Дневен хороскоп на Алена за неделя, 22.09.2019

На 22 септември 2019 да почерпят

„Левски“ взе ново дерби по пътя към върха

Грозно: Фенове на „Левски“ изпочупиха стадион „Славия“

Български шофьор е загинал в катастрофа в Южна Каролина

Стотици подкрепиха дарителската инициатива на кмета на Стара Загора на рождения му ден

С дефиле откриха във Велико Търново Международния фестивал на военните духови оркестри

10 признака издават стареенето на организма

САЩ изпращат военни в Саудитска Арабия

Дете на 6 години загина при катастрофа на „Хемус“

25 души са ранени и са нанесени сериозни материални щети след земетресението в Албания (СНИМКИ и ВИДЕО)

Кметът на Карлскрон след убийството на българин: Хората се страхуват да излязат на улицата (ВИДЕО)

Земетресение от 5,6 по Рихтер разтърси Албания

Кола се запали на магистрала „Тракия“

Ансамбълът по художествена гимнастика завоюва бронзовите медали на световното първенство в Баку

Дипломацията като риалити шоу Защо балканските лидери започнаха да ни обиждат? Или става дума за фалшиви новини?

След като продуцентите Иван и Андрей оправиха отношенията ни с братския македонски народ с общите концерти, сега с „Фермата“ се заеха да убедят бедните българи, че да си богат е въпрос на можене. Нещо подобно бе заявено в началото на шоуто, което ми е любимо с изключение на моментите, когато участниците се заемат да повтарят клишетата, които се харесват на водещите. Миналият път бе между българи, останали тук и българи от чужбина. Какво постигнаха с тези изкуствени деления изглежда много благородно, но тези внушения се раждат в процеса на общия им труд, а не с изкуствено противопоставяне. Преди известно време двамата продуцираха едно музикално риалити с участието на певци от Македония. Те си говореха без преводачи с нашите, обикнахме ги и въобще без никакви преднамерени агитации стопиха ледовете между двете страни по-сполучливо от всякакви дипломатически стъпки. Това го написах още тогава, но двамата осъзнаха постигнатото и започнаха кампания за концерти в Македония с много декларации. Както и да е, следя шоуто с много симпатии.

Лошото идва, когато бъркаме истинската дипломация с риалити шоу. Това създава илюзията за бързи успехи, които внезапно прерастват в разочарования. Това е процес, в който медиите и особено телевизиите могат да играят коригираща роля, но не го правят. Обратно, много старателно се включват в играта на страхотните ни дипломатически постижения и превръщането ни във водеща сила на Балканите. В добрите традиции на слагаческата журналистика провъзгласихме нашия премиер за международен водач от европейски калибър. Без да отричам наистина постигнатото, което е добре известно, но създаването на илюзорна представа за реалността, при първите разочарования изпадаме в другата крайност- намираме вината у някой друг неблагодарник.

Ето съвсем пресни примери. Тези дни излязоха някакви противоречиви информации за несъстояла се среща на премиера с новия му гръцки колега Мицотакис. Срещата бе наричана ту официална, ту обратно, ту за провалена, ту за отложена. Твърдеше се, че премиерът ни дори бил вече в Атина, но не го приели, защото се разминавали програмите на двамата. После бе отречено. В гръцките медии се появиха и вероятно фалшиви изявления на Мицотакис, че въобще не искал задкулисни срещи с Борисов, каквито имало по времето на Ципрас. Познавам добре фамилията Мицотакис, за да приема, че възпитаникът на Харвард може да говори по този начин.

По-важното е да не забравяме, че още преди изборите партията Нова Демокрация и нейният лидер Мицотакис се обявиха твърдо против споразумението от Преспа. Това им донесе много гласове на изборите. Ще забравят ли сега обещанието си? Ще бъде ли спрян процесът на приемане на Северна Македония в НАТО и ЕС? Нима старанията ни ще бъдат напразни. Това са важните въпроси, които трябва да обсъдят Борисов и Мицотакис. Това трябва да бъде коментирано, а не вечерял ли е Борисов в Атина и кога се е завърнал.

Когато преди няколко години твърдяхме, че в Гърция „няма държава“ и след пет години ще стигнем „мързеливите гърци“, не мислехме, че това няма да ни бъде простено. Но ето, че Ципрас, който се прегръщаше усмихнат с Борисов, малко преди да падне от власт, изрази по телевизията си учудването „защо Борисов държи народа си толкова беден“. Независимо кой какво отношение има към Борисов, не може да не се чувства засегнат, когато обиждат нашия премиер.

Подобен бе и случаят със сръбския министър на външните работи. Засегнат от една възможна грешка в израза на Борисов, той се нахвърли върху него по такъв злобен и обиден начин, че това не можеше да бъде простено. Не може по такъв просташки начин да бъде нападан един премиер на съседна и добронамерена държава. Простихме! Прости го Борисов, аз не, за вас не знам. Сърбите се държат с нас така сега, а какво ще стане, когато с наша помощ влезнат в ЕС. Можете ли да си представите с каква надменност ще се отнасят към нас?

Забелязахте ли, че почти веднага Зоран Заев се засегна и публично възрази, че бил наречен „северномакедонски“ политик. И ние пак трябваше да се обясняваме. Смятам, че има пряка връзка между острите нападки на двамата съседски политици срещу нас. Представяте ли си как ще играят пак като тандем, когато им помогнем и на тях да бъдат приети в Европа?

Една държава и нейният водач могат да бъдат лидери в региона си, само когато имат някакви ресурси в повече от другите. Само личен дар не стига. Тодор Живков се прегръщаше със западните лидери, но зад себе си имаше силна държава. Ние какво имаме- армия, индустрия, нефт, работна ръка? Имаме история, но съседите ни имат също претенции. Имаме нещо важно, разбира се- ние сме там, накъдето те са се запътили и не могат да влезнат без наше съгласие.

Ето защо това наше преимущество трябва да бъде използвано пестеливо, а не да бъде раздавано без особени гаранции, че ще ни се отплатят. Може да ни хвалят сега какви сме готини, но това са Балкани, уважаеми дами и господа.

 

Гришо и псевдопатриотите

Нов обрат в отношението на „прогресивната“ ни общественост към Гришо. Спортните журналисти създадоха очаквания, че ще отиде на финала. Не стана и сега отново злобеем. Що за народ сме? Колко бяхме горди с Бербатов в Манчестър Юнайтед. Разсърдихме му се, когато отказа да играе в националния. А той просто не беше в добра форма вече. Спортистите искат да ги гледаме, когато са във форма. Не важи ли същото и за Гришо!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.