След ерата “Йордан Йовчев” и 4-годишна пауза страната ни отново ще има гимнастик на олимпийски игри. Едва на 19 години Дейвид Хъдълстоун успя да спечели квота за Токио 2020 при дебют си на световното в Щутгарт този месец. Историята му е интригуваща и логично попадна във фокуса на медиите. Роден е в Хага, неговата майка е българка, а баща му - американец. Любовта към спорта обаче го кара да остави семейството си отвъд Океана и да се установи трайно у нас, където често тренира под зоркия поглед на самия Йовчев. И вече е сбъднал една от мечтите си - олимпиада. А сега гледа към следващата - да попадне сред финалистите в Токио 2020.

С гимнастиката се чувствам като дете в магазин - доверява Дейвид Хъдълстоун. - Всичко ми харесва, изпитвам голямо удовлетворение от самата игра. Дори и да съм нервен или да имам някакъв друг проблем, отивам в залата и там всичко забравям...

В началото не е така. Когато започва да се занимава с този спорт, пролива доста сълзи. Изобщо не му харесва, а и тогава се забавлява със скейтборд на Каймановите острови, където семейството живее 10 години и има собствен бизнес. Майката Гергана обаче е бивша лекоатлетка и вижда в момчето талант за гимнастиката. “Още като много малък тя ме натискаше да правя шпагати, да се разпъвам, за да придобия гъвкавост - разказва Дейвид. - А хората около мен все ме съжаляваха, че се измъчвам.”

Заради него семейството се връща в Щатите. Там обаче не случва на треньори. Момчето попада на двойка руснаци, като единият има проблеми с алкохола. Но и за този период от живота си Дейвид не съжалява, тъй като специално от Владимир Артьомов, четирикратен олимпийски шампион, се научава на елегантност и на стил на игра.

Тогава майката решава да изпрати момчето в България. И чрез приятели се свързва с Дамян Игнатов, който вече 12 години го подготвя. “За мен той е като втори баща - признава младият талант. - Научи ме на всичко в гимнастиката, но и се грижеше за мен, възпитаваше ме, тъй като бях далеч от семейството си. Постепенно заобичах гимнастиката. Голяма мотивация бе първият ми златен медал, спечелен на републиканското. Освен това в залата срещах моите идоли Йордан Йовчев и Красимир Дунев. Бях запленен и от играта на японеца Кохей Учимура, който е четирикратен световен шампион. Това ми даваше стимул да работя много за да стана един ден като тях.”

Дебютът му на международния подиум е на европейското в София през 2014-а, когато е едва 13-годишен и е сред най-малките участници. Нарежда се 12-ти в многобоя, а на два от уредите - кон с гривни и успоредка е пети. След шампионата обаче пролива доста сълзи, че е останал на крачка от отличията. “Състезавах се с момчета, които бяха по-големи от мен с четири години - казва националът. - Някои от тях бяха шампиони от големи първенства и останаха след мен. В първия момент не вярвах, че мога да постигна подобен успех, но няма нищо невъзможно.”

След финалите шефът на техническата комисия Стив Бъчер (САЩ) е впечатлен от играта на българина и слиза лично да поздрави таланта.

А през 2018-а на семинар в Италия, на който сред лекторите е и легендарния Йордан Йовчев, младият ни талант е избиран да представя различни техники заради прецизното си изпълнение. Същата година обаче получава тежка травма на лагер с националите на Русия в Москва - къса бедрен мускул, докато играе съчетанието си на халки. Контузията го вади за една година от спорта. Но в този труден момент близо до него е приятелката му Ерика Зафирова. Тя е звезда в националния ни ансамбъл по художествена гимнастика и също има квота за олимпиадата. Двамата са заедно вече година и половина. Имат сходни спортове и си помагат един на друг със съвети. Ерика дори пътува с половинката си за световно в Щутгарт и го подкрепя от трибуните. “Беше с мен не само физически, но и духом - казва гимнастикът. - След всеки изигран уред се поглеждахме. Тя ми изпращаше целувки, а аз є отвръщах със сърца. Бяха много красиви моменти. Заедно да бъдем на олимпиада - това ще е сбъдната мечта! Но ще ви призная нещо - още не мога да кажа кой е по-големият ми фен - Ерика или майка ми. Може би и двете...”.

На мондиала Дейвид се състезава с травма, но във важните моменти загърбва болките и изиграва шестте си уреда без грешка. Заради световното и голямата цел да вземе квота, гимнастикът временно прекъсва 12-и клас в САЩ, който ще поднови след олимпиадата. Той учи дистанционно, а като по-малък изкарва от 3 до 7 клас в българско училище.

“В България се чувствам по-добре отколкото в Щатите - признава момчето. - На сърце ми е, по-спокойно ми е. Тежи ми единствено, че съм далеч от семейството си. Но пък в България е сестра ми Веселина, която е на 24 години. Виждаме се рядко, защото тя учи медицина и е доста натоварена. Но когато може, винаги идва в залата да ме подкрепя.”

Дейвид има и по-малък брат Матей, на 11 години, който също се е ориентирал към спорта. Избрал е нещо съвсем различно от гимнастиката, но не и по-леко - маратонското бягане.

За разлика от немалко българи, които след година-две престой в чужбина, вече демонстрират, че са забравили родния си език, той не говори с акцент. Много му помага и това, че е учил у нас. Разкрива, че вкъщи само с баща си общува на английски.

За съжаление ваканцията за Дейвид ще трае само месец, който той ще прекара в Щатите. А след това отново ще се върне у нас, за да се подготвя за среща с голямата си мечта - олимпийски финал в Токио 2020. Реалист е. Медалът вероятно ще дойде за следващите игри.

Иска да стане пилот или режисьор

Дейвид признава, че има разностранни интереси. Мечтае след време да се реализира в киното, като режисьор. Или пък да стане пилот. Влече го и правенето на клипове. Обича също и бързите коли. А иначе в свободното си време прекарва с приятели и с любимата си Ерика. Талантът обаче признава, че успехът на световното е благодарение и на неговия съотборник Йордан Александров. “Постоянно имаше конкуренция между нас - казва Хъдълстоун. - Възхищавам му се като гимнастик, като характер и човек.”

За него

Хвърля се да прави всичко

Изобщо не сме далеч от световния елит. Дейвид е от гимнастиците, които се хвърлят да правят всичко. Иска постоянно да усложнява съчетанията си. Но понякога се налага да намалиш трудността, за да не допускаш грешки, които да ти костват оценката. Друг път е добре да надграждаш. Трябва му време. Иначе на световното той имаше уникален ден и се радвам, че успя. Гимнастиката е борба със самия себе си. Три години страдаше от контузии, но успя да се върне във форма. И го направи в най-важния момент. Хубавото е, че се вслушва. Целият екип решава кой елемент да включим и кой не, така че Дейвид да се представи в най-добрата светлина на състезание. Не е невъзможно на олимпиадата да влезе и на два финала на уредите. Пожелавам му го от сърце.

Йордан Йовчев, носител на 4 олимпийски медала

Той живее с този спорт

Освен че е един невероятен талант, Дейвид има и изключителен стил на игра. И именно този стил много се харесва и на публиката, и на съдиите. Доста е упорит и амбициозен. Има и спортна злоба, която му помага изключително много. Той живее с този спорт. С него много си говорим. И се радвам, че съм му помогнал да се изгради донякъде като гимнастик. На олимпадата ще му е по-лесно, защото и състезателите там ще са по-малко. Смятам, че тепърва ще ни радва с успехите си.

Красимир Дунев, президент на БФ Гимнастика, олимпийски вицешамион

Роден е да бъде гимнастик

Развива се светкавично и много бързо усвоява нови неща. Роден е да бъде гимнастик. Когато го видях за първи път, не впечатляваше с особени умения, беше много малък. Но имаше невероятно желание веднага да направи някой елемент. Много е упорит, работлив и усърден. Смятам, че ще е изключителен успех да влезе сред най-добрите 24 състезатели във финала на многобой на олимпиадата. Ще му е рано да вземе медал в Токио, но ако се развива така бързо и комплексно, го чака бляскаво бъдеще...

Дамян Игнатов, личен треньор