Докато се проясни над Вашингтон, тук най-изгодно е да си в опозиция

Палачинката за мнозина изненадващо бързо се преобръща и малцина ще успеят да се качат пак върху горната й плоскост

Премиерът и ГЕРБ следва да носят своите отговорности за тежките провали в дадените на реформаторски министри ведомства

Борисов подаде оставка. По своя воля. Кабинетът му се оттегля. С решение на мнозинството на ГЕРБ в парламента. Към това решение ги е подтикнала волята на народа, изразена чрез протестен вот на избора за президент и на референдума с трите въпроса. Не са свалени, а са подали оставка по своя воля и с оглед обективните обстоятелства.

Има позиране в този добре премислен ход, има хитруване, тънки и дебели сметки. Има цяла гама емоции и чувства дори с противоречив характер - от тревожност и безпокойство до злорадство, нетърпеливо предчувствие за скорошни печалби. Недоволните от това решение на Борисов и неговата партия виждаме много, причините са различни: няма реален повод, изпреварват редица желани за другите събития, поставят в затруднено положение държавата и т.нар. си съюзници, избягват понасянето на истинска политическа отговорност и тем подобни.

Разбираме недоволните и изненаданите, прави са за себе си едни да се чувстват изпреварени, други прецакани, трети просто надхитрени. Прави са също за себе си ГЕРБ и нейният водач. Оцеляването в мръсната игра, каквато е политиката у нас и особено по света, изисква постоянно приспособяване към променящите се обективни даденост с оглед времето, пространството и собствената личност.

Съвсем доскоро гербаджиите бяха незаменими в упражняването на властта у нас, въоръжени с редица преимущества предвид изискванията на външните фактори: формално непринадлежни към бившата компартия; пределно послушни спрямо актуалните указания от Вашингтон и Брюксел; декларирано глобалистични, либерални, мултикултурни и идеологически стерилни. Едните, реформаторите, пределно съответни на Онези ценности и политики, другите, гербаджиите, донякъде искрено, повече лицемерно.

Промените в САЩ - а къде другаде, в най-развитата капиталистическа страна, разбира се! - коренно промениха ситуацията в Брюксел, в столиците от ЕС и в София, естествено. Времето е буреносно, в пространството се надигат големи вълни, дръпни се, че не е добре да те отнесат. Палачинката за мнозина изненадващо бързо се преобръща и малцина ще успеят да се качат пак върху горната й плоскост. Тук и дори в Европата редица висши политици и бюрократи се надяват я Тръмп да се очовечи след 20 януари, я да го гръмнат като Линкълн и Кенеди, я да падне таванът.

У нас, докато се проясни над Вашингтон, най-изгодно е да се пребивава в опозиция. Властовият ресурс за целта е в ръцете на властимащите, използват го комфортно за себе си. Ама щяло да настъпи объркване с елементи на хаос! Да носят отговорност, които са им искали оставката, като БСП и ДПС, като сегашния и бъдещия президент. А и суверенът на властта да си я носи, нали гласува протестно!

Да, лицемерие, но такава е играта. Хак им на другите, бе! Ето, приемат се и трите точки от референдума, и то в нулевия им вариант: нула пропорционалност на избори, нула пари за партиите. Очевидно е, че ГЕРБ пак ще се класират, и най-вероятно първи, на следващите парламентарни избори. С приятната перспектива да наблюдават година-две сеира на евентуална коалиция на мераклиите за власт БСП, ДПС и каквито още се изпъчат.

И при пропорционална, и при по-вероятната смесена избирателна система ще е същото. Ако преди изборите има служебно правителство или каквото и да е друго без ГЕРБ, губят всички от т. нар. системен политически елит. Защото наказателният вот е срещу целия този елит, срещу всички от политолигархията, обаче ще се концентрира главно против конкретните властимащи. Излезлите в оставка и да загубят гласове, ще са чувствително по-малко от другите. Ами първите са поели вината, но само за загубата на избора за президенти за кандидатурата на Кристалина Георгиева за ООН, докато вторите ще го отнесат за доста други вини през „преходните“ години, включително и не техни.

Ще спечелят НФСБ и ВМРО, особено ако се отърват от Сидеров и прочие, както и каквито още суверенът припознае за несистемни, за чужди на лъжедемократичната политолигархия. Почти нищо няма да кярят Нинова, Гергов и останалите ляво-десни позитанци, тъй като Румен Радев още преди изборите ще се дистанцира от тях, за да не му развалят имиджа. Те още не са разбрали какъв е профилът на генерал, въплътен в президент и с първа дама, пишеща на иврит.

Дори само за да се отърве от раздрипаната коалицийка РБ, си струваше Борисов да подаде оставката на правителството. Тази прогнила от соросоидност клика явно му беше натрапена от покровителстващите ги Демократическа партия в САЩ, от Амбасадата им у нас, от „Америка за България“, „Отворено общество“ и свързаната с Плевнелиев и Прокопиев туземна медийна прислуга.

Въпреки това премиерът и ГЕРБ следва да носят своите отговорности за тежките провали в дадените на реформаторски министри ведомства. Защото са ги нарамили на гърба си, защото ги подкрепяха до последно в безплодните им и често вредни начинания. Сега е моментът да се разтоварят от тях, налице са вече и формални поводи за това.

И вдясно не остава друго, освен ГЕРБ и настояващите да са националисти. Последните и досега подкрепяха отбора на Борисов, почти сигурно е, че и занапред ще го предпочетат пред позитанците. ДПС пак ще остане във вид на „подкрепяща опозиция“. Ляв генерал е нонсенс, Радев добре ще се разбира с десни и патриоти по определение. На Нинова и позитанците ще им оставят размахването на юмруци.

Коментари

Задължително поле