Борисов: Партиите ще върнат парите, които са надвзели повече със субсидии

„Не подкрепям никого“ – седма „сила“ на евроизборите 58 301 са задраскали празното квадратче

Двама души са били ранени при стрелба в училище в Полша

Екстрадират във Франция нашенец, осъден на 3 години затвор

ГЕРБ печели евровота в селата БСП води само в малките градове

Ралица Паскалева кръсти сина си Максим в Йерусалим

Премиерът Борисов: Доволен съм от изборите, щом победихме при прякото участие на президента срещу нас

ЦИК на базата на 95,20% обработени протоколи: ГЕРБ – 30,94%, БСП – 24,24%

БСП е трета на изборите в секцията на Корнелия Нинова

Вижте резултатите от евроизборите на базата на вота във всички държави членки

В Шуменско ДПС води, ГЕРБ пред БСП с 5%

ГЕРБ бие с 10% БСП във Варна

Мегз и Румен Рончев отново заедно

Шофьор наръга опонент при скандал на пътя

Петима пешеходци пострадаха при пътни инциденти във Варненско

Детето, което се криеше, за да тренира футбол

Едни го определяха за новия Пол Гаскойн, други го издигнаха над Лионел Меси. Такъв е светът на професионалния футбол – винаги трябва да има противопоставяне между две личности. Така е било и така ще бъде. Но в интерес на истината Джо Коул не изневери на стила си през всички тези години, оставяйки верен на себе си. Бившият национал на Англия направи солидна кариера през последните две десетилетия, а в началото на тази седмица дойде и тъжната вест – играчът реши да окачи обувките. По този начин британецът взе може би най-трудното решение в живота си – да спре да прави това, което най-много обича.
Веднага, след като това стана факт, на Острова отдадоха чест на своя любимец, за какъвто минаваше Джо Коул. Към редицата материали в пресата се присъединиха и куп легенди, изказали се ласкаво за своя бивш съотборник и колега. Сред тях бяха имена като Стивън Джерард, Рио Фърдинанд, Eден Азар.
А кариерата на Джо Коул започва, когато той е още блед юноша. Едва 14-годишен, талантът на „Уест Хем“ вече е забелязан от мениджъра на първия тим Хари Реднап.

rivistaundici_44331886_570033193445252_2065183902650944588_n
„Никой от нас не бе срещал подобно дете в живота си – обясни по-късно опитният наставник. – Сякаш виждаш Лионел Меси за пръв път.“
А младият по-това време Джо не спира да тренира дори, когато заниманията отдавна са приключили за съотборниците му. Това разкрива и Глен Роджър, тогавашен треньор на резервния отбор: „Взимаше чувала с топките и отиваше зад фитнеса, за да не го гледа никой. Там в продължение на час упражняваше дриблиране и удари с двата крака. Беше невероятен талант. Когато имаше слабости в даден аспект от играта, тренираше сам без да търси внимание.“

Така неизбежното се случва, а Коул получава първата си оферта, въпреки че е едва на 16 години. Предложението идва не от кого да е, а от самия Сър Алекс Фъргюсън. „Манчестър Юнайтед“ е готов да плати 10 млн. паунда за нешлифования диамант, а шотландецът дори изпраща подарък на футболиста – фланелка на отбора с името му и №10 на гърба. Сделка обаче няма. Коул остава в „Уест Хем“, където прави дебют на професионално ниво. На 2 януари 1999 година атакуващият футболист играе срещу „Суонси“ за ФА Къп. Същата година вкарва и първия си гол – срещу „Бирмингам“ за Купата на Лигата. Постепенно английският талант се превръща не само в титуляр, но и в капитан на отбора, въпреки че е само на 21 г.

%d0%ba%d0%be%d1%83%d0%bb

Напук на много други играчи, Коул не се радва на слава. Желанието му е да се концентрира върху футбола, а това е причината да помоли своя мениджър Реднап да не дава интервюта.
През 2003 година звездата на „чуковете“ е определен за играч на сезона за своя тим, въпреки че кампанията е повече от разочароваща и завършва с изпадане в Чемпиъншип. Точно тогава идва и офертата от „Челси“. „Сините“, които току-що са станали собственост на Роман Абрамович, изкушават Коул със солидна оферта и обещания за много трофеи. Играчът вече е наясно, че качествата му не отговарят на второто ниво на английския футбол и се решава на важната крачка.

Именно на „Стамфорд Бридж“ минават най-силните години на футболиста. Три пъти става шампион на Висшата лига, печели на два пъти ФА Къп, а също Купата на Лигата и Комюнити Шийлд. Достига до финал в Шампионската лига, но битката с „Манчестър Юнайтед“ е загубена заради онази прословута дузпа на Джон Тери в проливния дъжд в Москва.

За най-емблематичен момент от кариерата му се счита друг двубой с „червените дяволи“ от сезон 2005/06. Тогава „Челси“ разбива тимът на Сър Алекс с 3:0, за да вдигне трета шампионска титла в историята си. Коул реализира втория гол, след като преодолява трима бранители на гостите с лекота и прокарва топката покрай Едвин ван дер Сар.

За седем сезона на „Стамфорд Бридж“ Коул записва повече от 280 двубоя. Преломният момент обаче идва в самото начало на 2009-та. Тогава националът на Англия се контузва в мач срещу „Саутенд“ за ФА Къп. След обстоен преглед става ясно, че Коул е с увредени връзки на коляното, което го изважда от терените до края на сезона. Постепенно кариерата му тръгва надолу.

%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2

През 2010 година преминава в „Ливърпул“. Летвата е вдигната високо, след като капитанът на тима Стивън Джерард го определя за по-добър от Меси.
„Лео може да прави някои невероятни неща, но същите може ги може и Джо, ако не и по-добре.“
Но Коул така и не успява да се утвърди при „червените“. По-късно сам признава, че трансферът му на „Анфийлд“ е бил грешка, тъй като не усещал връзката с клуба и феновете.

Впоследствие той започва да сменя далеч по-често клубната си принадлежност. Преминава през няколко други отбора на Острова, сред които „Астън Вила“, отново „Уест Хем“ и „Ковънтри“. Зад граница пък облича екипите на френския „Лил“ и американския „Тампа Бей“, където играе и последният си официален двубой. За Англия крилото има 56 мача и 10 гола. Участва на три световни първенства – 2002, 2006 и 2010. Именно в ЮАР е и последният му мач за „трите лъва“. Така след общо 716 мача на професионално ниво, вече на 37 години Джо Коул реши, че е редно да даде път на следващата генерация. А времето ще покаже дали е решен да гони мениджърска кариера, подобно на бившите си съотборници Стивън Джерард и Франк Лампард, или да се наслади на живота извън футбола.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.