Стотици на протест за седма поредна вечер в Барселона

Взривиха големи строителни кранове в САЩ (ВИДЕО)

Какво направили хакерите, след като видели доходите на 5 млн. българи?

Над 9 млн. лева са раздадени за дезинфекция на личните стопанства срещу чумата по свинете

Младеж е загинал, а трима са ранени при тежка катастрофа в Златица

Кристин Лагард: Брекзит ще се отрази на благосъстоянието на някои страни

Турция очаква САЩ да улеснят изтеглянето на кюрдските отряди от Северна Сирия, или ще възобнови операцията

Съседски спор за силна музика е причина за убийството в Лисец В селото тръгна подписка в подкрепа на стрелеца Валентин Василев

Как да преборим бедността предлагат трима учени “Не предполагай, а изпробвай” е мотото на лауреатите за 2019 г.

Владимир Тодоров, БАПК: Листовките за изпита по кормуване са пълни с безумици

Наказателният спецсъд ще заседава по делото срещу Баневи

Проф. Пламен Киров пред „Труд“: Лозан Панов прекали с опита за грубо вмешателство и натиск върху съдии Съвсем естествено министърът на правосъдието отказа да предложи кандидатура за главен прокурор

Производител на кори за яйца е източник на оцветени води с неприятна миризма в река Русенски Лом

Гърция мести 700 мигранти от остров Самос

Австралийски вестници излязоха с редактирани първи страници в знак на протест срещу тайните на правителството (СНИМКИ)

Дженаро Гатузо – Смело сърце

Джоиу Бартън, Рои Кийн, Марко Матераци, Вини Джоунс. Всички тези имена са на играчи от една кръвна група. Свързва ги това, че са били свирепи срещу противниците. Сред тях абсолютно заслужено попада и Дженаро Гатузо. Но с тази подробност, че за разлика от горепосочените, вече бившият играч е сред най-обичаните във футбола. Причината – голямата страст и непримиримия му характер. Днес той идва в България, но в ролята на треньор на същия този „Милан“, с който стана известен като играч.

„Жаждата за успех винаги е била част от моя характер – признава сега Гатузо. – Това съм го наследил от моя баща и от чичо ми, но всъщност всички от моето семейство си приличаме. Когато бях футболист, не следвах чуждите съвети, играех по мои правила. Всеки ден се хранех с едно и също: бял ориз и пилешки гърди. С години пиех само вода – не хващах дори чаша вино. Всяка вечер тичах.“

В това откровено интервю за списанието “4 – 4 -2”, публикувано преди броени дни, 40-годишният вече италианец разкри каква е основната причина за този свой неповторим характер, който демонстрира дори и сега край тъчлинията. Но преди да влезе в обувките на треньорския занаят, кариерата на Рино (б.а – на италиански ръмжащ) на терена премина главно на „Сан Сиро“. За „росонерите“ той игра в продължение на 13 години. Спечели 2 пъти Серия А и 2 пъти Шампионската лига. Вдигна над главата си и две Суперкупи на Европа, стана световен клубен шампион, завоюва Купата на Италия.

Истинският връх обаче дойде през 2006-а, когато триумфира като световен шампион с Италия. Намондиала в Германия той бе сред основните бойци на селекционера Марчело Липи, записвайки 6 мача и общо 552 минути на терена.

„Заминахме за първенството с освирквания от всеки, а ни посрещнаха като национални герои – доверява Рино. – Гледах дузпите на финала с Франция от резервната скамейка и когато скочих да се радвам, си разпрах гащетата. Затова съм по слипове на снимките, на които празнуваме.“

Но в спорта, както и в живота, не всичко е победи, медали и радости. Година по-рано същият този характер на железния Дженаро е кален с най-голямото му разочарование. Случва се в онзи митичен финал в Шампионската лига в Истанбул. Тогава, на почивката, „Милан“ води убедително с 3:0 на „Ливърпул“ и вече предвкусва триумфа. Някои дори твърдят, че в съблекалнята на италианците се ляло шампионско. И впоследствие се разигра чудо – английският тим не само стигна до 3:3 и дузпи, но отне купата от ръцете на „миланистите“.

Преди „Сан Сиро“, кариерата на Гатузо премина последователно през „Перуджа“, „Рейнджърс“ и „Салернитана“. Може би най-любопитен е периодът му в Глазгоу, където той попада едва 19-годишен. Там младият Гатузо дели една съблекалня с Пол Гаскойн и Браян Лаудруп. Признава, че в Шотландия за пръв път се чувства професионалист. Именно на Острова получава и прякора Смелото сърце, препратка към филма с Мел Гибсън.

В края на кариерата си играе и за швейцарския „Сион“, където прави и първи стъпки в треньорския занаят.

Първото му по-сериозно предизвикателство обаче е в Сицилия с „Палермо“. Там се сблъсква челно с действителността – уволнен е още в началото на сезона след 2 победи, равен и 3 поражения. Следва нов урок за свирепия характер на Рино – кратък престой в Гърция, където води финансово нестабилния ОФИ (Крит). В интернет и до днес се върти видео от негова култова пресконференция, на която удря с юмрук по масата, демонстрирайки буйния си нрав. В крайна сметка Гатузо не издържа на лошата атмосфера в клуба и се завръща в родината си през 2015 г.

За да дойде първият му по-значим успех – печели промоция за Серия Б със скромния „Пиза“.

Следващият сезон записва любопитен рекорд, когато в края на кампанията тимът му изпадна с втората най-добра защита в шампионата. Следва завръщане у дома, на „Сан Сиро“, за да поеме втория отбор и да чака своя шанс. А той дойде в края на ноември миналата година, когато уволниха Винченцо Монтела. И овакантеният пост е предложен именно на Смелото сърце. Три месеца по-късно в Милано вече говорят със суперлативи за работата на Гатузо. Тепърва обаче Рино ще трябва да печели трофеи, а този в Лига Европа минава през Разград.

 

Вече е идвал в България

Българските фенове вече са имали възможността да видят на живо Дженаро Гатузо в действие. Легендарният халф е идвал у нас два пъти. Първият е през 2001 година, когато „Милан“ срещна ЦСКА в турнира за Купата на УЕФА. За гостите цял мач на стадион „Българска армия“ игра Гатузо, а италианците спечелиха с 1:0 след гол на Филипо Индзаги. По-късно, вече в ролята на национал на Италия, полузащитникът се изправи и срещу България в София. Воденият по това време от Пламен Марков тим на „лъвовете“ измъкна 0:0 от световния шампион в евроквалификация.

 

За него

Той е точният човек за „Милан“

Дженаро имаше смелостта да започне от най-ниското ниво, след това води дубъла на „Милан“ и в подходящия момент застана начело на първия отбор. Той има велико футболно минало от терена, а това е добра отправна точка, съчетана с характера му. Убеден съм, че Дженаро е правилният избор на „Милан“.

Марчело Липи, бивш селекционер на Италия

 

Никога не напусна терена с чиста фланелка

На терена той беше моят воин. Нито веднъж не видях да се откаже или да напусне терена с чиста фланелка, никога не го видях да бяга от битка.

За това винаги му се възхищават. Както и на способността да постига целите си, независимо че природата не го е надарила с технически умения. Но никой друг нямаше като неговата упоритост! А и Дженаро притежаваше нещо необичайно – знаеше как да предава този свой характер и на останалите.

Карло Анчелоти, бивш треньор на „Милан”

Той е разтърсващ

Гатузо те разтърсва и прегръща едновремено, той живее за и от футбола. Да тренирам и играя с него бе много вълнуващо. А резултатите му като треньор вече започват да се виждат. Сигурен съм, че ще предаде характера си и на играчите. Интересно ми е да го наблюдавам край тъчлинията.

Роналдо, световен шампион с Бразилия

Работата му носи резултати

Рино предава своите идеи и убеждения на състезателите за това как трябва да се играе футбол. Това може да се види и от интензивността на неговите тренировъчни сесии на базата в Миланело. Той се намира в сложна ситуация, но сега работата му носи плодове. Има нужда от време, но е ясно, че ще бъде оценен по резултатите.

Паоло Малдини, легенда на „Милан“

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.