Джендъризмът вече е войнствена идеология

Отхвърлянето на същността му е защита на европейската и християнската цивилизация, на човешката цивилизация

Няколко седмици въпросът „за“ или „против“ ратификацията на Истанбулската конвенция е в центъра на общественото внимание. Както се казва: дотук добре! Не бе допусната, желаната от брюкселски бюрократи и ангажирани лобисти, „ратификация извън общественото внимание“.

Едната и другата страна заявиха своите позиции, очакват се по-нататъшни обществени разисквания, търси се формула и време, как и кога проблемът да бъде решен. ГЕРБ, начело с премиера Бойко Борисов, подкрепени, както от бюрократите в инстанциите на Европейския съюз, така и от партийните централи на ЕНП и ПЕС, настояват Истанбулската конвенция да бъде ратифицирана. Обединените патриоти, макар и участници в правителството, както и БСП, като основна опозиционна политическа сила, са категорично против ратификацията. Същата позиция има българската православна църква, както и останалите представителни за страната вероизповедания.

На пръв поглед - традиционен по формата си конфликт за едно демократично управление. Остава обществото да поживее в неговия климат няколко месеца, след което, в една или друга посока, ще се стигне до решение. Едни политически сили ще бъдат горди с победа, други – „ще си лижат раните“.

Тук е опасността. Голямата опасност! Обществото да заживее с мисълта, че проблемът „Истанбулска конвенция“ е „нещо нормално“ и ще намери за няколко месеца решение.

Истината е друга. Истанбулската конвенция е само благовидно прикритие на амбицията да се даде „зелена улица“ за по-нататъшното настаняване на джендър идеологията, с всичките й поделения и апарат, в живота на българското общество. Да й се отворят всички пътища за привилегировано участие във формирането, по-точно - деформирането, на съзнанието на децата. С всички предвидими, а и други - невъобразими, катастрофални последици за българското общество.

Джендър идеологията не е пред своето прохождане в България. Още по-малко в определящите се като напреднали страни. Тя има вече свои позиции и с помощта и на Истанбулската конвенция иска да ги разшири и затвърди. Каквото и решение да се вземе по ратификацията, с референдум или без такъв,  няма как да бъде сложен край на спора. Апологетите и лобистите джендъристи ще продължат да натискат за по-големи позиции и възможности в българското общество.

Последното ще продължи да се бори, за да отстои свободата си на съзнателно, и национално, и цивилизационно, отговорно съществуване и идентитет. Няма съмнение, че джендъристкото лоби разполага с значителна финансова и друга международна подкрепа, което „осигурява гръб“ на амбициите му.

Следователно, съдбоносно значение за защитниците на националната българска позиция има осъзнаването на онези фактори, които могат да осигурят ефикасна и максимално дълга във времето, защита на българския интерес. И с това на бъдещето на децата и на самата България.

На първо място е грижата за националното единство. Противниците на джендъризма, именно защото стоят последователно на позициите на националния интерес, трябва да правят всичко възможно, спорът за Истанбулската конвенция да не разедини дълбоко нацията. Защото за апологетите на джендъризма това ще бъде ни повече, ни по-малко - подарък. На тези, които са „за“ Истанбулската конвенция, трябва да се помага да разберат истината, но трябва и да им се подава ръка за обща работа.

Второ - това е издръжливостта. Ако гърбът на джендъристите в България е „осигурен с всякаква поддръжка“ и от Брюксел, и от другаде, защитниците на националния български интерес разчитат практически само на себе си. Тяхната прозорливост и упоритост, както по отношение на миналото, толкова повече - на бъдещето, са главни опори и основания за надежда.

И трето - съюзниците. Преди няколко десетилетия джендъризмът се появи на интелектуалната сцена на света с шарена претенция за някаква оригиналност.

Това му осигури за известно време своеобразна протекция. Едва в хода на последното десетилетие джендъризмът манифестира открито  възможностите си на войнствена идеология, поставила се в услуга на откровено тоталитаристични цивилизационни амбиции и кроежи. Което означава, че навярно в следващите години и десетилетия, дори в страни и общества, където досега джендъризмът не е представлявал проблем, обстановката ще се промени.

Българското общество се среща истински с джендъризма сега - когато последният, „под протекцията на Истанбулската конвенция“, вече не крие амбициите си.

Възможност е, но и дълг на българското общество, в лицето на разбралите същността на джендъризма, е да подаде ръка на своите съмишленици и потенциални съюзници. Били те обществени сили, държави, отделни личности.

Защото отхвърлянето същността на джендъризма е защита на европейската и християнската цивилизация, но и въобще на човешката цивилизация в най-големите й постижения.

 

Истанбулската конвенция е само частен случай

Истанбулската конвенция е само частен случай. Джендър идеологията използва проблема за насилието, специално срещу жени, заради чувствителността на обществото към този проблем. И разчита - с основание - приложението на конвенцията да даде нови възможности на “джендъристите” да проникват до тези, които са целта им - децата.

Апологетите на джендър-дрогата съвсем не чакат конвенцията, за да действат на все по-широк фронт. Специални програми в детските градини и след това в училището. Филмчета, книжки, представления, играчки, дрешки - всичко се подчинява на “джендър-коректността”.

Коментари

Задължително поле