Министър Димов пред НСОРБ: Отчисленията на общините за депониране на отпадъци ще се увеличат плавно

П. Е. Н.-центърът: Долу ДДС за книги и печат!

Ученик е поразен от волтова дъга в Казанлък Инцидентът се е случил по време на междучасие

Пoжaр избухнa в зaвoд за отпадъци край Барселона

Омбудсманът обеща помощ на медици, работещи 8 месеца без заплати Българите масово се жалват от дружества монополисти

Отчаяната съпруга Тери Хачър убийствено секси на 55

Ученици от Търговище гостуват в Румъния Ученическият обмен е между българския и румънския едноименни градове

Грета Тунберг е личност на годината на списание „Тайм“

ЕИБ предостави заем от 65 милиона евро на КЦМ за модернизация

Как да избереш подходящия за теб хладилник?

Вижте какво прогнозира астрологът Гал Сасон за Годината на металния плъх

Путин кани Тръмп на парада на 9 май US президентът обмисля предложението

Премиерът Борисов ще участва в заседанието на Европейския съвет в Брюксел

Джошуа започна да хвали Кобрата

Кьосев срещу Ганев. А кой е за волейбола?

Дипломация с фитил Неизбродният лабиринт на гръцките връзки с Русия

Великият немски канцлер Ото фон Бисмарк е произнесъл изключителната фраза: „Не знам кога ще избухне следващата европейска война, но когато стане, ще започне от някоя глупост на Балканите“. Днес никой политик не би я употребил публично, но ви казвам искрено – Бисмарк е казал една голяма истина. Именно затова рязкото изостряне на отношенията между Атина и Москва падна като мълния на Балканите.

Гърция винаги е била в западния лагер, учредителен член на НАТО и член на твърдото ядро на ЕС, но винаги е имала определено по-добри отношения с Москва, за разлика от Америка, Англия и дори Германия. Още от 1980 г., в периода на Студената война, когато целият Запад бойкотира олимпийските игри в Москва поради съветската инвазия в Афганистан. Тогава Гърция се разграничи и изпрати своите спортисти.

Гърците като народ имат странна връзка с Русия още от епохата на турското робство, когато са очаквали „светлокосия народ от север“ да ги освободи. Общата православна вяра също допринася за тази положителна връзка, въпреки факта, че руснаците никога не са оказвали реална помощ на Гърция, смятайки я за британска колония, и винаги са подкопавали Константинополската патриаршия, която гърците почитат като своя. Днес Гърция развива европейски тип демокрация, но авторитарният Путин има сред гърците едно от най-високите нива на популярност.

Откакто гръцкият политик Константинос Караманлис посети Москва като премиер през 70-те години, Гърция е много внимателна в отношенията си с Русия. Фактът, че предприе драстична мярка и изгони двама руски дипломати, показва колко много тяхната дейност е притеснила Атина. Ходът на руснаците да изгонят същия брой гръцки дипломати от Москва, както и отложеното посещение на руския външен министър Лавров през септември в Гърция е най-малкото, което се очаква. Не е изключено гръцко-руските отношения да преминат през фаза на „студена война“, а това не е добър показател по време, когато отношенията на Москва с Анкара са добри и видимо двете страни проявяват интерес към Балканите.

След подписване на споразумението в Преспа и падането на гръцкото вето за интегриране на БЮРМ в НАТО, след присъединяването на Албания към НАТО (въпреки че Албания никога не е имала добри отношения с Русия, освен за кратък период по време на Енвер Ходжа, когато страната е в комунистическия лагер) и включването на Черна гора в Алианса, Балканите се превръщат в ексклузивна зона на Вашингтон, а Русия губи всичките си исторически основи на Балканите. Нещата се размиват леко около Сърбия, която не иска да изостави руските контакти, но отношенията на Белград със Запада (Европа и САЩ) и особено перспективата им, не са от особено значение за принудителната ориентация на страната.

При така оформен пъзел Русия е изправена пред опасност да загуби важна област като Балканите, която е привилегирована сфера на дейност. Логично е Путин всячески и съответно чрез своите агенти да се опита да се върне на бял кон. Дали те са прекалили, или не – никога няма да научим. Във всеки случай инцидент, който можеше да бъде уреден с тайни преговори, излезе на първа страница в цяла Европа и това ядоса Русия. Създаде пред международното обществено мнение с аромат за един нов „случай Скрипал“. Последва безпрецедентно атакуване на гръцкия външен министър Кодзяс, който отговори по същия агресивен начин, в резултат на което отношенията на двете страни достигнаха точката на експлозия. „Говорите безсмислици!“ – го атакува Мария Захарова. „Ще се научите да ни уважавате“ – отвърна той. Реплики, далеч от езика на дипломацията.

Всъщност цялата тази шпионска заигравка е витрина на голямата световна игра между Запада и Изтока на балкански терен. В резултат на историята си Балканите биха могли да залетят към Русия или Турция, затова Европа и САЩ побързаха да ги приобщят, на което Русия съответно реагира агресивно.

Гърците вярват, че стратегията за действие на Балканите между Путин и Ердоган напълно се припокрива. Турция в тандем с Русия се старае да обкръжи Гърция от север и това ги притеснява и обяснява агресивността на тяхната реакция.

Ципрас намери повод да направи услуга на Америка чрез Преспанското споразумение и обвини гръцките демонстранти, че не са патриоти, а платени наемници на Путин. Руснаците от своя страна смятат, че Ципрас от ляв противник на НАТО, какъвто беше когато пое властта, се превърна в най-верен слуга на Вашингтон.

И разбира се, зад всички големи и странни дела в основата стои един сив кардинал. Гръцкият външен министър Кодзяс е стар познайник на руснаците. Съветофил комунист, на младини обвинен, че е поддържал силни връзки с Москва и че е бил теоретик на режимите на Ярузелски в Полша и на Хонекер в Източна Германия. Същият отрича, но руснаците го смятат за отстъпник, който премина в противниковия лагер и станал по-фанатичен и от самите американци.

Същевременно американският посланик в Гърция Джефри Пайп също не е случаен. Руснаците настръхват като чуят името му. Въпреки благия си вид той е един демоничен дипломат. Бивш американски посланик в Украйна по времето, когато премина в американския лагер. След като реши Украинския въпрос, Вашингтон го изпрати в Атина, за да реши Балканския въпрос – и трябва да му признаем, доста добре се справя до този момент.

 

Никой нищо не разбра

В действителност никой не разбра какво се случи. Гръцкото правителство не даде информация. Единствено научихме, че са депортирани двама руски дипломати и е забранено влизането в страната на още двама руски граждани, тъй като развивали шпионска дейност в Гърция. Финансирали са солунски дружества и са се опитвали да подкупят гръцки военни и хора на църквата чрез Света Гора, за да обърнат гръцкия народ срещу споразумението, което подписаха премиерите Ципрас и Заев. Това научихме, без имена, суми, адреси и други важни подробности.

На пръв поглед оставаме с впечатление, че гръцко-руската криза е предизвикана от балканската политика на Москва и на американските усилия за изкореняването й, но тъй като „политиката е нещо твърде сериозно, за да бъде оставена в ръцете единствено на политиците”, едва ли фитилът на гръцко-руската дипломация има само политически оттенък…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Джефри Пайп след като реши Украинския въпрос….отиде да решава Балканския в Атина….

  2. Американската „дипломация“ е добре позната в района ни: Югославия, Ирак, Афганистан, Либия, Сирия. А статията на практика ни казва, че нищо не знаем за случая с изгонените руски дипломати, но нещо трябва да се напише.

  3. До г-жа Ангелова
    Уважаема г-жо, напомнянето на истините за руската политика и промитите от нея русофилски мозъци по нашите земи няма как да са „опорки“. Според вас сигурно и Г.С.Раковски трябва да го наречем автор на „опорки“ заради „Пагубната за българите руска политика“. Тази политика описана с днешния политически жартон би звучал като „Руски геноцид и етническо прочистване на българите“. Русия, след подписване на договор с Турция започва да преселва българите в Русия, за да ги направи свои крепостни роби, а на тяхно място преселва от новоколонизираните земи всякакви мюсулмани, „татари“, черкези, кавказци и прочее, които започват да върлуват, грабят и убиват българите – кърджалийски времена. За“благодарност“ българите им издигат паметници. Несъгласните с тази руска политика, Раковски, Ботев и Левски, за тяхно щастие, вече не са били между живите, за да видят падението на своя народ. С днешни думи русофилите страдат от Стокхолмския синдром. Фалшифицирането/както и кражбата/ на българската история от векове е цел на хибридната война на Русия срещу българите, защота нашата славна древна история е основна пречка пред руския панславизъм и претенциите на империята за майка/разбирай господар/ на всички славяни/разбирай говорещи езици повлияни от българския език/. О, неразумний юроде,…. Ами антибългарския, т.н. „гръцки проект“ на Русия ?

  4. Гърция не е „учредителен член“ на НАТО – Северноатлантическият договор е подписан на 4 април 1949 г. от Франция, Великобритания, Белгия, Люксембург, Холандия, САЩ, Канада, Португалия, Италия, Норвегия, Дания и Исландия, а Гърция и Турция се присъединяват към договора през 1953 г. Римският договор, създаващ Европейската икономическа общност, е подписан през 1957 г. от Франция, Италия, Западна Германия, Белгия, Люксембург и Холандия, а Гърция се присъединява през 1981 г. така, че не е точно „твърдото ядро“.

  5. А фамилното име на посланика на САЩ в Атина се произнася Пайят, а не „Пайп“ …

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.