Екарисажът в Шумен спечели делата срещу агенцията по безопасност на храните

АПИ: Не поддържаме монопол на нито един национален доставчик на услуги

Условна присъда за убит пийнал пешеходец

Половината българи не харесват демокрацията

Втори бронз за Бонева

Съдят мъж за четири средни телесни повреди, причинени с пиратки

За да отслабнете след 50-годишна възраст, намалете порциите Здравословните храни не винаги водят до загуба на килограми

Община Търговище с награда за социална отговорност

Вход свободен в бургаския авиомузей

Самолет на израелските авиолинии кацна аварийно на Летище София

Шефът на строителния контрол в Столична община подаде оставка

ЦИК: Увеличаването на секциите с машинно гласуване вероятно ще доведе до повече грешки в протоколите и може да повлияе на резултата

56-годишен мъж е открит мъртъв в дома си в Пловдив, има следи от насилие

Увеличиха с 1 година наказанието на шофьора, прегазил балетист

МОК извади бокса от програмата на Олимпиадата Международният олимпийски комитет отне лиценза на АИБА

Доц. Иван Стойнев: Случаят “Павлова – Габриел” не е прецедент у нас и в ЕС Доц. Юлия Захариева: Няма процедура Карадайъ и Пеевски да заявяват в Брюксел желанията си

Има ли юридически проблем в това, че водачът на евролиста Мария Габриел не иска да е евродепутат, предпочита да довърши мандата си на еврокомисар и на нейно място в Европейския парламент (ЕП) ще влезе Лиляна Павлова, която е седмата в листата на ГЕРБ? Въпросът предизвиква обществен интерес, още повече, че Габриел е вторият водач на листа, който решава да не отиде в ЕП на работа. Първи това направи първият в листата на ДПС Мустафа Карадайъ, а след него и вторият – Делян Пеевски. Разговаряхме за правните аспекти на техните действия с доц. Иван Стойнев и доц. Юлия Захариева – водещи специалисти по право на ЕС, преподаватели в Софийския университет. И двамата смятат, че съгласно правото на Европейския съюз въпросните политически рокади са допустими и нормални.

 

Доц. Иван Стойнев:

Случаят “Павлова- Габриел” не е прецедент у нас и в ЕС

– Доц. Стойнев, има ли нещо неправомерно в това, че водачите на листите на ГЕРБ и ДПС – Мария Габриел, Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски отстъпват местата си на следващите кандидат-евродепутати?
– Тук става дума за два отделни случая – този с г-жа Мария Габриел и този с г-дата Карадайъ и Пеевски. И в двата случая, понеже няма единна система, която да урежда изборите за членове на ЕП, субсидиарно се прилагат правилата на националната държава. Но има правно разграничение между слечая с г-жа Габриел и този с г-н Пеевски и г-н Карадайъ, защото те са различни от гледна точка на фактологията. Г-н Карадайъ и г-н Пеевски действат навреме, преди ЦИК да обяви кои са избраните евродепутати. За да възникне мандатът на евродепутата, е необходимо решение на съответния национален орган, с което да бъде установен изборният резултат на съответните политически партии, на базата на него да бъде осъществено разпределението на мандатите и да бъде определен поименният им състав. Това се случва с решението, което ЦИК взима. В случая и г-н Карадайъ, и г-н Пеевски, в периода между приключването на изборния ден, но преди постановяването на решението на ЦИК, са подали заявления да бъдат заличени от листите – това е нещо, което те в качеството си на кандидати могат да направят свободно. Така кандидатът, който се намира първи след тях в листата, заема водаческото място в нея. Въз основа на така сформираната нова листа, ЦИК определя кои са избраните кандидати. Друг е случаят с г-жа Габриел.

– Изяснете от правна гледна точка и него.
– Г-жа Габиел беше избрана за член на ЕП и от този момент се оказа, че съвместява две длъжности – член на ЕП и член на Еврокомисията (ЕК). С оглед на невъзможността членовете на ЕК да изпълняват и друг национален или европейски мандат, започва да тече срок, в който тя трябва да предприеме необходимите действия, за да преустанови ситуацията си на несъвместимост. Това тя ще направи пред новосформирания ЕП. В момента, в който заяви своето желание, нашата ЦИК ще бъде известена по надлежен ред и ще трябва да постанови решение за попълване на мандата със следващия от листата на нейната партия, а това е г-жа Павлова. Тази ситуация не е нова за България. Имахме същата с г-жа Меглена Кунева, която предпочете да остане до края на мандата на комисията „Барозу“ комисар по защита на потребителите. И тогава нейното място като член на ЕП зае г-жа Антония Първанова. Ситуацията е проиграна. Затова на мен хипотезите, че е неправомерна, ми се сториха фейк.

– Има жалби във Върховния административен съд (ВАС) срещу решенията на СИК да уважи заявленията на Карадайъ и Пееевски и да ги заличи от кандидатската листа, така че на техните места следващите от листата да бъдат обявени за избрани евродепутати. Образувани са дела.
– Ние в България, с извинение, не се славим с богата правна култура и можем да жалим абсолютно всичко по всички поводи. По всяка жалба се образува дело, после се преценява дали е допустима, или не. Ще изчакаме съдът да се произнесе. Но от гледна точка на правото на ЕС няма проблем. Въпросът е дали са спазени изискванията на българския избирателен кодекс, но по това ще се произнесат колегите конституционалисти.

– Твърди се, че според акта за избиране на членове на ЕП и измененията му Лиляна Павлова не може да е такъв, понеже е член на националния парламент. Така ли е?
– Тя не може да бъде едновременно член на националния парламент и член на европейския парламент, да. Имаше такава съвместимост до 1992 г., но вече е забранена. В момента обаче, в който ЦИК пристъпи към определяне на избран нов член на ЕП на мястото на г-жа Габриел, г-жа Павлова, която в момента е член на българския парламент, ще трябва да избере в кое от двете качества ще бъде. Това не означава, че тя е предварително ограничена във възможността да бъде член на ЕП. Все още обаче оняма официално освобождаване на място от страна на г-жа Габриел – тя трябва да предприеме всички правни стъпки в ЕП и едва след това ЦИК да определи г-жа Павлова, която пък има срок, в който да избере дали ще бъде член на ЕП или на НС. Случаят с тях не е прецедент. Има примери в други държави, в които политици – действащи министър-председатели включително, са били водачи на листи и са се отказали от местата си. Например, в първите избори за ЕП министър-председателят на Франция Жак Ширак води листата на десницата, тя ги печели и той отстъпва мястото си на Симон Вейл, която встъпва в правомощията си и даже бива избрана за първи председател на ЕП.

 

Доц. Юлия Захариева:

Няма процедура Карадайъ и Пеевски да заявяват в Брюксел желанията си

– Доц. Захариева, лидерите на ДПС Карадайъ и Пеевски станаха обект на критики, когато поискаха да не бъдат обявявани за евродепутати преди решението на ЦИК. Твърди се, че те не могат тда се откажат от евродепутатството така, в България, а трябва да идат в Брюксел, както Мария Габриел ще го направи.
– Няма защо Карадайъ и Пеевски да ходят в Брюксел. Те са в правото си преди решението на ЦИК, че са избрани, да се откажат. При тази ситуация няма никаква такава процедура – да ходят в Брюксел и да заявят пред ЕП желанието си. Защото са го направили тук преди да са избрани. Няма единна избирателна система на Европейския съюз. Всичко става по националната избирателно система. А истината е, че няма и такива процесуални правила – да се откажат пред ЕП преди ЦИК да се е произнесла, че изборите са минали и те са избрани.

– А при Мария Габриел каква е ситуацията? Не е ли рискова от гледна точка на европейското право?
– Габриел, ако не беше заявила предварително желанието си да стане еврокомисар, а не евродепутат, щеше да възникне ситуация на несъвместимост и тя щеше да изгуби мястото си в Еврокомисията. Тогава Брюксел щеше да се занимава с тези въпроси.

– А истина ли е, че според акта за избиране на членове на ЕП и измененията му, Лиляна Павлова не може да е член на европейския, понеже е член на българския парламент.
– Има несъвместимонст, да. Някога можеше да бъде член и на двата. Даже до 1979 г. двете качества съвпадаха. Преди решенията от 1976 г. ЕП да се формира посредством преки избори, в него идваха хора от националните парламенти. Известно време след това всяка държава имаше право да реши, а сега действа правилото, че не можеш да бъдеш едновременно национален и европейски депутат. Но мандатът на Попова се пракратява в националния парламент и тя отива в европейския. Няма пречка това да стане.

– Изобщо, няма правна пречка пред рокадите след евроизборите, правилно ли ви разбрах?
– Правилно. Разбира се, аз съм убедена, че тези рокади, както ги наричате, не са внезапно хрумване на тези, които се отказват да станат евродепутати. Това е линия на поведение – листата да изглежда привлекателна с лидерите на партиите по първите места, а след това да влязат в ЕП хора, които са по-назад. Но това си е нашенска работа, никой в Брюксел няма да се занимава с това. Не съм си направила труда да проверя доколко и в останалите държави в ЕС има такава практика. Тя сочи отношение към избирателя.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.