тази криза с отлична фискална позиция, с нисък дълг, с бюджет, който произвежда излишъци в последните години, със стабилна парична система и най-големите резерви на БНБ в историята на банката.

За съжаление наблюдавахме непрофесионален подход към същите тези излишъци, изхарчени извън правилната процедура. Видяхме и няколко хазартни хода в последните месеци, като отварянето на суап линия с ЕЦБ, която даде грешни сигнали на инвеститорите и доведе до увеличаване цената на лихвите по българските държавни ценни книжа. Тази беше и причината за провалената емисия на дълг от миналия месец на стойност от 200 млн. лв. Да не говорим за прибързаното желание за влизане еврозоната и кандидатстване за ERM II, точно в средата на най-тежката криза от последните 100 години, когато валутният съюз се тресе от проблеми.

 

Набор от антициклични мерки

Ако към добрите начални параметри бяха прибавени набор от антициклични мерки от страна на предлагането като увеличение на прага за регистрация по ДДС до поне 100 000 лв., сваляне на общата ставка на 15%, различни форми на данъчна ваканция, премахване на корпоративния данък, може би нямаше да се стига до въпроса за диференциация на данък общ доход. Предприемачи и работещи българи имат нужда от глътка въздух, те ще си я поискат, стихийно или по план, и не може просто да им бъде отказано или да бъдат игнорирани.

Коментари

Задължително поле