Демонът на руската революция е Троцки

Водачите на революцията са внесени отвън, повечето не са и руснаци

Февруарският либерален преврат през 1917 г. събаря монархията в Русия, ускорено разлага армията, попилява полицията и тайните служби, отприщва анархията и престъпността, но не успява да формира само Временно правителство. Човекът на Лондон масонът Александър Керенски е главната действаща фигура до октомври. Под негово ръководство е разрушен до основи държавният механизъм, огромната империя е потопена в хаос.

Революционните преврати през ХХ в. и началото на този – карамфилени, нежни, кадифени, розови, оранжеви, пролетни и пр. - довеждат до подобни резултати. Защото са организирани за целта по същия модел и подтикнати от сродни външни фактори. Не срещнат ли решителен отпор вътре, дори със слаби сили превратаджиите успяват да вземат властта и да я обърнат срещу държавата и населението.

Има и други бунтове с революционен заряд в Европа. През 1917 г. във Франция такъв е потушен в зародиш, за няколко месеца военно-полевите съдилища чрез масови разстрели въвеждат ред в армията. През есента в Германия надигналата се антивоенна вълна на фронта завършва със съд и каторга за виновните. Създадена е комунистическа партия. Бунтове има в Берлин, в Бремен и в Бавария са обявени съветски социалистически републики.

Омразата към марксизма и болшевизма в Мюнхен взима огромни размери. Роля тук има и обстоятелството, че всичките ръководители на баварските комунисти, начело с дошлите от Съветска Русия Левин и Леви, са евреи. Първо в следреволюционния Мюнхен намира подходяща почва крайнодясната идеология, тук започва политическата си кариера Адолф Хитлер. Евреите иначе са малко, казва Чърчил, но защо ли във всеки даден момент и на всяко дадено място винаги са повече, отколкото е нужно. Той ли не знае!

Много още са аналогиите с руските събития в началото на века, важна причина за това е организирането им от един център – Лондон. Общ белег е и базирането на професионалните революционери – Лондон, Женева, Виена. С една важна разлика. Във Франция и Германия властовите елити са единни, затова внесените отвън бунтове са разгромени. В Русия не са и империята рухва отвътре. Германската е разрушена отвън, главно по тази причина в новата Германия надделява националистическата тенденция.

В Русия поради предателството на либералите и неизбежната загуба на обществена подкрепа идва времето на болшевиките. Водачите им с малки изключения са внесени отвън, повечето не са и руснаци. Ако Владимир Улянов-Ленин е Вождът на социалистическата революция, то Лейба Давидович Бронщейн-Троцки е нейният Демон.

Роден е на 7 ноември 1879 г. в днешна Украйна в семейстовото на богати евреи. На същата дата 38 г. по-късно той ръководи болшевишкия преврат в Петербург. В училището в Одеса е отличник, но избира кариерата на професионалния революционер. Участва в марксистки кръжоци и съюзи, води нелегална пропаганда сред работници. На 19-годишна възраст е арестуван, осъден на две години затвор и четири заселване в Сибир.

Там се жени, самообразова, пише десетки статии, влиза във връзка с видни революционери. Оценяват таланта му, организират бягство с фалшив паспорт, за който използва името Троцки – така се е казвал началникът на Одеския затвор. През Виена го докарват в Лондон, където се среща с Ленин, който именно там е написал програмната си книга “Какво да се прави?”. Предвидено е заедно да го правят. Впечатлява “старците” революционери с публицистично перо и ораторски способности, но отношението към него е нееднозначно. В Англия и в Русия ту горещо подкрепя Ленин, за което го наричат “ленинската тояга”, ту го критикува.

През 1904 г. Троцки пише книгата “Нашите политически задачи”, в която остро се нахвърля на Ленин. Явен опит да изземе ръководната роля в революционното движение, ще има и други. Вероятно с това е станал интересен на идеолога на “перманентната революция” Александър Парвус, всъщност Израил Гелфанд, Той ловко се сближава не само с него, но и с повечето професионални революционери и реформаторски организации в Германската, Руската и Османската империи – и трите обекти за подриване на Великобритания.

Кралското разузнаване провежда серия блестящи, макар останали незабележими тогава дипломатически и разузнавателни операции срещу тях. В резултат успяват да вкарат Османската в съюз с Германската срещу Руската, да ги отслабят максимално във взаимната касапница, накрая и да ги ликвидират. Така с по-малко от стохилядна войска през войната може да се победят многомилионни армии. А който се гаври с тайните си служби, ще гледа отчаяно как някакви случайници служат на чуждите като външни министри.

През 1905 г. избухва първата руска революция, Троцки бърза за Петербург да прокарва сред пролетариата перманентната, но скоро е принуден да бяга във Виена. Там се задържа, издава нелегалния вестник “Правда”, в който развива интернационалистическите си схващания, както и идеята за световната революция. Запознава се със знаменития психиатър Зигмунд Фройд, общува и с “Психологическото общество”. По-късно споделя, че цели осем години се е занимавал с психоанализа лично с него.

Лекувал се е или се е обучавал? Вероятно и двете. Съратникът му Шолом Зив споделя, че от малък е получавал някакви припадъци, наследени от майка му, предположително епилептични. Предвид демонстративното поведение и егоцентризъм, повишената внушаемост, ангажираността с външния вид и прелъстителния нрав по-скоро може да мислим за хистерични пристъпи. Фройд е наблягал на “златните невропати” - богаташи с хистерична невроза.

През Балканската война Троцки е в София, ходи и в зоните на бойните действия, пише серия статии. Май е първият, който обявява идеята за Балканска федерация с призива “Балканите – на балканските народи!”. През 1914 г. в издига лозунг за създаване на Съединени Европейски Щати. Глобалист! През 1917 преди да поеме от Америка за Русия призовава американците да “смъкнат проклетото капиталистическо правителство”.

Троцки споделя, че съзнателно и системно се готви за ролята на Вожда на световната революция. А тази роля според него изисква да изтреби в себе си човешкото, за да може да преведе в Светлото бъдеще каквито хора останат след страшните разрушения и кръвопролития по пътя към него. И успява. Благодарение на вродените си качества и продължителната подготовка се превръща в “истински дявол, в разрушителна сила”, пише Чърчил.

Пак той: “Като раков тумор той расте, разкъсва, убива, подчинявайки се на своята природа... с хладния ум на Макиавели и жестокостта на Джак Изкормвача... Военните през 1822 г. лесно биха го обявили за диктатор, ако не е едно фатално обстоятелство – той е евреин”. Същото още през пролетта на 1918 г. му казва в очите Сталин: “Искаш да изместиш Ленин, да станеш вожд, но си евреин, в Русия не може.”

Троцки обаче нито за миг не се е съмнявал, че върховната власт му се полага поради неговата гениалност и незаменимост, както и поради водещата му роля в болшевишкия преврат. Тя не се оспорва, Сталин пише: “Цялата работа по практическата организация на въстанието стана под прякото ръководство на др. Троцки”. Признават го и другите водачи, но заради надменността му едва го понасят. Ленин го нарича “бонапартист” и “политическа проститутка”.

Троцки е идеологът на масовия терор и военния комунизъм, на трудовите армии и милитаризацията на икономиката. Той е организаторът на Червената армия и първият й главнокомандващ с непреклонна воля, невъзпирана от съображения за хуманност, с ненаситно честолюбие и безгранична самоувереност. Въвежда военна дисциплина с драконовски мерки, включително и децимация – убиване на един от всеки десет дезертьори.

Съчетава това поведение с театрални сцени и пламенни ораторски изпълнения, често е на предните линии, едни-два пъти лично води бойците в атака. Бурната му дейност неизбежно му създава нови врагове, постепенно го изтласкват от ключовите позиции във властта. Времето на фанатиците и идеолозите отминава, комунистите по убеждение се изтласкват от комунистите по название.

Идеята за световната революция отпада, Троцки само се пречка на новия курс. През 1929-а е изгонен от СССР, през 1940-а е убит. Но троцкизмът е актуален в САЩ и Западна Европа, във вид на либерална, световната революция пак напира.

Коментари

Задължително поле