Дипломацията проспа удара срещу българите в Украйна

С новия закон за образование Киев оряза драстично орязване предоставените права на признатите национални малцинства

От няколко месеца в Украйна се обсъждаше проекта на Закон за образованието, с който се предвиждаше драстично орязване на вече предоставени права на признатите национални малцинства, сред които е и българското. Така че новината за приемането на този нормативен документ на 5-ти септември съвсем не е нова и не е дошла като гръм от ясно небе. Периодът на обсъждане на проектозакона бе достатъчен, за да може българската държава да го анализира, да оформи своя официална позиция и да я изложи пред украинската страна като превантивна мярка. За съжаление, въпреки че подобно предложение бе направено на българските власти, те за пореден път заеха пасивна изчаквателна позиция.

Така без да сме споменали и дума, се стигна до промяната на досегашното украинско законодателство, което позволяваше на малцинствата да се обучават на майчиния си език, ако те представляват поне 10% от населението на съответния регион. Затова и тези езици имаха статут на регионални. В бъдеще нещата обаче няма да стоят така. Украинският става единствения език на обучението за учениците след 5 клас, а майчиният език ще може да се изучава само в началните училища.

Останалите европейски държави, които имат свои малцинства в Унгария, веднага реагираха срещу закона. Унгария обяви пред украинския посланик в Будапеща, че закона е “срам и позор” и че страната му спира всякаква подкрепа за Украйна на международната сцена. Полша, Румъния и Молдова също възразиха срещу орязването на правата на техните малцинства.

Едва на 12-ти септември Министерството на външните работи на Република България в своя официална позиция изрази безпокойство във връзка с възможното отражение на приетия закон “За образованието” върху националните малцинства в Украйна. Разбира се, в подобни документи фигурират и стандартните клишета за необходимостта от провеждане на балансирана политика за защита на правото на националните малцинства в Украйна да изучават майчиния си език и че грижата за нашите сънародници, които живеят на територията на приятелска Украйна, винаги е била от особена важност за България.

Така ли е обаче в действителност?

Със задълбочаването на конфликта в Украйна през последните няколко години се стигна до процес на непрекъснато нарастване на напрежението сред малцинствата, който бе провокиран от провеждането на масова мобилизация на техни представители, подлежащи на запас. Страхът и недоволството започнаха да обхващат не само българското малцинство, но и представителите на унгарското, полското и румънското такива. В тези условия още на 17.02.2015 г. именно по страниците на в. “Труд” бе направено предложението, че на базата на “аналогичния проблем, който имат Полша, Унгария и Румъния със своите малцинства в Украйна, като членка на ЕС България може да предложи провеждането на обща и синхронизирана политика на четирите държави, в това число да се търсят решения на европейско ниво и съответно европейско финансиране”.

За моя изненада след тази статия получих няколко обаждания от български депутати, които ме убеждаваха, че сега не му е времето за подобни действия, че България е направила всичко необходимо и че правата на българите в Украйна са стабилно гарантирани. Само след две години и половина подобно късогледо мислене бе опровергано. На 14 септември външните министри на България, Гърция, Румъния и Унгария бяха принудени под натиска на обстоятелствата да изпратят писмо, адресирано до министъра на външните работи на Украйна, до Генералния секретар на Съвета на Европа и до Върховния комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства, призоваващо Украйна да не въвежда ограниченията за обучението на майчин език. Подобно закъсняло действие обаче за пореден път затвърждава практиката да тичаме след събитията. В резултат на проспания период се стигна до печалния резултат над 200-те хиляди украински граждани с български произход да бъдат лишени от правото да се обучават на майчин език по време на средното си образование. Красноречив пример колко неверни и с фатални последици могат да бъдат преценките на управляващите ни.

На фона на тези факти е очевидно, че сегашната реакция на МВнР е закъсняла. Това е жълт картон и за българските политици, които за пореден път доказват, че не съумяват да предвиждат събитията. Поради тази причина България се нуждае не от измислени гръмки, а от реално работещи стратегии, насочени към отстояване на националния ни интерес.

След дъжд качулка

След като месеци наред дипломацията ни спеше, приемането на украинския закон провокира премиера Борисов да разпореди провеждането на разговори между външните министри на двете страни, както и между министрите на образованието. Той пък поел ангажимента да говори с президента Петро Порошенко.

Евродепутатът Ангел Джамбазки също е настоял за спешна реакция в писмо до Захариева, като е посочил, че част от новоприетия закон противоречи на ангажимента, който Украйна е поела към ЕС и е в разрез с европейски регулации.

Коментари

Задължително поле