Най-голям ръст при заемите до 250 хил. лв.

Суперкомпютър като на НАСА догодина в България (обзор) Технологията ще бъде използвана в медицината, фармацевтиката, автомобилната индустрия, строителството, от климатолози, спецслужби и др.

Могерини: Доверието в ЕС ще пострада, ако не започнем преговори с Македония и Албания

Бившият египетски президент Мохамед Морси почина в съда

Деница Златева: Не съм очаквала такава буря заради оставката на Нинова

Няма македонска нация преди 1944 г. Гоце Делчев в писмата си пише, че е българин

Министър Танева: Няма нарушения при първите 14 проверени къщи за гости

Може ли да ми намалят заплатата без мое знание?

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 18 юни 2019

Кметът на Благоевград даде курбан за здраве

Арестуваха кмета на Костенец (обзор) Радостин Радев предлагал подкуп на общинар, за да гласува “правилно”

Мария Габриел: Суперкомпютърът у нас ще помогне в борбата със заболявания като рак и Алцхаймер

Чаатай Улусой залюби колежка от „Вътрешен човек“ В сериала има сърдечна връзка с Мелек, извън снимачната площадка - с полицайката Сема

ЕС може да замрази преговорите за митническия съюз с Турция

42 лекари се падат на 10 000 души население

Дзиди Мадзиа, най-известният писател в Китай днес, пред “Труд”: Поетът е като гордата птица орел

П.Е.Н. център България представя видни писатели от цял свят

Известната наша белетристка Здравка Евтимова, председател на П.Е.Н.-център България, се завърна от участие в Международната програма на Литературна академия „Лу Шун”, в Пекин, Китай. В тази рубрика ще се срещате със значими фигури от световната литература.

– Г-н Дзиди Мадзиа, вие сте поет, познат и обичан в много страни по света. За нас, българските читатели, би било много интересно да научим какво е отношението Ви към българската литература и виждате ли възможности за развитие на литературно сътрудничество между Китай и България?
– Още в младежките си години имах възможността да прочета в превод на китайски език стихотворенията на прекрасния български поет Никола Вапцаров. Неговият искрящ талант, смелостта му, поетическата му мощ дълбоко ме впечатлиха и оставиха назаличим спомен в съзнанието ми. Според мене Вапцаров е поет, с когото може да се гордее всяка страна по света. Чятях жадно и стихотворенията на Иван Вазов. Още си спомням за тях. Изключително впечатление ми направиха разказите на Елин Пелин – топлотата, страстта, обичта, с които той описва труда и неволите на българските селяни в началото на ХХ-ти век. Елин Пелин е един от световните майстори на разказа. Бях щастлив, че съм прочел прозата на този голям и светъл писател. Неговото творчество отвори очите ми за тази част на света, за българите, за което продължавам да съм благодарен. В тази светлина аз съм дълбоко убеден, че литературите на нашите народи биха се обогатили взаимно, ако се развие литературно общуване между нашите страни.

– Като поет вие принадлежите на Китай, на своя народ Ий и на света. Тази година при получаване на наградата „Тадеуш Мичинский” в Полша казвате: „Истинският поет е чужд на нарцисизма”. Бихте ли разкрили виждането си за това как израства един поет?
– Никъде в света няма училище или университет за поети. Основното е талантът – човекът или се ражда с поетичен талант, или такъв му липсва. Но наличието на талант не е гаранция, че човекът може да израсне като поет. Необходимо е той да се развива, за обогатява културата си, да не се стъписва пред трудности, да се гордее със своя произход и в същото време да бъде изпълнен с респект към постиженията на другите народи. Това може да се случи единствено ако поетът непрестанно чете, запознава се със световните постижения в поезията, анализира и обича творбите на поетите от различни страни в света. Необходимо е и да има възможност да се обогатява, да обменя мисли с други творци – в това виждам и ролята на литературната академия „Лу Шун” в Пекин. Тук поканените млади поети слушат лекции по литература, икономика, социология, история, тук се организират литературни четения. Общуването между творци е мощен фактор, който ги обогатява и вдъхновява за създаването на нови произведения. Най-добрият учител на поета е животът – стига поетът да живее достойно, да се образова всеки ден, всеки час. Защото знанието е най-благоприятната среда за развитието на таланта. Тук се фокусира ролята на литературната академия „Лу Шун” в Китай.

– Вие пишете за своя народ Ий, същевременно литературната критика изтъква мястото ви като един от най-талантливите и оригинални творци в съвременен Китай. Как бихте обяснили тази връзка – обичта на етническата група Ий към поезията Ви и признателността на хората от огромната страна за написаното от Вас?
– Поетът създава произведенията си за своя народ, за хората, които познава издълбоко, които обича и от които се е учил, на които се е възхищавал. Но тези хора от родината му са част от света, част от великия кръговрат на живота. Ще ми се да ви разкажа за притчата на моя народ за поета – народът Ий вярва, че поетът е като гордата птица орел. Орелът се носи високо в небето и вижда света, знае какво се случва, известно му е къде реката отвежда водите на извора. Но орелът всеки път се завръща в гнездото си – така поетът се завръща и се чувства най-истински при своя народ. Колкото по-богат е опитът на поета, колкото повече усилия е положил да се образова, да познава процесите в света – да чете исторически трудове, социологически изследвания, да обогатява кръгозора си, толкова по-достоен и по-полезен е талантът му за неговия народ, за цялата негова страна. Защото в крайна сметка талантът на поета е мощен, когато създава добро, когато вдъхва вяра в бъдещето на своята страна. Така например Никола Вапцаров е велик поет не само за България, но и за целия свят. Същото бих казал за прекрасния неизчерпаем талант на разказвач на Елин Пелин.

– Как бурното икономическо и технологично развитие на Вашата страна влияе върху способността ви да творите поезия? Върху какво работите сега?
– През последните тридесет години Китай постига безпрецедентно икономическо развитие, което поражда чувство за сигурност и широки възможности в нашата страна. Това дава основание на Централното правителство да създаде и предприеме осъществяването на крупна икономическа програма за ликвидиране на бедността в Китай до 2020 г. Тази програма върви към своето успешно осъществяване – десетте писатели от цял свят, гости на Литературната академия „Лу Шун” през 2019 г., имаха възможност да видят многобройните нови къщи, които правителството изгражда и предоставя на хората. Това мащабно развитие е основата, която създава възможности съвременните поети и писатели, критици и учени в сферата на езика и литературата в Китай да се срещат в академията „Лу Шун”, да слушат лекции, да обменят мисли помежду си, като по този начин обогатяват своето творчество. В момента работя върху дълга поема, която отразява преживяванията и чувствата на моя народ Ий – народ с богати исторически традиции, датиращи отпреди 3000 години – как това интензивно развитие се отразява на живота на моите съотечественици. Именно тук виждам своята роля и отговорност като поет – да им внуша мощ и увереност, че чрез упорит труд, знания и последователност утре животът ще бъде по-светъл, по-щедър от вчера.

Нашият гост
Дзиди Мадзиа е китайски поет, чиито произведения са преведени и публикувани в повече от тридесет страни в света. Роден е през 1961 година в Сичуан, Китай, и принадлежи на етническата група Ий. Литературната критика го изтъква като един от най-талантливите и оригинални поети на съвременен Китай. Неговият учител е известният поет Ай Чин, който открива таланта на младия Дзиди Мадзиа и подкрепя неговото литературно развитие. Вниманието и на читателите, и на критиката е привлечено към Дзиди Мадзия през 1986 г., когато е публикувана неговата първа стихосбирка „Песен за любовта”. Тя печели националната награда за поезия на Китай през същата година. През 2016 г. Дзизи Мадзия печели „Омир – Европейска награда за поезия и изкуство”. В Китай са публикувани десетки негови есета. Името му е познато на ценителите на поезията във Франция, Австрия, Полша, Аржентина, Чешката Република, Германия, САЩ, България (стихосбирката „Идентичност”, 2018 г., изд. „Захари Стоянов”), Венецуела, Колумбия, Италия, Русия, Австрия и други страни, където са публикувани негови стихосбирки. През 2017 г. Дзиди Мадзиа печели наградата за поезия на Кеймбридж юнивърсити, Великобритания. Той е председател на Литературната академия „Лу Шун” в Китай.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.