Тръмп: Мексико ще плати пряко или непряко за стената по южната граница

Арнаудова: Над 500 лица не изтърпяват наказанията си „лишаване от свобода“ или „доживотен затвор“

Младежи биха автобусен шофьор заради забележка

Брижит Бардо окачестви като лицемерни твърденията на някои актриси за сексуални посегателства

Ангелкова пред National Geographic: България е с потенциал за СПА столица на Европа, европредседателството е шансът ни да я покажем

Украински моряци бедстват на кораб без храна и заплати

Рецидивист в домашен отпуск се гаври с пенсионерка

Национал на Нигерия в „Локо“ (Пд)

22-годишен преби до безсъзнание момичето, с което живее

Няма основания за грипна ваканция във Велико Търново

Георги Гатев остава без достъп до секретна информация

Жена изгоря в пожар

Зелените пробутват текст, който блокира втория лифт

33 души са арестувани в Италия по подозрения, че са членове на китайската мафия

Съвети за отлична зимна ваканция в Пампорово Изберете хотел с добра локация, СПА и вкусна храна

Дипломацията проспа удара срещу българите в Украйна С новия закон за образование Киев оряза драстично орязване предоставените права на признатите национални малцинства

Българите в Украйна все още помнят своите предци. Снимка ТРУД

От няколко месеца в Украйна се обсъждаше проекта на Закон за образованието, с който се предвиждаше драстично орязване на вече предоставени права на признатите национални малцинства, сред които е и българското. Така че новината за приемането на този нормативен документ на 5-ти септември съвсем не е нова и не е дошла като гръм от ясно небе. Периодът на обсъждане на проектозакона бе достатъчен, за да може българската държава да го анализира, да оформи своя официална позиция и да я изложи пред украинската страна като превантивна мярка. За съжаление, въпреки че подобно предложение бе направено на българските власти, те за пореден път заеха пасивна изчаквателна позиция.

Така без да сме споменали и дума, се стигна до промяната на досегашното украинско законодателство, което позволяваше на малцинствата да се обучават на майчиния си език, ако те представляват поне 10% от населението на съответния регион. Затова и тези езици имаха статут на регионални. В бъдеще нещата обаче няма да стоят така. Украинският става единствения език на обучението за учениците след 5 клас, а майчиният език ще може да се изучава само в началните училища.

Останалите европейски държави, които имат свои малцинства в Унгария, веднага реагираха срещу закона. Унгария обяви пред украинския посланик в Будапеща, че закона е “срам и позор” и че страната му спира всякаква подкрепа за Украйна на международната сцена. Полша, Румъния и Молдова също възразиха срещу орязването на правата на техните малцинства.
Едва на 12-ти септември Министерството на външните работи на Република България в своя официална позиция изрази безпокойство във връзка с възможното отражение на приетия закон “За образованието” върху националните малцинства в Украйна. Разбира се, в подобни документи фигурират и стандартните клишета за необходимостта от провеждане на балансирана политика за защита на правото на националните малцинства в Украйна да изучават майчиния си език и че грижата за нашите сънародници, които живеят на територията на приятелска Украйна, винаги е била от особена важност за България.

Така ли е обаче в действителност?
Със задълбочаването на конфликта в Украйна през последните няколко години се стигна до процес на непрекъснато нарастване на напрежението сред малцинствата, който бе провокиран от провеждането на масова мобилизация на техни представители, подлежащи на запас. Страхът и недоволството започнаха да обхващат не само българското малцинство, но и представителите на унгарското, полското и румънското такива. В тези условия още на 17.02.2015 г. именно по страниците на в. “Труд” бе направено предложението, че на базата на “аналогичния проблем, който имат Полша, Унгария и Румъния със своите малцинства в Украйна, като членка на ЕС България може да предложи провеждането на обща и синхронизирана политика на четирите държави, в това число да се търсят решения на европейско ниво и съответно европейско финансиране”.

За моя изненада след тази статия получих няколко обаждания от български депутати, които ме убеждаваха, че сега не му е времето за подобни действия, че България е направила всичко необходимо и че правата на българите в Украйна са стабилно гарантирани. Само след две години и половина подобно късогледо мислене бе опровергано. На 14 септември външните министри на България, Гърция, Румъния и Унгария бяха принудени под натиска на обстоятелствата да изпратят писмо, адресирано до министъра на външните работи на Украйна, до Генералния секретар на Съвета на Европа и до Върховния комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства, призоваващо Украйна да не въвежда ограниченията за обучението на майчин език. Подобно закъсняло действие обаче за пореден път затвърждава практиката да тичаме след събитията. В резултат на проспания период се стигна до печалния резултат над 200-те хиляди украински граждани с български произход да бъдат лишени от правото да се обучават на майчин език по време на средното си образование. Красноречив пример колко неверни и с фатални последици могат да бъдат преценките на управляващите ни.

На фона на тези факти е очевидно, че сегашната реакция на МВнР е закъсняла. Това е жълт картон и за българските политици, които за пореден път доказват, че не съумяват да предвиждат събитията. Поради тази причина България се нуждае не от измислени гръмки, а от реално работещи стратегии, насочени към отстояване на националния ни интерес.

След дъжд качулка

След като месеци наред дипломацията ни спеше, приемането на украинския закон провокира премиера Борисов да разпореди провеждането на разговори между външните министри на двете страни, както и между министрите на образованието. Той пък поел ангажимента да говори с президента Петро Порошенко.
Евродепутатът Ангел Джамбазки също е настоял за спешна реакция в писмо до Захариева, като е посочил, че част от новоприетия закон противоречи на ангажимента, който Украйна е поела към ЕС и е в разрез с европейски регулации.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (12)

  1. В Блгария има ли институции? За дипломатите от паланките да не говорим

  2. доколкото си спомням, криско вагинин и съществото от „третия пол“ – даниела митов бяха нашите най-надеждни „остриета“ в дипломацията…??

  3. Нищо чудно, просто украинците прилагат практиката на България в тази сфера. Я си вижте кочинат за кое наддавате най много вой. Турците учат ли турски в българските училища ?НЕ. Евреите? НЕ. Арменците?НЕ. Аи тогава що ревете? Значи за вас ще е позволено но за другите във вашата кочина забранено. Ето виждате ли колко е несправедливо.

    1. Евреите си имат училище в София. В него учат много българи. Турците също си имат собствени училища -едно такова училище в София е у-ще „Дружба“, в което учителите са САМО турци. В Украйна и в Турция НЯМА български училища за етническите българи там. Това е част от асимилационната политика на тези държави към нас. А проблема на турско говорящите у нас е, че не знаят достатъчно добре български, даже никак. Да не говорим, че къде подмолно, къде с натиск карат ученици в България , чиито майчин език е българският, да учат турски, защото били или ще стават мюсюлмани. Ето това е несправедливо. Така, че първо говори за твоята кочина и осигури правата на всичките повече от 60 малцинство в Турция, които са безправни. Да не говорим, че Турция почти 100 години не е строила нова църква на територията си. Ясно защо . Но ЕС не реагира на това. Ег*ти, справедливостта и демокрацията и солидарността.

      1. Georgi Sava Rakovski Bolhrad High School Това е в Украйна руски троле..не пиши без да си проверил. А в Турция няма заради това, че страната ни не е направила. По същата логика мога да кажа , че няма българско училище в Русия, нали?

  4. Ако Турция поиска ние да направим това, което искаме от Украйна, в много училища от смесените райони ще се учи само на турски език до 12 клас. А в селищата с голямо циганско „малцинство“ ще се учи основно на цигански език.

    1. Не знам кога сме искали да владеем Украйна, не виждам да има българска партия в управлението нито на Украйна , нито на Турция. Когато това стане , тогава си постави въпроса отново. Дотогава нямаш основание. А сега Турция без да ни пита ,привиква в джамии, медресета и всякакви други подобни легални и нелегални религиозни и учебни заведения ,децата на турци, цигани и етнически българи-мюсюлмани и ги учи съгласно своите цели . Уверявам те, че там не ги учат да ходят в българско училище, да уважават българите и българската държава. На въпрос знаем ли какво е Конституция туркиня около 40-те отговаря-не. На въпрос кое е по-важно: Законът или каквото каже ходжата, същата отговаря -ходжата.

      1. Българска партия в Украйна има. Това, че не е в управлението не означава, че не е читава. Просто гласовете малко…
        Не си прав /а/. В Турция няма българска партия, просто защото турците и гърците са се усетили навреме и са изселили българите от земите си. Ако България реципрочно беше изгонила турзите тогава, никой нямаше да може копче да каже. Ама нали все от добрите се пишем… Сега вече няма как да стане. А с гърците проблем няма, защото просто гърци няма. Даже каракачаните не са признати от гърците за етнос. Пък и почти сме ги претопили вече…

        1. През 1936 г. по официални данни в Турция има над 500 хиляди етнически българи /християни и мюсюлмани/ и още около 130 хиляди по неофициални /става въпрос главно за Тракия, Цариград и Мала Азия/. И преди и след това има хиляди бежанци, убити и асимилирани. И пак остават доста . Те са българи и имат право да бъдат признати за такива.Още повече, че нашите малцинства в чужбина, са лоялни към страната, в която живеят. За разлика от турското малцинство, което от 100 години все се използва срещу България. Не се сещам името на едно българско село в бившия СССР, на поне 300 г., които от 1912 година досега са живели в 4 държави , без да се местят -Турция, Русия /СССР, сега са в Украйна или Молдова.Защо да нямат право на българско училище и изучаване на майчин език.

  5. Как така ще защитаваме правата на нашите сънaрдници в Украйна, която е силно анти руска!! Какво ще кажат от „Козяк“, а?!

    1. Правата са им защитени и законът не е написан заради 200 хиляди разпръснати българи. Но от Труд поръчково го изкарват едва ли не, че заради нас са го направили. Все едно Турция да ни каже че трябва да осигурим майчин турски език на всички мюсюлмани до 12 клас. Как би реагирал сега а? Няма ли да кажеш, че е намеса във вътрешната ни политика? Че правата им се спазват но искат още и че не е правилно заради страхът ни от асимилация…които се използва от руските тролове когато им е удобно.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.