Добрите страни на пандемията

Светът е пред нов Ренесанс. Това не е обикновеният рестарт на икономиката или личностно обновяване. Пандемията от корона вируса се означава вече като новия Апокалипсис. А какво следва след всеки апокалипсис? Земята се завърта по нова орбита – цивилизацията навлиза в нов цикъл. Досега врачките предричаха всичко това за 2000 г., но очевидно планетарните сметки са други.

Налице са вече и първите симптоми за процес на преосмисляне: в структурата на обществото, в етико-естетическите нагласи, в икономическите приоритети, в аксиологическите параметри на общуването.

Ето само някои сигнали, че след година светът ще бъде друг:

1. Учените разбраха, че разработките им трябва да бъдат насочени не в посока на оръжейно производство и технологично забавление, а в посока на баналното опознаване на природата. Дарвин все още е прав: нито един животински вид не е по-висшестоящ от друг, а борбата за оцеляване (естественият подбор) е по-силна от правовата държава.

2. Правителствата осъзнаха, че ЕС и подписаните договори са една фалшива завеса, зад която театърът на всяка нация се играе на отделна сцена. Декорите ще издържат тежестта ни, ако сме дисциплинирани; ако подкрепяме собствената си природа, производство, население – както в градината на Рая.

3. Хората проумяха, че личната хигиена е новият култ, по-силен от Бог и Президента. А чудодейното хапче всъщност е чиста вода и сапун.

4. Всеки човек оцени свободата на живото общуване (с приятели, колеги, роднини, непознати) като най-голямата придобивка на съвременния човек. Идва моментът да отворим прозорците към светлината, преди прозорците от компютърния екран да ни зазидат окончателно.

5. Всички разбрахме, че душите ни са болни от омраза, а вирусът на всяка болест търси точно такова гнездо.

След година ще видим един нов свят: под въпрос ще бъдат доста от стереотипите, с които живяхме. Внимателно с глобализацията – тя носи предимства за световните картели, но унищожава индивидуалността на отделните нации; внимателно с хедонистичната мания – забавления на всяка цена и навсякъде по света; внимателно с консуматорската страст: пестеливостта на българина е известна, но и той свикна по западен образец да живее на кредит. Бог обаче не дава кредит на никого. Още по-малко това важи за естествения подбор.

България днес има невероятния шанс да покаже на света, че сме най-дисциплинираната нация, най-устойчива срещу паника, отчаяние и хленчене. Нека бъдем първи в Европа: с най-малко заболели, с най-малко смъртни случаи. Това е постижимо. Има ли някой, който още не е разбрал, че охраната на всеки е в собствения му разум?

Коментари

Задължително поле